Обявяваме едно от най-амбициозните си събития до момента – Грант Харт и още две чуждестранни групи, които засега пазим в тайна, ще бъдат на сцената на Mixtape 5 на 19 октомври. Повече на страницата на концерта във Facebook.

Първата половина на годината ни изненада с интересна поредица от ъндърграунд събития, а в последния момент още едно се промъкна в календара. Днес от 20 ч. в театралната лаборатория на СУ ‘@алма @алтер’ първата си изява в България ще направи австрийският музикант и писател Йоханес Вайнбергер. През февруари той издаде миниалбума Farewell To The Undertow, който може да изтеглите и чуете в Bandcamp. Препоръчва се особено за тези, които са се понасяли на вълните на експериментални групи като Coil и за които singer-songwriter жанра и абстрактната електроника не са чак толкова раздалечени понятия.

Входът е свободен или на дарения, а събитието включва още българските проекти Portable Elephant & E.U.E.R.P.I.

Това съвсем няма да е единствената изява на Weinberger в България. Той ще гостува още в Плевен (7 юни, Дом Кафе) и Пловдив (8 юни, клуб „Мария Луиза“).

Преди него на тези два концерта ще свири българското дроун дуо Leaver. Там членува Ангел Симитчиев, който познаваме най-вече от едноличния му проект Mytrip, наскоро записал съвместна касета с EUS от Коста Рика. Сплитът, чието пускане онлайн предстои, е издаден от френския лейбъл BLWBCK. През май Mytrip записва и с берлинския проект Human Larvae, а за разпространението на музиката им се грижи американската компания Danverse State Recordings.

‘Музиката и литературата за мен са просто различни форми на една и съща (лишена от претенции) нужда да създавам. Напълно е възможно да спра да се занимавам с тях, за да започна да рисувам или да правя скулптури от Lego Няма никакво значение каква форма ще приеме нуждата ти да твориш’, казва Йоханес пред Ангел в интервю за kultura.bg.

Ако се нуждаете от още информация, ето и как се описва самият той в last.fm: i am johannes leo weinberger. i like thunderstorms and pastry, and although i stopped panicking, i am constantly losing weight. some day i’ll be gone. apart from my corpse, my music and books will remain for a little while, if you can find them. i believe in the unadulterated freedom of choice for every individual. good night.

Така че нека да уловим Weinberger преди инстинктите му да го насочат отвъд музиката.

Гостуването му е организирано от нетлейбъла Mahorka, Amek Collective и ‘Аларма Пънк Джаз Фест’.

Продължаваме с ретроспекцията на The National, които ще видим на голям екран в студио 1 на БНР тази събота за прожекцията на документалния филм Mistaken For Strangers. Напомняме, че след нея се изстрелваме за афтър парти в Barfly, където ще пускаме както най-любимите ни песни на The National, така и всичко, което звучи близко до тяхната орбита.

Boxer (2007)

The National като че ли са в разрез с тенденциите, в които всеки с над два успешни албума изглежда като ветеран заради способността си да излиза на повърхността насред всичките вълни от млади и способни изпълнители. Boxer, поредно доказателство, че групата сякаш живее в собствено време и пространство, удобно стъпва на постигнатото от предишните им три албума и го надгражда във всяко едно отношение. Важността й излиза дори отвъд рамките на музиката: Fake Empire се превръща в символ на това, което Барак Обама наследява след първата си победа на изборите.

High Violet (2010)

Това е албумът, в който The National са може би най-интровертни и дори черният хумор и себеиронията в текстовете на Мат Бернингър не успяват да скрият това. Въпреки че High Violet е едновременно комерсиално успешен и прегърнат от музикалните сайтове, има едно определение, което като че ли не се среща по ревютата. До голяма степен този албум е модерна класика, от онези, които идеално хващат не само личната истина на създателите си, но и нещо от атмосферата на времето, в което живеем, на страховете, от които бягаме и пред които се изправяме. В този контекст стих като It takes an ocean not to break звучи невероятно смислено и ясно, дори и да не можеш да обясниш защо.

Trouble Will Find Me (2013)

Част от песните тук са започнати още по време на турнето към High Violet, което може би обяснява защо миналогодишният им албум не е толкова прогрес, колкото запазване на нивото. Дори и без изненади, в Trouble Will Find Me имаме песни, които със сигурност ще останат в историята на групата като Sea of Love, Pink Rabbits и I Need My Girl, която като че ли намигва към първите им два албума. Къде забележимо, къде инкогнито, в записите гостуват Шарън ван Етън, Сейнт Винсънт, често работилият с тях Съфян Стивънс, както и Ричард Рийд Пари от Arcade Fire, който в момента записва соло албум заедно с братята Арън и Брайс Деснър от The National.

Тази събота предстои прожекцията в студио 1 на БНР на документалния филм Mistaken For Strangers, проследяващ успеха на The National през обектива на иначе чуждия на света на инди рока брат на вокалиста Мат Бернингър. В оставащото време до събитието ще обърнем внимание на дискографията на групата, с което се надяваме да ви подготвим за това, което ще видите. В първата част на ретроспективата попадат първите три албума на музикантите, излязли на сцена за първи път в Синсинати, Охайо преди 15 години.

The National (2001)

Ако се заслушате в първия и до голяма степен самоиздаден албум, може би ще останете учудени как групата е открила толкова рано най-силните си страни. Но и разбира се колко много се е променило въпреки това: недебютно звучащият им дебют е изцяло баладичен, акустичен и с отчетливи, отдавна изоставени, завои към кънтрито и блуса. I’m divine, my arms are stronger than rivers пее Мат Бернингър в John’s Star, изглежда, за да ни подготви колко random стихове предстои да чуем и прочетем в текстовете му отсега нататък.

Sad Songs For Dirty Lovers (2003)

Може би албумът, чието заглавие отразява най-точно съдържанието му. С откриващата Cardinal Song те продължават точно оттам, откъдето са спрели с дебюта си и междувременно тук-там вкарват подсказки накъде ще ни отведат вбъдеще. А в агресивните вокали в Slipping Husband Мат Бернингър за първи път е фронтменът, който вече добре познаваме с всичките му залитания, викове, отнесеност и бутилки вино в ръка. Препоръчва се по време на дъждовни уикенди, особено Lucky You.

Alligator (2005)

Пробив e вероятно една от ключовите думи, с които можем да опишем събитията покрай издаването на третия им албум, окончателно трансформирал ги от надежди в (почти) герои на деня. Въпреки че вече всичко около музиката им е с по-големи размери, в песни като Karen откриваме, че силата им в искрените интимни балади е останала непокътната. А в Abel и Mr. November се усеща скоростта, с която клубовете им отесняват.