The National: кратък пътеводител, част 2

The_National

Продължаваме с ретроспекцията на The National, които ще видим на голям екран в студио 1 на БНР тази събота за прожекцията на документалния филм Mistaken For Strangers. Напомняме, че след нея се изстрелваме за афтър парти в Barfly, където ще пускаме както най-любимите ни песни на The National, така и всичко, което звучи близко до тяхната орбита.

Boxer (2007)

The National като че ли са в разрез с тенденциите, в които всеки с над два успешни албума изглежда като ветеран заради способността си да излиза на повърхността насред всичките вълни от млади и способни изпълнители. Boxer, поредно доказателство, че групата сякаш живее в собствено време и пространство, удобно стъпва на постигнатото от предишните им три албума и го надгражда във всяко едно отношение. Важността й излиза дори отвъд рамките на музиката: Fake Empire се превръща в символ на това, което Барак Обама наследява след първата си победа на изборите.

High Violet (2010)

Това е албумът, в който The National са може би най-интровертни и дори черният хумор и себеиронията в текстовете на Мат Бернингър не успяват да скрият това. Въпреки че High Violet е едновременно комерсиално успешен и прегърнат от музикалните сайтове, има едно определение, което като че ли не се среща по ревютата. До голяма степен този албум е модерна класика, от онези, които идеално хващат не само личната истина на създателите си, но и нещо от атмосферата на времето, в което живеем, на страховете, от които бягаме и пред които се изправяме. В този контекст стих като It takes an ocean not to break звучи невероятно смислено и ясно, дори и да не можеш да обясниш защо.

Trouble Will Find Me (2013)

Част от песните тук са започнати още по време на турнето към High Violet, което може би обяснява защо миналогодишният им албум не е толкова прогрес, колкото запазване на нивото. Дори и без изненади, в Trouble Will Find Me имаме песни, които със сигурност ще останат в историята на групата като Sea of Love, Pink Rabbits и I Need My Girl, която като че ли намигва към първите им два албума. Къде забележимо, къде инкогнито, в записите гостуват Шарън ван Етън, Сейнт Винсънт, често работилият с тях Съфян Стивънс, както и Ричард Рийд Пари от Arcade Fire, който в момента записва соло албум заедно с братята Арън и Брайс Деснър от The National.



Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *