The Fein

Indioteque presents: A Place To Bury Strangers & Plattenbau – Live in Sofia

Работихме по този концерт цели две години и той най-сетне ще стане реалност: на 17 март в Mixtape 5 (B-Side) A Place to Bury Strangers ще се завърнат в София за трети концерт, а този път с тях ще са берлинската пост-пънк група Plattenbau.

Ако сте гледали APTBS на гостуванията им през 2013 и 2015, заповядайте отново, тъй като изживяването ще бъде различно: Оливър Акерман е на турне с нов състав и албум.

Събитие във Facebook

Билети

Новият албум на A Place to Bury Strangers:

Новият албум на Plattenbau:

2021 в 10 албума: Светльо

Година, в която се нуждаехме от концентрация и пълноценно слушане, дотолкова, че Адел ни чу и накара Spotify да премахнат shuffle опцията от платформата си.

Първата позиция тук е за албум, който в други години и условия би бил класика. Стивън Фретуел има два албума, от 2004 и 2007, изяви в The Last Shadow Puppets, но постепенно събитията около него намаляват, нова музика не излиза, a следите му напълно се губят около началото на миналото десетилетие. Отдава се на бащинството и го вижда като несъвместимо с рок кариерата, работи в бар, последно е студент по право. Моментът, когато решава отново да извади китарата, съвпада с развода му. Никой около него не вярва, че това завръщане има смисъл. Busy Guy, продуциран от Дан Кери, е първият му албум от цели 14 години.

За Стивън Фретуел чух от нашия дългогодишен приятел Петко Славов в началото на годината – това, че пропуснах 13 от 14-те години чакане за нещо ново, си е късмет.

Топ 10 албуми за годината и плейлист с още толкова фаворити от 2021 – в него има и няколко песни, които са част от предстоящи издания. Още един знак на времето и

Stephen Fretwell – Busy Guy

Sneaker Pimps – Squaring the Circle

Circuit des Yeux – „-io“

Lucy Dacus – Home Video

Japanese Breakfast – Jubilee

Shame – Drunk Tank Pink

Nick Cave and Warren Ellis – Carnage

Clairo – Sling

Lana del Rey – Blue Banisters

The War on Drugs – I Don’t Live Here Anymore

Drug Store Romeos – The World Within Our Bedrooms

2020 в 10 албума: Светльо

Предполагах, че 2020 ще бъде годината на големите завръщания – това донякъде се случи (първият албум тук идва след шестгодишно чакане), но беше и годината на големите отлагания. Въпреки всичко, през последните месеци музиката беше единственото, което изглеждаше едновременно константно и сигурно в промените си.

Продължаваме да селектираме нова музика, така че следете Facebook и Twitter профилите ни за месечните ни плейлисти.

Owen Pallett – Island

Kelly Lee Owens – Inner Song

Porridge Radio – Every Bad

Phoebe Bridgers – Punisher 

Douglas Dare – Milkteeth

Daniel Avery & Alessandro Cortini – Illusion of Time

Taylor Swift – folklore 

The Weeknd – After Hours

Moses Sumney – grae

Working Men’s Club – Working Men’s Club

Премиера: Anna Bo – Dark Days

През последните години тя е един от важните музикални селектори в София и отскоро част от съдържанието на подкаста Falshimento, но все по-често я виждаме да прави това, което умее най-добре и което за известно време беше оставила на заден план: композирането на музика. Вече видяхме Anna Bo преди концерти на Mental Architects, Лидия Лънч, Шилпа Рей и Мик Харви, а през 2020 г. се очакват първите й от години насам самостоятелни изяви. Поводът: миниалбумът Dark Days, който излиза на 12 декември в Bandcamp, а скоро и на касета. Той може да се слуша (или чете) като сборник или колаж от различни дистопични истории, в които не присъства само нейния поглед: сред песните има кавъри на Lights in the Sky на Nine Inch Nails и Moya на Southern Death Cult. Представяме ви една от авторските песни, едноименната Dark Days:


Анна Бочева е родена във Велико Търново в семейство, свързано с изкуството по различни начини – баща й е художник, майка й е пианистка, има дядо диригент и мултиинструменталист, баба – реквизитор в театъра. Пианото идва в живота й съвсем естествено, дори не е сигурна от кога свири – дали от три или четири годишна, но на шест вече е по конкурси. Естествено, не означава лесно:‘Постоянната отдаденост на музиката доведе до известна изолация от ‘масата’, много пъти ми се искаше да съм като другите, без тази непрекъсната работа и непрекъснато свирене.’

Плочите вкъщи варират от класика до поп музика, така че не отрасва с консервативно мислене спрямо жанровете. Спонтанно започва и композирането – още като дете излиза от рамките и започва да експериментира. Чувството – остарели музикални форми – образованието – поп музиката в учебниците по музика. Покрай демократизирането на музикалните вкусове след 1989 и срещата с все по-разнообразна музика като студентка в Музикалната академия, тя започва и да оформя по-различния си поглед. В средата на 90-те тя участва в няколко групи, сред които проекта “Охолен живот” на Емил Вълев и популярната тогава метъл група Mortal Remains. Започва да работи по соло песните си през 1999 г. и е сред изпълнителите тогава, които се осмеляват да пеят на английски въпреки нежеланието на радиостанциите.

‘Това уби много групи. В разговори с компаниите тогава дори се казваше, че “всичко е окей, но трябва да е на български”. Надявах се, че бързо нещата ще се оправят, но тези предубеждения продължиха много време. Имаше съзнание за различност, тъй като вниманието беше изцяло към групите, които пееха на български. Имаше вълна, която спря, естествено развитие, което не стигна до кулминация и много от музикантите тогава се разпиляха около 2002-2003 г.’

Към края на миналото десетилетие за известно време Анна се връща във Велико Търново, после живее във Виена, преди да се насочи отново към София през 2011 г.

Тъй като първите й песни така и не получават истинско издаване по време на композирането им (но могат да бъдат намерени в Bandcamp под името Songs of the Melancholic Princess), тя усеща Dark Days почти като дебют, който е твърде възможно да доведе до цял албум в близко бъдеще. Казва, че новото ЕР е обединено от звука на пианото, а хоровото пеене в детството повлиява на желанието й да съчетава различни пластове и нюанси в музиката си. ‘Иска ми се следващият албум да има още по-хомогенен звук. Дори за целта да си поставя определени лимити, примерно работа само с определени инструменти.’

Започва песните в студиото на британския лейбъл Proletkult Records, което се намира в България, завършва ги в студиото на дуото Bluba Lu, а за мастерирането им се грижи Мартин Евстатиев (Der Hunds). Някои от песните са преминали през толкова много варианти, че замисля ремикс версия скоро. Заглавието на резултата е препратка към поредицата “Игрите на глада”, което подсилва връзката с дистопичните тематики в албума и превъзмогване на лични страхове и предизвикателства. ‘В моя случай, прогонването им е все по-успешно.’

Снимка: Илиян Ружин

Повече за Anna Bo в Soundcloud и Facebook.

So 2010’s: Светльо

Това се оказа интересно предизвикателство – независимо накъде личният вкус прогресира (или регресира) през годините, накрая се получи плейлист от 70 минути почти изцяло бавни песни, които трудно бих пуснал в клуб. Албумите са колкото селектирани заради личен сантимент, толкова и заради това, което показват за създателите си спрямо творческия им път досега – понякога най-доброто се ражда в големия експеримент, понякога се дестилира, когато целият шум изчезне.

Nick Cave & The Bad Seeds – Skeleton Tree (2016)
David Bowie – Blackstar (2016)
Daughter – Not To Disappear (2016)
Savages – Adore Life (2016)
Editors – In Dream (2015)
The National – I Am Easy To Find (2019)
Patrick Wolf – Lupercalia (2011)
Suede – The Blue Hour (2018)
Jenny Hval – Blood Bitch (2016)
Owen Pallett – In Conflict (2014)
Lorde – Pure Heroine (2013)
Blood Orange – Freetown Sound (2015)
Zola Jesus – Okovi (2017)
Trent Reznor & Atticus Ross – The Social Media OST (2010)
Mark Lanegan – Blues Funeral (2012)