От нюансираните и изненадващи във всяка песен песен албуми на FKA Twigs, Ethel Cain и bdrmm, през голямото завръщане на имена като Pulp, Jens Lekman и Patrick Wolf, до силната вълна на соло албуми от sad indie dads като Matt Berninger (The National) и Tom Smith (Editors): 2025 г. беше хомогенна в звука си, но хаотична като динамика кои заглавия намират широка публика и кои не, за кого е отреден въображаемия мейнстрийм и кой остава по-надолу в артистичната стълбица. Ще се радваме, ако в акцентите ни за годината намерите и албуми, които сте пропуснали или пък… алгоритъмът на света е пропуснал за вас.
FKA Twigs – Eusexua
Patrick Wolf – Crying the Neck
Kae Tempest – Self-Titled
Blood Orange – Essex Honey
Alex G – Headlights
Lorde – Virgin
Bdrmm – Microtonic
Matt Berninger – Get Sunk
These New Puritans – Crooked Wing
Jens Lekman – Other People’s Weddings
Suede – Antidepressants
Pulp – More
Anna von Hausswolff– Iconoclasts
Florence + The Machine – Everybody Scream
Ethel Cain – Willoughby Tucker, I Still Love You
Nourished by Time – The Passionate Ones
Tom Smith – There’s Nothing in the Dark that isn’t there in the Light
Въпреки тази така brat година, като че ли повече албуми, които излязоха на повърхността, бяха като антидот на хаоса: тихи, непретенциозни, нешлифовани, откровени, често появили се след известно очакване и търпение. Както знаем, it’s always the quiet ones.
Имаше доста зачерквания в този списък: като че ли годината предложи от всичко в отделни жанрови кутийки и равни по качества издания, но малко от тях имаха силата да се извисят над всичко останало. Кой как може да задържи вниманието на слушателя остава отворен въпрос и провокация за различни стратегии: някои от най-добрите сингли бяха част от ЕР-та, но други песни доведоха до парадоксално дълги и предизвикателни албуми. В един момент разделителната линия е колко добре групите и изпълнителите могат да задържат това внимание в рамките на цялостен албум и колко индивидуално от масата те звучат. През 2023 г. това се оказаха предимно китарни, както и по-бавни и лирични албуми: от мистичната аура около новия на Пи Джей Харви, през изкристализирания shoegaze на завърналите се след близо 30 години Drop Nineteens, до едва прошепнатата откровена меланхолия на Beirut.
Lana Del Rey – Did You Know There’s a Tunnel Under Ocean Blvd.
Everything but the Girl – Fuse
Daughter – Stereo Mind Game
Young Fathers – Heavy Heavy
PJ Harvey – I Inside the Old Year Dying
Anohni & the Johnsons – My Back Was a Bridge for You to Cross
Sufjan Stevens – Javelin
Yo La Tengo – This Stupid World
bdrmm – I Don’t Know
Drop Nineteens – Hard Light
The National – Laugh Track
Beirut – Hadsel
Caroline Polacheck – Desire, I Want to Turn Into You
