През последните години тя е един от важните музикални селектори в София и отскоро част от съдържанието на подкаста Falshimento, но все по-често я виждаме да прави това, което умее най-добре и което за известно време беше оставила на заден план: композирането на музика. Вече видяхме Anna Bo преди концерти на Mental Architects, Лидия Лънч, Шилпа Рей и Мик Харви, а през 2020 г. се очакват първите й от години насам самостоятелни изяви. Поводът: миниалбумът Dark Days, който излиза на 12 декември в Bandcamp, а скоро и на касета. Той може да се слуша (или чете) като сборник или колаж от различни дистопични истории, в които не присъства само нейния поглед: сред песните има кавъри на Lights in the Sky на Nine Inch Nails и Moya на Southern Death Cult. Представяме ви една от авторските песни, едноименната Dark Days:
Анна Бочева е родена във Велико Търново в семейство, свързано с изкуството по различни начини – баща й е художник, майка й е пианистка, има дядо диригент и мултиинструменталист, баба – реквизитор в театъра. Пианото идва в живота й съвсем естествено, дори не е сигурна от кога свири – дали от три или четири годишна, но на шест вече е по конкурси. Естествено, не означава лесно:‘Постоянната отдаденост на музиката доведе до известна изолация от ‘масата’, много пъти ми се искаше да съм като другите, без тази непрекъсната работа и непрекъснато свирене.’
Плочите вкъщи варират от класика до поп музика, така че не отрасва с консервативно мислене спрямо жанровете. Спонтанно започва и композирането – още като дете излиза от рамките и започва да експериментира. Чувството – остарели музикални форми – образованието – поп музиката в учебниците по музика. Покрай демократизирането на музикалните вкусове след 1989 и срещата с все по-разнообразна музика като студентка в Музикалната академия, тя започва и да оформя по-различния си поглед. В средата на 90-те тя участва в няколко групи, сред които проекта “Охолен живот” на Емил Вълев и популярната тогава метъл група Mortal Remains. Започва да работи по соло песните си през 1999 г. и е сред изпълнителите тогава, които се осмеляват да пеят на английски въпреки нежеланието на радиостанциите.
‘Това уби много групи. В разговори с компаниите тогава дори се казваше, че “всичко е окей, но трябва да е на български”. Надявах се, че бързо нещата ще се оправят, но тези предубеждения продължиха много време. Имаше съзнание за различност, тъй като вниманието беше изцяло към групите, които пееха на български. Имаше вълна, която спря, естествено развитие, което не стигна до кулминация и много от музикантите тогава се разпиляха около 2002-2003 г.’
Към края на миналото десетилетие за известно време Анна се връща във Велико Търново, после живее във Виена, преди да се насочи отново към София през 2011 г.
Тъй като първите й песни така и не получават истинско издаване по време на композирането им (но могат да бъдат намерени в Bandcamp под името Songs of the Melancholic Princess), тя усеща Dark Days почти като дебют, който е твърде възможно да доведе до цял албум в близко бъдеще. Казва, че новото ЕР е обединено от звука на пианото, а хоровото пеене в детството повлиява на желанието й да съчетава различни пластове и нюанси в музиката си. ‘Иска ми се следващият албум да има още по-хомогенен звук. Дори за целта да си поставя определени лимити, примерно работа само с определени инструменти.’
Започва песните в студиото на британския лейбъл Proletkult Records, което се намира в България, завършва ги в студиото на дуото Bluba Lu, а за мастерирането им се грижи Мартин Евстатиев (Der Hunds). Някои от песните са преминали през толкова много варианти, че замисля ремикс версия скоро. Заглавието на резултата е препратка към поредицата “Игрите на глада”, което подсилва връзката с дистопичните тематики в албума и превъзмогване на лични страхове и предизвикателства. ‘В моя случай, прогонването им е все по-успешно.’
Снимка: Илиян Ружин
Повече за Anna Bo в Soundcloud и Facebook.
