From Me To You

Най-доброто от сцената на бивша Югославия през 2020 година

И тази година сме подготвили една равносметка на най-доброто от сцената на страните от бивша Югославия. Който ни познава знае добре за нашия интерес към музиката, идваща от нашите съседни държави. Винаги сме се старали да промотираме по всякакъв възможен начин качествени проекти, а някои от тях са се появявали и като част от наши концерти.

Селектираме двадесет песни от различни стилове, които ни направиха впечетление, смесица от познати имена и обещаващи надежди. Стартираме с качествен поп от Luka Rajic и Ida Prester, връщаме се към 80те с pocket palma и Fantom, Vizelj заменят тежките китари с геридж бийтове, alt-pop от македонците Funk Shui, младите надежди на сръбската сцена Sitzpinker и Gazorpazorp и за финал пълния с ирония хип-хоп на Vojko V.

Както и през миналата година сме подредили музиката в два плейлиста (Youtube и Spotify), но препоръчваме ако нещо ви хареса да се насочите към bandcamp профилите на артистите и да ги подкрепите подобащо. А ние се надяваме годината да се развие така, че да можем и да чуем някои от тях на живо.

2020 в 10 албума: Светльо

Предполагах, че 2020 ще бъде годината на големите завръщания – това донякъде се случи (първият албум тук идва след шестгодишно чакане), но беше и годината на големите отлагания. Въпреки всичко, през последните месеци музиката беше единственото, което изглеждаше едновременно константно и сигурно в промените си.

Продължаваме да селектираме нова музика, така че следете Facebook и Twitter профилите ни за месечните ни плейлисти.

Owen Pallett – Island

Kelly Lee Owens – Inner Song

Porridge Radio – Every Bad

Phoebe Bridgers – Punisher 

Douglas Dare – Milkteeth

Daniel Avery & Alessandro Cortini – Illusion of Time

Taylor Swift – folklore 

The Weeknd – After Hours

Moses Sumney – grae

Working Men’s Club – Working Men’s Club

2020 в 10 албума: Явор

И тази година няма да минем без традиционната за Indioteque годишна класация, в която със Светльо представяме най-добрите албуми за годината според нас. Освен топ 10 с албуми сме подготвили и плейлисти в Spotify, където всеки е подкрепил класацията и с 20 песни от любимите му издания.

  1. Dehd – Flower of Devotion
  2. Nation of Language – Introduction, Presence
  3. Idles – Ultra Mono
  4. Hamilton Leithauser – The Love of Your Life
  5. Nite Fields – A Voyeur Makes No Mark
  6. Borusiade – Fortunate Isolation
  7. Moaning – Uneasy Laughter
  8. Kelly Lee Owens – Inner Song
  9. Kate NV – Room for the Moon
  10. Destroyer – Have We Met

Премиера: Anna Bo – Dark Days

През последните години тя е един от важните музикални селектори в София и отскоро част от съдържанието на подкаста Falshimento, но все по-често я виждаме да прави това, което умее най-добре и което за известно време беше оставила на заден план: композирането на музика. Вече видяхме Anna Bo преди концерти на Mental Architects, Лидия Лънч, Шилпа Рей и Мик Харви, а през 2020 г. се очакват първите й от години насам самостоятелни изяви. Поводът: миниалбумът Dark Days, който излиза на 12 декември в Bandcamp, а скоро и на касета. Той може да се слуша (или чете) като сборник или колаж от различни дистопични истории, в които не присъства само нейния поглед: сред песните има кавъри на Lights in the Sky на Nine Inch Nails и Moya на Southern Death Cult. Представяме ви една от авторските песни, едноименната Dark Days:


Анна Бочева е родена във Велико Търново в семейство, свързано с изкуството по различни начини – баща й е художник, майка й е пианистка, има дядо диригент и мултиинструменталист, баба – реквизитор в театъра. Пианото идва в живота й съвсем естествено, дори не е сигурна от кога свири – дали от три или четири годишна, но на шест вече е по конкурси. Естествено, не означава лесно:‘Постоянната отдаденост на музиката доведе до известна изолация от ‘масата’, много пъти ми се искаше да съм като другите, без тази непрекъсната работа и непрекъснато свирене.’

Плочите вкъщи варират от класика до поп музика, така че не отрасва с консервативно мислене спрямо жанровете. Спонтанно започва и композирането – още като дете излиза от рамките и започва да експериментира. Чувството – остарели музикални форми – образованието – поп музиката в учебниците по музика. Покрай демократизирането на музикалните вкусове след 1989 и срещата с все по-разнообразна музика като студентка в Музикалната академия, тя започва и да оформя по-различния си поглед. В средата на 90-те тя участва в няколко групи, сред които проекта “Охолен живот” на Емил Вълев и популярната тогава метъл група Mortal Remains. Започва да работи по соло песните си през 1999 г. и е сред изпълнителите тогава, които се осмеляват да пеят на английски въпреки нежеланието на радиостанциите.

‘Това уби много групи. В разговори с компаниите тогава дори се казваше, че “всичко е окей, но трябва да е на български”. Надявах се, че бързо нещата ще се оправят, но тези предубеждения продължиха много време. Имаше съзнание за различност, тъй като вниманието беше изцяло към групите, които пееха на български. Имаше вълна, която спря, естествено развитие, което не стигна до кулминация и много от музикантите тогава се разпиляха около 2002-2003 г.’

Към края на миналото десетилетие за известно време Анна се връща във Велико Търново, после живее във Виена, преди да се насочи отново към София през 2011 г.

Тъй като първите й песни така и не получават истинско издаване по време на композирането им (но могат да бъдат намерени в Bandcamp под името Songs of the Melancholic Princess), тя усеща Dark Days почти като дебют, който е твърде възможно да доведе до цял албум в близко бъдеще. Казва, че новото ЕР е обединено от звука на пианото, а хоровото пеене в детството повлиява на желанието й да съчетава различни пластове и нюанси в музиката си. ‘Иска ми се следващият албум да има още по-хомогенен звук. Дори за целта да си поставя определени лимити, примерно работа само с определени инструменти.’

Започва песните в студиото на британския лейбъл Proletkult Records, което се намира в България, завършва ги в студиото на дуото Bluba Lu, а за мастерирането им се грижи Мартин Евстатиев (Der Hunds). Някои от песните са преминали през толкова много варианти, че замисля ремикс версия скоро. Заглавието на резултата е препратка към поредицата “Игрите на глада”, което подсилва връзката с дистопичните тематики в албума и превъзмогване на лични страхове и предизвикателства. ‘В моя случай, прогонването им е все по-успешно.’

Снимка: Илиян Ружин

Повече за Anna Bo в Soundcloud и Facebook.

So 2010’s: Светльо

Това се оказа интересно предизвикателство – независимо накъде личният вкус прогресира (или регресира) през годините, накрая се получи плейлист от 70 минути почти изцяло бавни песни, които трудно бих пуснал в клуб. Албумите са колкото селектирани заради личен сантимент, толкова и заради това, което показват за създателите си спрямо творческия им път досега – понякога най-доброто се ражда в големия експеримент, понякога се дестилира, когато целият шум изчезне.

Nick Cave & The Bad Seeds – Skeleton Tree (2016)
David Bowie – Blackstar (2016)
Daughter – Not To Disappear (2016)
Savages – Adore Life (2016)
Editors – In Dream (2015)
The National – I Am Easy To Find (2019)
Patrick Wolf – Lupercalia (2011)
Suede – The Blue Hour (2018)
Jenny Hval – Blood Bitch (2016)
Owen Pallett – In Conflict (2014)
Lorde – Pure Heroine (2013)
Blood Orange – Freetown Sound (2015)
Zola Jesus – Okovi (2017)
Trent Reznor & Atticus Ross – The Social Media OST (2010)
Mark Lanegan – Blues Funeral (2012)