From Me To You

Indioteque premiere: ate – Wave IV

(Снимка: Małgorzata Replińska)

Представяме ви Wave IV, композиция от предстоящия втори албум на ate, проект на Петър Петков, който живее, записва и преподава в Гданск, Полша.

Secondary Drowning излиза на 12.05 и както индикира подобната на предишния албум обложка – проектът цели да взема най-силните страни от предишния проект и ги развива в нещо ново и още по-богато като звучене и преживяване.

Албумът излиза през Amek, отбелязващи 10 години дейност с концерт в двете зали на Mixtape 5 на 12 май – една от редките възможностите да видите ate на живо.

Pre-order: amekcollective.bandcamp.com

Може да си припомните и страхотния сет от експериментална полска музика, който Петър направи за нас миналата година:


Предишният албум на ate е изчерпан физически, но все още може да се чуе онлайн:

Indioteque #40: Aidan Baker (Nadja)

Nadja, drone doom дуо на Айдън Бейкър и Леа Букареф, идва за концерт в Live & Loud на 1 март по покана на Amek Collective. Бейкър е канадски музикант и писател, живеещ, разбира се, в Берлин. Основно известен с участието си в Nadja, той е мултиинструменталист, с класическо образование, работи в широк спектър от музикални жанрове. Дискографията му е огромна и в нея се прокрадват авангардни влияния от жанрове като noise и ambient, но и по-близки до масовия слушател елементи от post-rock, shoegaze, дори krautrock и jazz. Нека се разходим из някои от най-интересните му колаборации в един подкаст, който той ни е подготвил, за да представи малка част от музиката си от последните четири години, която може би сме пропуснали. През 2014 г. той гостува в София както с Nadja, така и за соло изява. На концерта на 1 март ще свирят още Leaver и Shrine.

2017 според Indioteque: Светльо

Всеки от тези албуми казва нещо за времето си, къде по-директно, къде по-абстрактно. Това е и сред водещите фактори за мен, когато дойде това време от годината – кои албуми казват нещо смислено за времето, в което живеем, кои ще слушам и след години. Те са много (много) повече от десет, което ме кара да мисля, че музиката, извън ясния ентъртейнмънт, запазва функцията си да превежда на по-разбираем език това, което понякога не можем да конкретизираме за себе си по друг начин, освен хаотични несподелени мисли. Албумите са много повече от десет, особено, ако човек  има времето и мотивацията да погледне отвъд това, което му е на една ръка разстояние.

Почетно споменаване на Life Without Sound на Cloud Nothings, който според last.fm ми е най-слушаният албум тази година.

Zola Jesus – Okovi
Los Campesinos! – Sick Scenes
Algiers – The Underside of Power
Pumarosa – The Witch
Daughter – Music From Before the Storm
Slowdive – Slowdive
Waxahatchee – Out in the Storm
Perfume Genius – No Shape
Ghostpoet – Dark Days + Canapés
Susanne Sundfør – Music For People in Trouble

2017 според Indioteque: kirkerona

Годината ми премина твърде бързо и в слушане на стари неща, Radiohead и албуми издадени предимно през 2016та. Животът ми и начинът ми на избиране на музика започнаха да ме ограничават откъм количество, сякаш имам нужда да отделя много повече време, докато *прослушам* даден албум. Въпреки всичко няколко неща успяха да пробият мъглата, а женското присъствие е масивно този път. Както винаги, при мен няма ред и класация, а един Queens отпадна в последния момент, за да отстъпи място на дебютния Findlay, който чаках поне 4 години.

St. Vincent – MASSEDUCTION
London Grammar – Truth is a Beautiful Thing
Wolf Alice – Visions of a Life
Gorillaz – Humanz
The National – Sleep Well Beast
Beck – Colors
Lorde – Melodrama
Arcade Fire – Everything Now
Findlay – Forgotten Pleasures
Feist – Pleasure