Премиера: Anna Bo – Dark Days

През последните години тя е един от важните музикални селектори в София и отскоро част от съдържанието на подкаста Falshimento, но все по-често я виждаме да прави това, което умее най-добре и което за известно време беше оставила на заден план: композирането на музика. Вече видяхме Anna Bo преди концерти на Mental Architects, Лидия Лънч, Шилпа Рей и Мик Харви, а през 2020 г. се очакват първите й от години насам самостоятелни изяви. Поводът: миниалбумът Dark Days, който излиза на 12 декември в Bandcamp, а скоро и на касета. Той може да се слуша (или чете) като сборник или колаж от различни дистопични истории, в които не присъства само нейния поглед: сред песните има кавъри на Lights in the Sky на Nine Inch Nails и Moya на Southern Death Cult. Представяме ви една от авторските песни, едноименната Dark Days:


Анна Бочева е родена във Велико Търново в семейство, свързано с изкуството по различни начини – баща й е художник, майка й е пианистка, има дядо диригент и мултиинструменталист, баба – реквизитор в театъра. Пианото идва в живота й съвсем естествено, дори не е сигурна от кога свири – дали от три или четири годишна, но на шест вече е по конкурси. Естествено, не означава лесно:‘Постоянната отдаденост на музиката доведе до известна изолация от ‘масата’, много пъти ми се искаше да съм като другите, без тази непрекъсната работа и непрекъснато свирене.’

Плочите вкъщи варират от класика до поп музика, така че не отрасва с консервативно мислене спрямо жанровете. Спонтанно започва и композирането – още като дете излиза от рамките и започва да експериментира. Чувството – остарели музикални форми – образованието – поп музиката в учебниците по музика. Покрай демократизирането на музикалните вкусове след 1989 и срещата с все по-разнообразна музика като студентка в Музикалната академия, тя започва и да оформя по-различния си поглед. В средата на 90-те тя участва в няколко групи, сред които проекта “Охолен живот” на Емил Вълев и популярната тогава метъл група Mortal Remains. Започва да работи по соло песните си през 1999 г. и е сред изпълнителите тогава, които се осмеляват да пеят на английски въпреки нежеланието на радиостанциите.

‘Това уби много групи. В разговори с компаниите тогава дори се казваше, че “всичко е окей, но трябва да е на български”. Надявах се, че бързо нещата ще се оправят, но тези предубеждения продължиха много време. Имаше съзнание за различност, тъй като вниманието беше изцяло към групите, които пееха на български. Имаше вълна, която спря, естествено развитие, което не стигна до кулминация и много от музикантите тогава се разпиляха около 2002-2003 г.’

Към края на миналото десетилетие за известно време Анна се връща във Велико Търново, после живее във Виена, преди да се насочи отново към София през 2011 г.

Тъй като първите й песни така и не получават истинско издаване по време на композирането им (но могат да бъдат намерени в Bandcamp под името Songs of the Melancholic Princess), тя усеща Dark Days почти като дебют, който е твърде възможно да доведе до цял албум в близко бъдеще. Казва, че новото ЕР е обединено от звука на пианото, а хоровото пеене в детството повлиява на желанието й да съчетава различни пластове и нюанси в музиката си. ‘Иска ми се следващият албум да има още по-хомогенен звук. Дори за целта да си поставя определени лимити, примерно работа само с определени инструменти.’

Започва песните в студиото на британския лейбъл Proletkult Records, което се намира в България, завършва ги в студиото на дуото Bluba Lu, а за мастерирането им се грижи Мартин Евстатиев (Der Hunds). Някои от песните са преминали през толкова много варианти, че замисля ремикс версия скоро. Заглавието на резултата е препратка към поредицата “Игрите на глада”, което подсилва връзката с дистопичните тематики в албума и превъзмогване на лични страхове и предизвикателства. ‘В моя случай, прогонването им е все по-успешно.’

Снимка: Илиян Ружин

Повече за Anna Bo в Soundcloud и Facebook.

So 2010’s: Светльо

Това се оказа интересно предизвикателство – независимо накъде личният вкус прогресира (или регресира) през годините, накрая се получи плейлист от 70 минути почти изцяло бавни песни, които трудно бих пуснал в клуб. Албумите са колкото селектирани заради личен сантимент, толкова и заради това, което показват за създателите си спрямо творческия им път досега – понякога най-доброто се ражда в големия експеримент, понякога се дестилира, когато целият шум изчезне.

Nick Cave & The Bad Seeds – Skeleton Tree (2016)
David Bowie – Blackstar (2016)
Daughter – Not To Disappear (2016)
Savages – Adore Life (2016)
Editors – In Dream (2015)
The National – I Am Easy To Find (2019)
Patrick Wolf – Lupercalia (2011)
Suede – The Blue Hour (2018)
Jenny Hval – Blood Bitch (2016)
Owen Pallett – In Conflict (2014)
Lorde – Pure Heroine (2013)
Blood Orange – Freetown Sound (2015)
Zola Jesus – Okovi (2017)
Trent Reznor & Atticus Ross – The Social Media OST (2010)
Mark Lanegan – Blues Funeral (2012)

2010’s Best Albums According to Indioteque: Явор

И след годишната класация за 2019та, дойде време за по-трудната класация, тази за десетилетието. Или поне аз така си мислех преди да започна с нейното компилиране. Групите и албумите сякаш се подредиха доста бързо и сами намериха своето място. Това са тези петнадесет албума, които са оставили най-големи емоции в мен, за тези десет години.

Плейлистът в Spotify пък включва по една песен от тези албуми, която може би не винаги е най-добрата, но пък е най-заредената със спомени и емоции. Дали слушайки ги сам вкъщи безброй пъти един след друг, в клуб заедно с приятели или крещейки текстовете им наизуст на концерт или фестивал с любимия човек, те се превърнаха в “моите/нашите песни”.

Препоръчвам ви да си направите подобна класация, не заради самата нея, но заради всички спомени, които ще изплуват в този процес.

  1. Robyn – Body Talk
  2. Mac DeMarco – 2
  3. Los Campesinos! – Romance Is Boring
  4. LCD Soundsystem – This Is Happening
  5. Kevin Morby – Singing Saw
  6. The National – High Violet
  7. Father John Misty – I Love You, Honeybear
  8. Slowdive – Slowdive
  9. The Tallest Man On Earth – The Wild Hunt
  10. Sharon Van Etten – Remind Me Tommorow
  11. Run The Jewels – Run The Jewels 2
  12. Vampire Weekend – Modern Vampires of the City
  13. Tame Impala – Currents
  14. Grimes – Visions
  15. Beach House – Teen Dream

2019 в 15 албума: Явор

Както обикновено по това време правим равносметка на най-читавите албуми, които сме слушали през годината. Класацията отново гарнираме с плейлист в Spotify с най-любимите ни песни от тях.

  1. Sharon Van Etten – Remind Me Tommorow
  2. Fontaines D.C. – Dogrel
  3. Jenny Hval – The Practice of Love
  4. Cate Le Bon – Reward
  5. James Blake – Assume Form
  6. The National – I Am Easy To Find
  7. Aldous Harding – Designer
  8. (Sandy) Alex G – House of Sugar
  9. Floating Points – Crush
  10. Big Thief – Two Hands
  11. Big Thief – U.F.O.F
  12. Anna Meridith – FIBS
  13. Caroline Polachek – Pang
  14. Weyes Blood – Titanic Rising
  15. Angel Olsen – All Mirrors

2019 в 15 албума: Светльо

През годината в профилите ни във Facebook и Twitter публикувахме плейлисти от няколко часа нова музика всеки месец, а сега дойде времето да селектираме любимите си албуми през 2019: винаги трудна задача, тъй като не винаги най-слушаното е това, което ще остане с теб за дълго, а не всяка пристрастяваща песен идва от силен албум. Това са 15-те ми любими заглавия от тази година, а утре очаквайте селекцията на Явор.

These New Puritans – Inside The Rose
The National – I Am Easy To Find
Kate Tempest – The Book of England
DIIV – Deceiver
Thom Yorke – Anima
Nick Cave & The Bad Seeds – Ghosteen
TOY – Happy in the Hollow
Pumarosa – Devastation
Jenny Hval – The Practice of Love
Apparat – LP5
Purple Mountains – Purple Mountains
Lana del Rey – Norman Fucking Rockwell
Aldous Harding – Designer
Jesca Hoop – Stonechild
Bat For Lashes – Lost Girls