Подобно на отношението към демокрацията и свободата, към музиката също като че ли липсва консенсус и споделено знание: през 2022 като че ли е все по-трудно да кажем какво е известно, разпознаваемо, ценно или дори перспективно, като имаме предвид все по-трудната откъм възможности музикална среда. „Everyone I know is lost“, както пее Zola Jesus, „Does it feel like everything’s just like second-best after that Meteor strike?“, както пее Тейлър Суифт.
Годината беше среща на стари и нови влияния: от изпълнители, които се завърнаха след дългогодишно отсъствие до такива, които бяха под радара и с новите си албуми истински изплуваха на повърхността.
01. Fontaines D.C. – Skinty Fia
02. Beach House – Once Twice Melody
03. Jenny Hval – Classic Objects
04. The Smile – A Light for Attracting Attention
05. Placebo – Never Let Me Go
06. Zola Jesus – Arkhon
07. Kae Tempest – The Line is a Curve
08. Kevin Morby – This is a Photograph
09. Porridge Radio – Waterslide, Diving Board, Ladder to the Sky
Още една традиция, която запазваме и през тази година е нашият плейлист с най-доброто (или поне според Явор) от сцената на бивша Югославия през годината. И тази година не се ограничаваме в стилове и смятаме, че всеки може да намери нещо за себе си в този плейлист, който пък за удобство освен в spotify, дублираме и в youtube. И точно заради това разнообразие не сме се и занимавали да подреждаме песните в плейлиста, затова смело натискайте shuffle и бъдете любопитни.
Сред артистите в плейлиста можете да откриете поп музика от tam, Bad Daughter и Dzipsii, хип-хоп от Vojko V, Spejs Noksi и fuckno bebe, електропоп от Francis K.A., Anja Stark и Dolores, модерните трубадури Fran Vasilic и Niko NIkolic. Добавяме впечетляващото завръщане на Lira Vega, идвалите тази година у нас Rush to Relax и Sajzerbiterlemon, както и новите ни открития Tihi Talas от Сърбия и Vagina Corporation от съседна Македония. И още куп познати (ако следите този плейлист през годините) и непознати групи и артисти.
П.С. Ако харесате някой от артистите не се притеснявайте и да им го кажете в някоя от социалните мрежи. Повечето артисти тепърва прохождат на музикалната сцена и със сигурност ще се зарадват (и може би изненадат, че сте от България) на всякаква обратна връзка.
И тази година, искате или не, сме ви подготвили нашите класации с топ албумите, които слушахме през годината. Както и преди, освен класациите добавяме и плейлист в спотифай с най-любимите ни песни от тях. При мен общо взето стана ясно кой ще бъде фаворит още през февруари. Ants From Up There първо ме изненада със своя по-мек и по-мелодичен звук в сравнение с предишните издания на Black Country, New Road (не бях фен на групата преди това). Богатството на инструменти и личните текстове и вокали на Issac Wood създават симфонии, присъщи на класическата музика, но с интензитет на рок музика. Като музика, като емоции, това за мен е най-силният албум за тази година, при това с доста голямо разстояние пред останалите.
Black Country, New Road – Ants From Up There
Alvvays – Blue Rev
Wet Leg – Wet Leg
Yard Act – The Overload
Destroyer – Labyrinthitis
Spejs Noksi – Kuća Zabave
fuckno bebe – Muzika u stan
Vagina Corporation – Време е!
Let’s Eat Grandma – Two ribbons
Fontaines D.C. – Skinty Fia
Dehd – Blue Skies
Kristine Leschper – The Opening, Or Closing Of A Door
Kiwi Jr. – Chopper
Kevin Morby – This is a Photograph
PVA – Blush
Daniel Avery – Ultra Truth
Sara Dziri – Close To Home
Dry Cleaning – Stumpwork
Aldous Harding – Warm Chris
Sharon Van Etten – We’ve Been Going About This All Wrong
Не е само Enya: през 2022 г. ню ейдж отдавна не е мръсна дума и както при всеки друг жанр, от чийто апогей са изминали няколко десетилетия, вече говорим за неговото възраждане. Естонският артист Crosspolar, който тази събота е в София, е подготвил селекция, с която да го докаже.
Самото следене на ню ейдж сцената сега е изкъсо проследяване на миналото на жанра. Виждаме отпечатъка му в музиката на съвременни артисти като Les Halles, Yamaneko, JV Lightbody, а лейбъли като Light In The Attic, Not Not Fun Records, Mood Hut или New Atlantis съживяват класически албуми или дават път на новата музика от жанра. Голяма роля в ню ейдж възраждането играят блогове като Crystal Vibrations и Sounds of the Dawn, които дигитализират отдавна изчезнали и редки албуми на аудио касети, дискове и винил.
В музиката на Тави не само че можем да открием вдъхновения от ню ейдж звука, но самият той е и фен и колекционер на апокрифни издания от тази форма на атмоферичната музика.
Докато се подготвяме за лайв изпълнението на Crosspolar в рамките на Sofia Дrone Day 2022, заедно с местните проекти scav и триото Шентов, Симитчиев, Луканов, слушаме петте любими ню ейдж албума на Тави Келе, за които той самият ни е разказал по нещо.
„Обожавам този албум, звуковата палитра е перфектна и е пълен с красиви мелодии. Голяма част от него звучи като музиката, която ти пускат докато изчакваш на телефона (казвам го като комплимент), но смятам, че е много успокояваща. Goodall има много албуми и препоръчвам на всеки да се запознае с музиката му. Открих го преди няколко години, когато купих кутия с ню ейдж касети от една възрастна йога инструктурка за 5 паунда. На нея толкова й се искаше да се отърве от тях и беше много изненадана от факта колко се вълнувам, когато се срещнахме, за да взема касетите.“
Sven Grünberg „Milarepa“
„Аз съм голям фен на Sven. Той е естонски артист с много интересна дискография. Дълбоко посветен е в будизма, който е и тема, която често присъства в музиката му, особено в този албум. Писал е много музика за телевизия и кино, включително невероятният саундтрак на телевизионната адаптация на “Naksitrallid“, естонска детска книга, с която израснах. Sven e член и на рок групата Mess, те издават албум чак през 1996 г., защото преди това музиката им „не пасва на съветската идеология“. В този албум има едно парче, на име “Valged hommikud”, което за мен е една от най-добрите песни, записвани някога на лента.“
Patrick O’Hearn „Between Two Worlds“
„Честно казано е много трудно да избера любим албум от Patrick O’Hearn, който има толкова много добри албуми, но “Between Two Worlds” е толкова красив запис, чието ехо може да чуете в много от съвременната музика.“
Jon Mark „The Standing Stones of Callanish“
„Зашеметяващ албум, пълен с красиви, безтегловни композиции. Jon Mark, освен още много други неща, е и част от групата Mark-Almond (да не се бърка с Marc Almond) и техният албум „Rising” пък е един от най-любимите ми албуми за всички времена.“
Llewellyn & Juliana „Swimming With Dolphins“
„Този албум звучи точно както може би си го представяте, заради заглавието му. На моменти е малко смешен, но пък е много чаровен.“
Работихме по този концерт цели две години и той най-сетне ще стане реалност: на 17 март в Mixtape 5 (B-Side) A Place to Bury Strangers ще се завърнат в София за трети концерт, а този път с тях ще са берлинската пост-пънк група Plattenbau.
Ако сте гледали APTBS на гостуванията им през 2013 и 2015, заповядайте отново, тъй като изживяването ще бъде различно: Оливър Акерман е на турне с нов състав и албум.
