2020 в 10 албума: Светльо

Предполагах, че 2020 ще бъде годината на големите завръщания – това донякъде се случи (първият албум тук идва след шестгодишно чакане), но беше и годината на големите отлагания. Въпреки всичко, през последните месеци музиката беше единственото, което изглеждаше едновременно константно и сигурно в промените си.

Продължаваме да селектираме нова музика, така че следете Facebook и Twitter профилите ни за месечните ни плейлисти.

Owen Pallett – Island

Kelly Lee Owens – Inner Song

Porridge Radio – Every Bad

Phoebe Bridgers – Punisher 

Douglas Dare – Milkteeth

Daniel Avery & Alessandro Cortini – Illusion of Time

Taylor Swift – folklore 

The Weeknd – After Hours

Moses Sumney – grae

Working Men’s Club – Working Men’s Club

2020 в 10 албума: Явор

И тази година няма да минем без традиционната за Indioteque годишна класация, в която със Светльо представяме най-добрите албуми за годината според нас. Освен топ 10 с албуми сме подготвили и плейлисти в Spotify, където всеки е подкрепил класацията и с 20 песни от любимите му издания.

  1. Dehd – Flower of Devotion
  2. Nation of Language – Introduction, Presence
  3. Idles – Ultra Mono
  4. Hamilton Leithauser – The Love of Your Life
  5. Nite Fields – A Voyeur Makes No Mark
  6. Borusiade – Fortunate Isolation
  7. Moaning – Uneasy Laughter
  8. Kelly Lee Owens – Inner Song
  9. Kate NV – Room for the Moon
  10. Destroyer – Have We Met

Indioteque @ MENT Festival 2020

От 5 до 7 февруари в словенската столица Любляна се проведе шестото издание на шоукейс фестивала MENT. Преди да се впуснем в нашите впечетления от това изключително приятно събитие, което горещо препоръчваме на музикални фенове и професионалисти, няколко бързи уточнения.

Шоукейс фестивалите са музикални събития, които предоставят платформа на изгряващи и не особено популярни артисти, които имат възможност да представят своята музика не само пред фенове, но и пред хора от музикалната индустрия. Този тип фестивали включва и конференции, където професионалисти (агенти, букъри, промоутъри и въобще хора, които си изкарват хляба с музика) се срещат, общуват и научават за нови тенденции в музикалния бизнес. MENT също така е част от INES, мрежа която свързва шоукейс фестивали от цяла Европа и насърчава колаборацията между тях, в името на силен и обединен европейски музикален пазар.

По всеобщо мнение MENT е един от най-добрите европейски фестивали от този тип и за всеки посетител много бързо става ясно защо това е така. Организацията на фестивала е безупречна, от конферентните панели през деня до многобройните концерти вечер, разпръснати на повече от десет локации в града. Фестивалът дава едно усещане за ентусиазъм и непретенциозност, което повече наподобява на DIY събитие. И въпреки това, цялата информация се намира лесно, графикът на събитията е спазван до секундата и всичко това дава едно спокойствие, в което лесно можеш да се съсредоточиш към концертната страна. Преди да се насочим към нея, няколко думи за конференцията, която се провежда като интегрална част от MENT.

Музикалната конференция, част от MENT, се провежда в Kino Siska и M Hotel, които се намерат в непосредствена близост.Центърът за градска култура Kino Siska, както можете да предположите, е бивше кино (от тези, които при нас най-често се превръщат в супермаркети) и представлява гръбнакът на музикалната (и не само) сцена в словенската столица. През тези 11 години съществуване в този си вид той успява да организира над 300 събития годишно, които посрещат повече от 100 000 посетители.

Сред основните акценти в програмата бяха разговори с букинг агентите Rob Challice (Paradigm Agency) и Clemence Renaut (ATC Live). Делегатите имаха възможност за срещи представители на някои от големите европейски фестивали (Sziget, Dour, Le Guess Who, Pohoda, Electric Castle, INmusic), също така и представители на музикални клубове от бивша Югославия (MKC Skopje, Elektropionir Belgrade, Mochvara Zagreb и други). Сред темите на конференцията бяха „Музикалните медии в Централна и Източна Европа“, „Предизвикателствата и решенията пред музикалните клубове в Европа“, както и „Музикалните фестивали от Урал до Алпите“. Лично за мен най-интересна беше презентацията на сръбската инициатива Hali Gali. – колаборация между различни агенти от новата белградска сцена, която представя новата вълна на сръбската музикална сцена. Събития, фензийн, фалшиво ТВ шоу, музикална компилация са част от начините, чрез които се дава платформа на нови белградски групи и колективи.

Основната част от музикалната програма се случва в клубовете, част от автономния културен център Metelkova. Бивши армейски казарми, окупирани от активисти след разпадането на Югославия и превърнали се с времето в основа на алтернативния нощен живот на Любляна. MENT обаче върши страхотна работа и в усвояването на неочаквани места за събития, концерти от фестивала се проведоха в зали на Люблянският замък, бившата електрическа централа и Словенската кинотека. Организаторите са се погрижили и за специален фестивален транспорт, а освен това с фестивална гривничка е безплатен и целият градски транспорт по време на фестивала.

Преди да представим накратко няколко от групите, които ни харесаха в тазгодишното издание на MENT, няколко общи впечетления. Първо, ако имате време направете кратък ресърч на музикалната програма. Да, да попаднеш случайно на новата си любима група звучи страхотно, но реално е доста трудноосъществимо на този тип фестивали. Шоукейс фестивалите имат богато разнообразие от стилове (някои от които няма да ви харесат), някои от клубовете могат да достигнат максимален капацитет преди да се доберете до тях, а понякога трябва да прецените добре и разстоянията между тях. Второ, наслаждавайте се на групите докато можете. Шоукейс фестивалите дават платформа на нови и интересни артисти, но предвид конкуренцията между тях, доста е вероятно скоро да не чуете нещо ново от тях, дори и самите групи могат да се разпаднат. Така че радвайте се докато можете на новата си любима шугейз група от Мурманск, Русия. И трето, слотовете на повечето група на шоукейс фестивалите са доста малки (на някои фестивали едва 20-25 минути). Тук MENT върши добра работа, като дава на всички банди поне по 40 минути за своето участие.

Molchat Doma (Беларус)

Започваме с група, която ще можем да видим в София само след няколко дни. Около Molchat Doma се генерира значителен хайп и съдейки по живото им изпълнение, не е никак случайно, че и концертът в София се премести в голямата зала на Mixtape 5. Завръщането на осемдесетарския уейв върви с пълна сила и това което предлага беларуската банда се нарежда до най-добрите образци в жанра напоследък. Наскоро групата обяви и преиздаване на вторият им албум Этажи през култовият лейбъл Sacred Bones Records. Така че, ще се видим в четвъртък. Билети има. Все още.

Solo Ansamblis (Литва)

Литовците от Solo Ansamblis бяха единствената банда, която свири на MENT два пъти. Внезапна канселация на една от групите им осигури второ шоу, където за разлика от ранния им концерт в Kino Siska, атмосферата за тяхната музика беше по-предразполагаща. Групата успява да смеси аналогови и дигитални звуци, които постепенно създават напрежение и интензитет, които успяват да те задържат в техния трип. Феновете на SUUNS, The Soft Moon и She Past Away могат да бъдат доволни.

Wooden Whales (Русия)

Има някои групи, чиято често някак си отива с мястото откъдето са дошли. Такъв е и случаят с руската шугейз и дрийм поп банда Wooden Whales. Шумни и мелодични, и водени от оперетните фолк вокали на своята фронтменка Светлана, бандата сякаш успява да те пренесе сред суровата арктическа зима на своя роден град Мурманск.

Šajzerbiterlemon (Сърбия)

Сцената на бивша Югославия винаги е представена подобаващо на MENT. Сърбите от Šajzerbiterlemon са част от новата шумна вълна на белградската сцена, която ни напомня на групи като Repetitor и Straight Mickey and the Boyz. Пост-пънк, нойз, гаражни звуци, които напълниха до краен предел култовия клуб Menza pri Koritu. Бандата е част и от инициативата Hali Gali, за която говорехме по-нагоре. С такива банди сърбите могат да бъдат спокойни за своята сцена.

Gnoomes (Русия)

Руското представяне на MENT като цяло беше изключително силно и Gnoomes, които идват от намиращия се близо до Уралските планини град Перм, не правят изключение. Закъснението от 20 минути (според всички и единственото през целия фестивал) не попречи на настроението на препълненият клуб Gromka. Групата успява да изгради хомогенен микс от психиделия, космически поп и краут рок, който като звучене ми напомни доста на нашите момчета от OOHS!. Последната група, която видях на фестивала не ме разочарова.

Trupa Trupa (Полша)

Trupa Trupa идват от намиращия се на Балтийско море полски град Гданск. Те освен това дойдоха в Любляна и с позитивни ревюта на своя последен албум Of The Sun от важни музикални публикации като The Quietus, Mojo, The Line of Best Fit и други. Шумната смесица от пост-хардкор, шугейз и пост-рок е хванала слухъ и на Iggy Pop, който е пускал бандата в своето предаване по BBC 6 Music.

People Club (Германия)

People Club са интернационален квинтет, който е базиран в немската столица Берлин. Тяхната смесица от фънк и инди поп успя да вдигне от местата си публиката в Старата електрическа централа (една от малкото локации със седящи места). Групата вече има потвърдено място на The Great Escape и  вероятно тепърва ще чуваме и повече за тях.

Благодарим на MENT и красивата Любляна за гостоприемството и чакаме с нетърпение следващите издания на този малък фестивал, който обаче има своето голямо сърце.

 

 

 

Най-доброто от сцената на бивша Югославия през 2019 година

В Indioteque винаги сме следили какво се случва не само на световната сцена, но и на тази, която е в непосредствена близост до нас. Банди от държавите от бивша Югославия са гостували за наши концерти през годините, като първият концерт, който въобще сме организирали (заедно с момчетата от The Barbarones) беше на сръбската група Repetitor. През годините винаги сме промотирали по всякакъв начин музика и концерти на проекти от богатата и разнообразна EX-YU сцена. Количеството, качеството и разнообразието от стиловете си личи и през изминалата 2019 година, затова и решихме да направим един обзор на най-добрата музика излязла оттам. Освен обичайния spotify плейлист, този път сме подготвили и такъв в youtube, тъй като някой от бандите не са качили своята музика в spotify.

Подредбата на плейлистите е направена по стилове. Започваме с electro-indie от хърватите Porto Morto и сърбите от Buc Kesidi, продължаваме със synthpop от Sun U и The Siids. Специално внимание обръщаме на нишката банда Bohemija, която изненадва с интересен прочет на психеделичен поп, включващ меки вокали, синтове и цигулка. Shoegaze сцената е представена с нови издания на сърбите Consecration и Virvel. Силна година и за македонския лейбъл на нашия приятел Васко Атанасоски – Balkan Veliki. Освен нов албум на познатите ни Bernays Propaganda, те издадоха и дебютните албуми на My Tear и 21 vek. Включваме и два страхотни модерни джаз проекти, хърватски спейс джаз от Chui и словенците от Pantaloons, които напомнят на модерното джаз звучене от Лондон, с което Шабака Хътчинс би се гордял. И за финал обръщаме внимание на новото пънк рок звучене от Белград, представено от компилацията Hali Gali. Като значимост можем да поставим тази компилация до Zdravo Zdravo Zdravo от 2008, която тогава ни представи новата сръбска сцена с банди като Repetitor, Nezni Dalibor, Petrol и ZeneKese. Сега щафетата поемат групи като Vizelj (един от двигателите зад целият проект), Gazorpazorp, Johanbrauer и Sajzerbiterlemon.

Бъдете любопитни и чуйте модерната алтернативна музика на страните от бивша Югославия, която е много повече от популярното напоследък у нас етно звучене на групи като Dubioza и SARS. Гарантираме, че всеки ще намери по нещо за себе си.

Премиера: Anna Bo – Dark Days

През последните години тя е един от важните музикални селектори в София и отскоро част от съдържанието на подкаста Falshimento, но все по-често я виждаме да прави това, което умее най-добре и което за известно време беше оставила на заден план: композирането на музика. Вече видяхме Anna Bo преди концерти на Mental Architects, Лидия Лънч, Шилпа Рей и Мик Харви, а през 2020 г. се очакват първите й от години насам самостоятелни изяви. Поводът: миниалбумът Dark Days, който излиза на 12 декември в Bandcamp, а скоро и на касета. Той може да се слуша (или чете) като сборник или колаж от различни дистопични истории, в които не присъства само нейния поглед: сред песните има кавъри на Lights in the Sky на Nine Inch Nails и Moya на Southern Death Cult. Представяме ви една от авторските песни, едноименната Dark Days:


Анна Бочева е родена във Велико Търново в семейство, свързано с изкуството по различни начини – баща й е художник, майка й е пианистка, има дядо диригент и мултиинструменталист, баба – реквизитор в театъра. Пианото идва в живота й съвсем естествено, дори не е сигурна от кога свири – дали от три или четири годишна, но на шест вече е по конкурси. Естествено, не означава лесно:‘Постоянната отдаденост на музиката доведе до известна изолация от ‘масата’, много пъти ми се искаше да съм като другите, без тази непрекъсната работа и непрекъснато свирене.’

Плочите вкъщи варират от класика до поп музика, така че не отрасва с консервативно мислене спрямо жанровете. Спонтанно започва и композирането – още като дете излиза от рамките и започва да експериментира. Чувството – остарели музикални форми – образованието – поп музиката в учебниците по музика. Покрай демократизирането на музикалните вкусове след 1989 и срещата с все по-разнообразна музика като студентка в Музикалната академия, тя започва и да оформя по-различния си поглед. В средата на 90-те тя участва в няколко групи, сред които проекта “Охолен живот” на Емил Вълев и популярната тогава метъл група Mortal Remains. Започва да работи по соло песните си през 1999 г. и е сред изпълнителите тогава, които се осмеляват да пеят на английски въпреки нежеланието на радиостанциите.

‘Това уби много групи. В разговори с компаниите тогава дори се казваше, че “всичко е окей, но трябва да е на български”. Надявах се, че бързо нещата ще се оправят, но тези предубеждения продължиха много време. Имаше съзнание за различност, тъй като вниманието беше изцяло към групите, които пееха на български. Имаше вълна, която спря, естествено развитие, което не стигна до кулминация и много от музикантите тогава се разпиляха около 2002-2003 г.’

Към края на миналото десетилетие за известно време Анна се връща във Велико Търново, после живее във Виена, преди да се насочи отново към София през 2011 г.

Тъй като първите й песни така и не получават истинско издаване по време на композирането им (но могат да бъдат намерени в Bandcamp под името Songs of the Melancholic Princess), тя усеща Dark Days почти като дебют, който е твърде възможно да доведе до цял албум в близко бъдеще. Казва, че новото ЕР е обединено от звука на пианото, а хоровото пеене в детството повлиява на желанието й да съчетава различни пластове и нюанси в музиката си. ‘Иска ми се следващият албум да има още по-хомогенен звук. Дори за целта да си поставя определени лимити, примерно работа само с определени инструменти.’

Започва песните в студиото на британския лейбъл Proletkult Records, което се намира в България, завършва ги в студиото на дуото Bluba Lu, а за мастерирането им се грижи Мартин Евстатиев (Der Hunds). Някои от песните са преминали през толкова много варианти, че замисля ремикс версия скоро. Заглавието на резултата е препратка към поредицата “Игрите на глада”, което подсилва връзката с дистопичните тематики в албума и превъзмогване на лични страхове и предизвикателства. ‘В моя случай, прогонването им е все по-успешно.’

Снимка: Илиян Ружин

Повече за Anna Bo в Soundcloud и Facebook.