Традиционно в края на годината обръщаме внимание на най-интересните издания идващи от съседните ни държави, които са били част от бившата Югославия. И този път сме подготвили плейлист в Спотифай с близо два часа музика от различни стилове и артисти.
Започваме обаче с музика, която няма да намерите в този плейлист. Вероятно това за мен е и най-интересният албум, който се появи в региона през годината. Животни е проект на Мартин Джорлев (Луфтханза), който работи по албума На Балкан, сам с колегите си Раде Биковски и Александър Галевски, но и още доста местни музиканти, които помагат с вокали и инструменти. Резултатът е един микс от джаз, фолк и дори поп елементи, който идва с изключително богати аранжименти и в комбинация с меки и топли вокали. Истинско постижение за местната сцена и албум, който си струва да чуете изцяло.
Във вече споменатия плейлист можете да откриете музика от още много местни артисти, които издадоха нови албуми през годината. Струва си да отбележим новото издание на KOIKOI (O sreci u snovima), които гостуваха и в България като част от So Alive Music Conference. Чудесен албум отбелязваме и от македонката Dina Jashari (Rastenija bez koren), която сме ви представяли и преди. Отново намираме и познатите представители на сръбската китарна сцена – Gazorpazorp с Niz Reku, sv. Pseta с I da nadem izlaz, ne bih ti ga pokazao, както и Zubi с тяхното EP – Bruksizam. Приятно слушане!
Закриваме годината музикално с традиционните ни класации.
Отново под формата на топ 20 и плейлист с музика от любимите ни албуми през годината.
Лично при мен тази година нямаше никакво съмнение и кой ще бъде номер едно. От момента в който се появи на бял свят беше ясно, че Never Enough на Turnstile ще бъде албумът, който ще слушам най-много през годината.
Богата продукция, различни влияния и стилове, без обаче групата да жертва корените си в хардкор сцената. Една естествена еволюция след GLOW ON от 2021ва и продължение на музикалните търсения и открития на бандата. И въпреки лекият вайръл момент с появата на TURNSTILE SUMMER, най-важното което издърпа групата в големите зали и разпродадените концерти беше точно изгражданото с годините къмюнити и връзката им с феновете. В годините на комерсиализация на рок музиката е изключително зареждащо да виждаш едни хора, които държат на принципите си, хората които се качват на сцената при тях, искрените прегръдки между феновете и бандата след концертите. Чувството да си помагате, да се забавлявате, да плачете и да се смеете … заедно. Усещането, че всичко това е истинско, че е споделено. Благодарността на групата за това, че е там където се намира и на феновете за музиката и за емоциите. NEVER ENOUGH.
Още една традиция, която продължава и тази година е да надникнем към това което се случва на запад от нас. Отново съм се постарал да има разнообразие от стилове, като и тази година имаме доста стари познайници, които се редуват и с нови интересни имена. Хип хоп от Kene Beri, който възпява почивката си в Несебър, през качествен поп от Fani Solumun и Ida Prester, до любимите ни представители от компилациите Hali Gali – Vizelj, Sitzpinker и Gazorpazorp. Специално внимание обръщаме на дебютният албум на Luka Rajic, който ще атакува с него сцените на големите европейски шоукейс фестивали. На него пожаваме късмет, а на вас приятно слушане!
Отново дойде време да споделим любимите ни албуми, които най-много ни впечетлиха през тази иначе доста тегава година. Музиката все пак си остава едно от малкото неща, които успяват по някакъв начин да те разсеят от всички зверства и гадости, които се случват пред очите ни на различни места по света. В този ред на мисли е радващо, че голяма част от любимите ми артисти освен че успяха да сътворят страхотна музика, мобилизираха феновете си и споделиха каузата на изстрадалите палестинци в битката им за нормален живот.
А в музикален план 2024-та беше страшно силна, вероятно най-трудната класация която съм правил досега. Завръщането на любимите ми Los Campesinos!, спокойствието и меланхолията на Jessica Pratt и Cassandra Jenkins и Fontaines D.C. и Idles, които успяха да се променят и да минат в следващото ниво. На върха обаче безапелационно се качват English Teacher, които са поредната от серията нови британски банди, които продължават да променят представата за музиката, която идва от Острова. Млади, тренирани в класически музикални училища, но слушащи и попиващи от всичко до което се докосват като музикални стилове. This Could Be Texas е еклектичен микс, който взема най-доброто от всички тези стилове и не ти дава възможност да категоризираш тази група по никакъв познат начин.
Както обикновено гарнираме класациите с плейлист в Спотифай, където всеки месец качваме всичко най-интересно, което минава през ушите ни. Приятно слушане!
И тази година, заедно със Светльо сме ви подготвили класации с най-добрите албуми за годината по нашето скромно мнение. Както обикновено класациите са придружени от spotify плейлист с любимите ни песни от тях.
В личен план, със сигурност през тази година усетих липсата на повече време за слушане на музика. Съставянето на месечните плейлисти на Индиотек помагаше да не губя тренинг, но пък така синглите заеха повече време от преслушването на цели албуми. Може би пък и самата година не беше толкова силна откъм музика, която да харесам.
И все пак, класацията е готова, а мой личен номер едно е албумът на Slowdive – everything is alive. Ако трябва да съм честен, вероятно албумите на Caroline Polachek и Yves Tumor са по-качествени и по-иновативни като звук и послания, но пък точно в този момент, това което пуснаха Slowdive беше точно това от което имах нужда и някакси everything is alive си остана албумът, който най-много слушах и харесах за тази година. Приятно слушане.
Slowdive – everything is alive
Caroline Polachek – Desire, I Want to Turn Into You
Yves Tumor – Praise a Lord Who Chews but Which Does Not Consume
