Иван, Еленко и Петър от КПД-0 ще бъдат за първи път заедно на сцена от близо десетилетие. Поводът: албумите им “II” (2002) и “Зад стените на голямата къща” (2004) ще се появят на двоен винил, под знака на Amek и Ugly Proud Records. Членовете на групата разказват повече около пътя си и защо искат концертът на 26 май в Mixtape 5 (B-Side) да е последен.

Очаквания и реалност

Иван Шентов: Може би има повече публика за КПД-0 днес, отколкото преди 10 години. Винаги сме стояли малко странно на общия фон, но не мисля че сме изпреварили каквото и да е. Ние си бяхме навреме, даже малко встрани от времето. КПД-0 е това, което е, именно заради този шибан дисонанс в очакванията, нуждите и реалността.

Фактът, че тези парчета са докоснали някого е жесток подарък и признание, а преиздаването е възможност да превърнем КПД-0 в един цялостен обект и да теглим чертата. Без тази инициатива нашето събиране едва ли щеше да се случи… бяхме правили такъв опит през 2012 г. и не ни се получи много.

За мен този концерт е възможност да продължим напред, защото всъщност ние от години продължаваме напред по различни направления. КПД-0 си оставаше някакъв отворен гещалт, който виси и дебне хищно във фона.

Преди почти десет години групата практически се разтвори във въздуха в момент, в който това беше логично да се случи. Бяхме записали и издали жесток албум – „София Град“ – и бяхме сработени като състав, правихме яки концерти, някакви хора май ни харесваха. После нещата се преебаха. Специфични тежки проблеми ми попречиха да се изкефя истински на първите реални успехи, които сме имали като група – доста време след като създадохме КПД-0 през 2001 г. Просто трябваше да оцелея в този момент, и ми отне няколко години да се върна към правенето на музика. В това време КПД-0 е едно от нещата, които ужасно много са ми липсвали и затова и последния ни концерт е супер важен за мен.

Изобщо, КПД-0 може би ще остане едно от най-важните неща, които съм правил в живота си, КПД-0 също така се оказа и нещо много повече от едни момчета, които правят едни песни. Като почнахме с групата аз бях на 16 и аз пораснах в КПД-0, открих какво представлявам, кой съм, какво искам и какво ме прави мен самия, бих се с демоните си докато свирех в КПД-0. Но също така плочата и този концерт е последното нещо, което правим с групата. Така стоят нещата. И занапред да правим нещо заедно, то вече няма да е същото. Кръгът се затваря. И това е прекрасно.

Еленко Петров: Концертът е последен. Не усещам да имаме нагласа да продължим. Сега има повече публика, но това е заради парчетата, които сме записали преди повече от 10 години. И те работят за нас през цялото това време. Едва ли сме изпреварили каквото и да било. Просто хубавата музика си е хубава!

Уроци и дилеми

Петър Пейков: Всеки слушател припознава себе си в различните песни по различен начин и това никак не зависи от времето. От гледна точка на сегашния момент определено има много неща, които бих променил, но във времето, когато сме писали песните те са ни се стрували завършени. Те ни отразяват точно такива каквито сме били тогава.

Петър Пейков: По време на записите им най-готино беше, че разполагахме с малко време. Трябваше в рамките на по един ден да се справим с инструменталите и още по един, през който Иван да запише вокалите. Записвахме инструменталите винаги всички заедно – на живо, без много размотаване – каквото стане. Единственият качествен контрол беше, че в края на тези два дни избирахме най-доброто и това е – доста пънк. Сега знам, че това запази живинката в парчетата. А трудни моменти със сигурност е имало, но не съм се фокусирал много. По-скоро са били обвързани с личните проблеми на всеки един от нас, отколкото с проблеми в самата група.

Иван Шентов: Смятам, че най-доброто на КПД-0 е София Град, но в тези парчета има жесток заряд и много чистота, и може би затова всяка от тях е важна. Сега докато ги репетираме и ги свирим за първи път от толкова години си давам сметка, че тези парчета са нещо като дневник на една много важна част от живота ми. В тях сме ние с КПД-0, но в тях съм и аз самия със своите малки преживявания, уроци и дилеми.

Смятам, че четиритте парчета от „Зад стените на голямата къща“ са едни от най-емоционално заредените песни, които съм правил, а и които съм слушал. Тези 4 песни са един малък шибан кошмар.

Красотата на тези парчета е най-вече в това, че те са точно това, което са. Отне ми доста време докато ги приема като артефакт и като история за разказване, с несъвършенствата в записа и изпълнението им. Единствената песен с която не съм в мир е „Клишета“ – и до днес едновременно я обичам и мразя, може би защото в тези 7 минути са събрани всичката чистота и уязвимост, и в същото време целия ужас на моя пост-тийн.

Записвахме повечето песни през 2002 г. и не помня много от процеса. За „Зад стените“ се готвихме усилено и платихме много кинти, за да запишем в „хубаво“ студио, въпреки че това не си личи много от записите. За 2004 г. май беше ОК.

Най-важното

Петър Пейков: Никога не съм броил хората, които са били с нас на концертите. Имало е наши участия с малко публика, имало е и такива с малко публика плюс двама… За нас беше и е по-важно да оценяваме взаимно идеите си, да ги развиваме и да чуем как звучат заедно. Подобно на много ъндърграунд банди – кой ти се интересува от сцената изобщо? Как можеш да изпревариш нещо, с което не се състезаваш?

Иван Шентов: Най-позитивното е, че липсата на среда не ни погуби, защото създадохме своя собствена среда – групата КПД-0 – в която се чувствахме комфортно, ценни, важни и приети. Най-трудните моменти за мен, свързани с групата, са били винаги съмненията – в себе си, в смисъла на това, което правя, дали съм достатъчно добър… в крайна сметка се оказа, че най-важно е да не спираш да правиш музика. Оказа се, че не сме се провалили. Оказа се, че сме оставили нещо смислено след себе си.

Билетите за концерта се продават на място и са на цена 10 лв. След изпълнението на КПД-0, очаквайте сет от Георги Згуров (Анимационерите).

Може да слушате Иван Шентов с новите му проекти, и да го четете в lunatic.bg. Поезията му намира място и в новия брой на Klaxon Press. Активен е и с Kontingent Records, под чието лого се появи новата касета на австрийската певица Алисия Еделвайс.

Петър е в BROND, които миналата година дебютираха с ЕР, а заедно с Еленко (Млък, Corecom) бяха част от GRДD.

Може би няма да бъде пресилено, ако кажем, че на 14 май в Mixtape 5 може да видите част от най-креативните групи в българския ъндърграунд в рамките на първо издание на Rocket Psyence Night. Doesn’t Frogs ни впечатлиха веднага, а малко след тях дебют на сцената по-рано тази година направиха и Comasummer, които вече са готови с първия си миниалбум.

В Out of The Sun EP те показват едно фокусирано звучене, което няма твърд аналог тук и веднага те кара да заемеш позиция – или няма да ти хареса въобще, или веднага ще ти подейства.

‘Музиката ни черпи влияние от сайкъделик рок и поп групите от шейсетте и седемдесетте години, както и от прогресив/краут/хеви рока от седемдесетте. Освен това, се вдъхновяваме и от пост-пънка и ноу уейва (no wave) от 80-те. Към това прибавяме шугейза, стоунъра и нео-сайкъделията от 90-те, докато стигнем до ривайвъла на всички тези подстилове след началото на XXI век’, разказва пред Indioteque Пламен, китарист на петчленната група. ‘Така че, ‘ние сме във времето и времето е в нас’, не се фокусираме върху дадена епоха, подобно на много от ривайвъл бандите, защото не се опитваме да копираме нещо, което вече е утвърдено. Избягваме стереотипа. Щом още се слушат Led Zeppelin, Black Sabbath, The Beatles, Pink Floyd и The Doors, значи има глад за добрата музика и хората винаги ще имат потребност от групи в тяхната стилистика. Но въпреки това, тези групи са били оригинални за времето си, затова съвременните групи също трябва да се стремят да намерят собствена оригиналност.’

Според Пламен групата не си поставя никакви ограничения и за тях е важно най-вече ‘да сме доволни от това, че в резултат се е получила качествена песен’.

Дефинират успеха в музиката като комбинация от талант, постоянство и много труд. ‘Освен това е задължително един творец да има концепция и собствена гледна точка, на която да не изменя. Разбира се, всеки трябва да се учи от грешките си, но е важно творецът да има реалистична представа за това кой е и какво върши и да не променя това, заради нечии чужди интереси. Необходими са и доста пари и контакти с правилните хора, но без останалите неща, последните едва ли биха помогнали за създаването на стойностна музика, която да остане в историята.’

Повече за Comasummer може да научите във Facebook, а Out of The Sun може да бъде слушан свободно в Soundcloud.

Скоро ще ви разкажем и за другите участващи на 14 май. Освен Comasummer и Doesn’t Frogs, на Rocket Psyence Night ще свирят още The Black Swells, Nick Chongi & Chichi, а за афтърпартито ще се погрижи NoBoris.

Снимка: Ивайло Петров и Емануела Беловарски.

 

Отброяваме последен ден до гостуването на Nite Fields и е време да ви разкажем повече около Bears and Hunters, българската група, която ще излезе на сцената на Mixtape 5 (B-Side) преди тях.

Да започнем с малко предистория:

• Сформирани са миналото лято от бившите членове на My Disorder Виктор Иванов (вокали, китара) и Антони Трандев (барабани).
• Впоследствие от групата част стават Иван С. Вълев (бас, също така член на LaText и публикуван поет) и Петър Трифонов (китара).
• Последните двама се присъединяват по препоръка на Георги Георгиев от „Остава“, който вече е работил с тях по соло проекта си. Но още преди да имат напълно изяснен състав, Bears and Hunters са сред първите имена в лейбъла му Homeovoxmusic, чиято цел е да наложи нови изпълнители на често доминираната от по-старите музикална среда тук.

Въпреки монолитно звучащите песни, всеки един от тях внася различен поглед. “Останал съм с впечатлението, че с Петър сме най-близки като вкус и интереси. Като аз и Тони (най-вече) си падаме и по по-тежка музика, а Иван и Пепи са доста по-запознати с пост-пънк, инди сцената”, разказва 21-годишният Виктор, за когото футболът и киното са двата основни приоритета след музиката. Тази година планира да кандидатства операторство в НБУ, където Тони учи тон-режисура. Да бъде вокалист е нова роля, след като преди е бил изцяло на китарата, а за известно време свири и на барабани. „Хубавото е, че (въпреки различията) всеки е достатъчно зрял и нямаме неразбирателства за авторските парчета”.

Първото от тях, Comeback Story, направи премиера в Soundcloud профила на Indioteque. Видеото ще бъде заснето по-късно този месец и завършено през март. Самата песен ясно заявява както посоката на групата, така и какви са допирните им точки като музика. „Много ме зарадва албумът Listen на The Kooks, един от най-любимите ми за 2014-та. Мисля, че всички в групата са очаровани от новите албуми на Royal Blood, Interpol, Black Keys, Jack White и много други“.

Въпреки че в четвъртък вечер те вероятно ще изпълнят песни от групите, които са им повлияли, кавърите са нещо, което с „времето ще се отсяваме, докато не изчезне“.

Може да гледате Bears and Hunters на 5 февруари от 21 ч. преди австралийската група Nite Fields в Mixtape 5, както и на 11 февруари в „Строежа“ заедно с Hayes & Y, също част от Homeovoxmusic.

Трудно е да опишем Грант Харт и неговата кариера, надхвърляща три десетилетия. Но ще опитаме: роден е през 1961 г. в градчето Саут Сейнт Пол в Минесота, където живеят едва 20-хиляди души, част от които имигранти от Източна Европа.  Израства в „типично разпадащо се американско семейство“, а брат му умира след като е блъснат от пиян шофьор. През 1979 г. бъдещият вокалист на Hüsker Dü Боб Мулд си купува трева от Грант Харт, а не след дълго създават групата.

Пробиват на хардкор сцената, музика, с която застаналият на барабаните Грант Харт казва, че никога не се е чувствал комфортно, нито с тенденциите и разбиранията на хората около нея. Hüsker Dü решават да експериментират и да олекотят звученето си, което води до договор с Warner Bros и далеч по-голяма аудитория. В историята остават като една от първите алтърнатив рок групи, които правят прехода от малките клубове към големите зали. Шестте албума, които издават са едва девет години съществуване, вдъхновяват следващи поколения артисти като Pixies, Nirvana, Therapy?, Green Day, Райън Адамс, наименуваните на тяхна песен Pink Turns Blue, гостувалите в България покрай Indioteque No Age и No Joy.

Следите, които оставят, надхвърлят музиката. Те са сред първите групи с открити в сексуалната си ориентация членове: Боб Мулд е гей, Грант Харт е бисексуален.

Но комерсиалният успех  разбива отношенията между членовете: след като компанията избира няколко поредни песни на Харт да бъдат сингли, Боб Мулд става все по-конфликтен, а третата фигура в групата Грег Нортън внезапно оспорва авторските права на колегите си. В мемоарната си книга и интервютата Мулд посочва като виновник Грант Харт и неговата хероинова зависимост през 80-те. Отношенията между двамата са сложни и до ден днешен. И двамата са с успешни в соло дейностите си, но по различен начин: докато Мулд е далеч по-публичен и широко оценен, Грант Харт удобно стои в полето на ъндърграунда. Първият му соло албум излиза през 1989 г., а малко след това сформира Nova Mob, където от барабанист прави прехода към китарата и позицията на фронтмен – в любопитен развой на събитията подобен ход на конфликти с вокалиста и кариерна промяна прави повлияният от Hüsker Dü Дейв Грол. През втората половина на 90-те Харт се завръща към соло албумите, но обикновено с големи паузи и минимална реклама около тях.

В настоящето Грант Харт получава рядък втори шанс да бъде обект на интерес от широк кръг меломани, оценен като соло артист и с редовно място в ревю рубриките на големите музикални сайтове. След години на издаване от малки лейбъли, той подписа сDomino Records за The Argument – най-амбициозният проект на кариерата си. Двойният албум, в който Грант е на почти всички инструменти, е базиран на епическата поема ‘Изгубеният рай’ на Джон Милтън и неиздадената абсурдистка пиеса на Уилям Бъроуз, с който се запознава покрай Пати Смит. Оценките на критиката са единодушно позитивни, до голяма степен и покрай учудването си, че някой може да се захване с толкова амбициозен проект.

Междувременно миналата година през фестивалите премина документалният филм за живота и кариерата на Грант Харт – Every Everything, който хвърля дълбок поглед към годините му на зависимост, трудните отношения, които има със сина си, утвърждаването като самостоятелен артист.

Целият този бекграунд ще бъде материализиран утре вечер в Mixtape 5, когато Грант Харт ще излезе на сцената заедно с ESC Life от Хърватия и We Singing Colors от Румъния.

А сега, малко от легендата пред Indioteque:

Преди Hüsker Dü

Работих в музикален магазин в Минесота. Saturday Night Fever беше хит тогава. Но винаги препоръчвах The Modern Dance, (дебютния албум) на (американската пост-пънк група) Pere Ubu.

За The Argument:

Беше по-скоро освобождаващ процес, защото имах история, върху която да стъпя. Версията на Уилям Бъроуз има толкова много вдъхновяващи моменти, толкова интересни образи и архетипи, че трябваше да избера само най-важното, есенцията на историята. До голяма степен паднаха всички религиозни мотиви от поемата на Милтън. Все пак той е имал десет тома, в които да изложи идеите си, а аз имам само два диска. Албум от три ми се струваше като твърде мъчително за слушателя. Впоследствие една песен отпадна от траклиста, искаше ми се Golden Chain да е по-дълга, а I Am Death по-бавна, така че може би форматът задаше ограничения. Но по-скоро тези граници те карат да откриваш решения по възможно най-креативният начин, вместо да ти създават проблеми.

 За влиянията около проекта

“Образованието“ ми в поп музиката е покрай плочите на брат ми, които действително са от 60-те. В това десетилетие сюрреализмът навлезе в популярната музика и вероятно психиделията е най-явният резултат от това омесване, излизане извън бариерите на рационалността. Когато изкуството е водено от мечтите на творците, всичко е възможно. Но в случая на The Argument влиянията са по-скоро от класическите изпълнения на орган и мюзикълите от 30-те години.

Впечатляващите албуми, последвани от тишина

Със сигурност честата смяна на лейбъли не спомага за процеса. Но след като имам дългосрочен договор с Domino, вече времето в търсене на правилните партньори за издаване ми е спестено. Често намирах варианти просто покрай разглеждането на плочи в музикалните магазини. Но честно казано не ми харесва позицията, в която артистът трябва да убеди някого, че има добри песни и от тях може да се направи бизнес модел.

Но големите паузи при мен са провокирани и от друго. Мога да композирам и запиша албум за точно една седмица, но така не бих имал време да експериментирам и да изпробвам всички варианти, които бих искал. А търсенето на правилния звук на правилното място е част от това, което ме прави щастлив като музикант.

Да бъдеш герой на документален филм

Проблемът с това да правят филм за теб е следният: той отразява една-единствена гледна точка. Не бих искал мнението на един човек да определя мнението на публиката за мен. Така че с радост бих съдействал, ако някой друг иска да направи различен филм, с алтернативни отговори на въпросите около живота ми – дори да е някой, който не харесва музиката ми.

ЛГТБ правата

Не ми харесва начина, по който сексуалността става политическа ориентация в САЩ. Често добри политически кандидати, които биха свършили добра работа, са осъждани, защото имат неподходящи мнения за напълно лични въпроси. Искам правителството да поправя улици, да се грижи за здравето на хората, но да стои далеч от дома ми. Не ми трябва ничие одобрение за това какво правя в леглото си, колата си или в асансьора. Повече ме вълнуват правата на жените: проблемите им остават на заден план, а законите, които трябва да гарантират половото равенство, се бавят от 30 години.

Балканите

Обожавам региона. Тези, които са страдали, знаят как да попадат ръка да страдащите. Независимо от коя държава са хората, те трябва да бъдат обединени от целта да направят света по-добър за децата си.