Baby You Can Drive My Car на The Beatles може да е звучала в слушалките на Джеси Бийман всеки ден по пътя за училище, но изцяло DIY проектът му My Empty Phantom е като че ли лишен от всякакви рокендрол митове. Роденият в Маями и живеещ в Тексас кийбордист, барабанист и китарист композира нежни и меланхолични инструментали, криволичещи между ембиънта и тихия пост-рок. Той започва да свири с различни групи през 2008 г., тогава и прави първите си крачки с My Empty Phantom. В началото с идеята това да се превърне в истинска група, но позитивната реакция към първите концерти го зарежда с увереност да продължи сам.

‘Разбрах, че искам да се занимавам с музика още първият път, в който посетих Боерн (град в Тексас с едва 10 хиляди жители), за да гледам групи като Worlds of It, Kya и Spaceman Spiff. Но реших да правя това до края на живота си след първия ми истински успешен концерт. Случи се в град Роаноки във Вирджиния, тогава всички наобиколиха мърчандайз масата, питаха ме откъде са, споделяха колко са развълнувани от това, което са чули’, разказва пред Indioteque 28-годишният Джеси Бийман, работил с вече гостувалите в България Efterklang, а също така с Андрю Бърд, Cocorosie, Joan of Arc. Често го питат и за произхода му, който той описва като мистерия дори и за него.

„Никога не съм срещал биологичните си родители. Майка ми е напуснала Никарагуа по време на гражданската война през 80-те години и ме е родила в Маями. Тъй като е нямала пари, а е искала да ми даде шанс в живота, тя ме е дала за осиновяване в американско семейство. Винаги си мисля за нея, когато съм на сцената“, споделя Джеси, докато е на път за първото си европейско турне, засега изпълнено със срещи с впечатлени слушатели и няколко промоутъри, които не се оказват коректни към уговорките за хонорар. Последното го навежда за спомени от времето, когато е на 20 и не взима и цент от изявите си в Тексас.

Touring is an emotional experience for me. I think of my life, my family and friends. I think of who I’ve loved and who I miss. #inmyhead

— My Empty Phantom (@MyEmptyPhantom) May 20, 2014

Въпреки че музиката му е изцяло инструментална, зад нея се крият определени лица и истории. Don’t Chase The Owl е препратка към момиче, в което е бил влюбен и което е обожавала сови. ‘Също така съм очарован от космоса – откакто се помня звездите, слънцето и луната са като притегателни сили за мен. Всъщност често кръщавам песните си на звезди’.

Самите му творби досега са излизали официално само в миниалбума Red Giants, въпреки че преди него има още няколко EP издания, които е продавал само по концертите си. Остава изненадан, когато хората се учудват от това, че той може да обикаля света без договор с компания и без конкретен албум, който да промотира. ‘Какво означава официален албум? Да плащам на хора, които да пишат за мен? Да е нещо, което трябва да седи по винил секциите на музикалните магазини? Правя изкуство, а не продукти. Когато завърша първия си официален албум, ще бъде нещо специално, а не просто диск за определена цена.’ И все пак план за албум има. Очаква се през есента да излезе дебютния му студиен албум, а издател ще бъде Pedro Yel Lobo Records. ‘Но не изключвам варианта просто да го пусна безплатно, както всичките ми инструментали досега.’

Личните му вдъхновения клонят към Sigur Ros, Radiohead, ранните M83, Aphex Twin, Брайън Ино, а мечтите към работа по саундтраци. ‘Нямам търпение да пристигна в България’, пише той в един последните си имейли и на фона на всичко споделено, това не звучи като подхвърлено от учтивост твърдение.

My Empty Phantom ще бъде на сцената на Чешкия културен център тази събота заедно с Ламарина. Входът е 10 лв.

Нееднократно сме ви разказвали за Lamarina – чаровното акустично дуо, с което сме правили радиосесия, съвместно парти, а сега те ще бъдат на сцената на Чешкия културен център тази събота от 21 ч. преди My Empty Phantom.

Дори и да се ги хващали по време на често обявяваните в последния момент изяви по улици, градинки и малки клубове, предстои да ги видите в нова светлина.

‘От извесно време Lamarina са в разширен състав, подкрепени от Любен (бас) и Иван (китара и кахон), разказва ни вокалистката и китаристка Теодора Ницолова. ‘Тази колаборация се намира в процес на създаване на авторска музика от близо два месеца. За 24-ти май сме подготвили един спокоен плейлист, в които ще прозвучат някои нови кавъри на любими наши парчета. Сред тях попада анти фолк изпълнителката Даян Клък, британките Peggy Sue, а също и Funnel of Love, кавър на кавъра на група SQÜRL.’

Последната песен може да ви е позната от саундтрака на Only Lovers Left Alive, ‘вампирския’ нов филм на Джим Джармуш.

Съвсем скоро ще бъде онлайн и интервюто ни с Джеси Бийман, части от което пускахме през последните седмици на Facebook страницата ни.

На петия рожден ден на Indioteque Алан Абдала от Macrophone представи акустично и премиерно песента These Fields, която ще бъде част от втория албум на групата. За финансирането му музикантите са предприели един доста смел ход – проектът да бъде спонсориран директно от слушателите им чрез crowdfunding платформата Indiegogo.

Тя се оказа успешна за международни творци от различни области (продуцираните от Стив Албини Esben & The Witch се превърнаха в поредния добър пример), но дали това може и да се случи в България? Остава ни да се надяваме, а какво е необходимо на Macrophone може да прочетете на страницата на проекта.

Ако не сте се запознали още с музиката им, съветваме ви да обърнете внимание на силния им дебют от 2010 г. Contact For a Contract.

Историята на възраждащите пост-пънка на 80-те Savages се развива скоростно – Джени, Гема, Айси и Фей се събират през октомври 2011 г., през януари 2012 г. за първи път излизат на сцена, а през май 2013 г. издават дебютния Silence Yourself, който спечели както признанието на критиката, така и на утвърдени личности в музиката като Джош Хом (Queens of The Stone Age),  Брет Андерсън (Suede), Иги Поп.

В Huffington Post вокалистката и основателка на лейбъла им Pop Noire Джени Бет публикува своите размисли около внезапния им пробив – за нещата от които бързо трябва да се откажеш, за да оцелееш до това защо Пи Джей Харви да ти идва на гости съвсем не означава, че може да си намериш място за живеене. Есето й съвпада с появата на видеото към 10-минутния им нов сингъл Fuckers, който вероятно (и дано да) е прелюдия към това, което може да очакваме от тях в близко бъдеще.

Още един музикант от по-тъмните слоеве на алтернативната музика, Крис Корнър от IAMX, също ревизира последната година от творческия и личния си живот с поглед към колебливото откъм комфорт настояще. За него 2013 г. беше откровен ад – след издаването на страхотния нов албум The Unified Field, той отложи турнето към него заради хроничното си безсъние, довело го до реална опастност за живота му. След месеци тишина, на блога си той за първи път разказа за тежкото състояние, в което е бил и плавното му връщане към живота. Междувременно той постепенно се възстановява и творчески. В края на миналата година той завърши видеото към Come Home, наскоро режисира клипа към Play Me на Eleri, а от по-рано тази седмица всички албуми на IAMX излязоха в инструментални версии.

През октомври ви разказахме за Recycle of Love, новия албум на дуото Airbag, съставено от Николай Славов и брат му Петко Славов, с когото отбелязахме 5-годишнината на Indioteque и чийто дебютен соло албум ‘Записките на последния влюбен’ излезе в края на 2013 г.

И в този проект очевидно става въпрос за различните фази на любовта, но дори с още по-големи стилови прескачания. След няколко месеца отлежаване в Soundcloud, Recycle of Love, обединяващ десет песни, може да се купи в iTunes, Spotify и Amazon. В него влиза и сингъла от 2011 г. Time, чийто видеоклип е режисиран от Руши Видинлиев.