Да си фантом доживот
Baby You Can Drive My Car на The Beatles може да е звучала в слушалките на Джеси Бийман всеки ден по пътя за училище, но изцяло DIY проектът му My Empty Phantom е като че ли лишен от всякакви рокендрол митове. Роденият в Маями и живеещ в Тексас кийбордист, барабанист и китарист композира нежни и меланхолични инструментали, криволичещи между ембиънта и тихия пост-рок. Той започва да свири с различни групи през 2008 г., тогава и прави първите си крачки с My Empty Phantom. В началото с идеята това да се превърне в истинска група, но позитивната реакция към първите концерти го зарежда с увереност да продължи сам.
‘Разбрах, че искам да се занимавам с музика още първият път, в който посетих Боерн (град в Тексас с едва 10 хиляди жители), за да гледам групи като Worlds of It, Kya и Spaceman Spiff. Но реших да правя това до края на живота си след първия ми истински успешен концерт. Случи се в град Роаноки във Вирджиния, тогава всички наобиколиха мърчандайз масата, питаха ме откъде са, споделяха колко са развълнувани от това, което са чули’, разказва пред Indioteque 28-годишният Джеси Бийман, работил с вече гостувалите в България Efterklang, а също така с Андрю Бърд, Cocorosie, Joan of Arc. Често го питат и за произхода му, който той описва като мистерия дори и за него.
„Никога не съм срещал биологичните си родители. Майка ми е напуснала Никарагуа по време на гражданската война през 80-те години и ме е родила в Маями. Тъй като е нямала пари, а е искала да ми даде шанс в живота, тя ме е дала за осиновяване в американско семейство. Винаги си мисля за нея, когато съм на сцената“, споделя Джеси, докато е на път за първото си европейско турне, засега изпълнено със срещи с впечатлени слушатели и няколко промоутъри, които не се оказват коректни към уговорките за хонорар. Последното го навежда за спомени от времето, когато е на 20 и не взима и цент от изявите си в Тексас.
Touring is an emotional experience for me. I think of my life, my family and friends. I think of who I’ve loved and who I miss. #inmyhead
— My Empty Phantom (@MyEmptyPhantom) May 20, 2014
Въпреки че музиката му е изцяло инструментална, зад нея се крият определени лица и истории. Don’t Chase The Owl е препратка към момиче, в което е бил влюбен и което е обожавала сови. ‘Също така съм очарован от космоса – откакто се помня звездите, слънцето и луната са като притегателни сили за мен. Всъщност често кръщавам песните си на звезди’.
Самите му творби досега са излизали официално само в миниалбума Red Giants, въпреки че преди него има още няколко EP издания, които е продавал само по концертите си. Остава изненадан, когато хората се учудват от това, че той може да обикаля света без договор с компания и без конкретен албум, който да промотира. ‘Какво означава официален албум? Да плащам на хора, които да пишат за мен? Да е нещо, което трябва да седи по винил секциите на музикалните магазини? Правя изкуство, а не продукти. Когато завърша първия си официален албум, ще бъде нещо специално, а не просто диск за определена цена.’ И все пак план за албум има. Очаква се през есента да излезе дебютния му студиен албум, а издател ще бъде Pedro Yel Lobo Records. ‘Но не изключвам варианта просто да го пусна безплатно, както всичките ми инструментали досега.’
Личните му вдъхновения клонят към Sigur Ros, Radiohead, ранните M83, Aphex Twin, Брайън Ино, а мечтите към работа по саундтраци. ‘Нямам търпение да пристигна в България’, пише той в един последните си имейли и на фона на всичко споделено, това не звучи като подхвърлено от учтивост твърдение.