Да задълбаеш мистерията*

Мъже на 40 години, свирещи тийнейджърски песни – можеше да се получи ужасно. (Мат Осмън, Suede)

Временното постоянно събиране на Suede привидно се вля във вълната на многобройните реформации през последните години, но по също толкова естествен начин то се различава от останалите: възраждането им не беше нито очаквано, нито чакано.

Допреди година възможността Suede отново да бъдат заедно беше химера – вокалистът Брет Андерсън издаде Slow Attack, третият си соло албум за трета поредна година, а всички останали членове на групата бяха заети с различни проекти.

Плановете се промениха след покана от Роджър Далтри от The Who, организатор на годишните благотворителни концерти в Роял Албърт Хол в Лондон за събиране на помощи за болни от рак деца. Въпреки каузата, решението на Suede да се включат в нея не е дошло лесно.

Чувах два гласа да спорят, спомня си Брет Андерсън в интервю за в. Гардиън, единият ми напомняше, че ще бъде чудесно да изпълня тези песни отново, а другият – че трябва да ги оставя в миналото. И почти го направи – за последното си турне (документирано в лайв албума Live in Berlin) той включваше в репертоара си единствено солови песни.

Мат Осмън, басистът и оригинален член на групата от създаването им през 1989-та, също е изразявал някои съмнения в началото: „Мъже на 40 години, свирещи тийнейджърски песни – можеше да се получи ужасно.“

Концертът в Роял Албърт Хол през март е обявен за еднократно събиране на Suede и предшествано от две клубни warm-up участия. На сцената излиза съставът от 1994-1999, създал номер 1 албумите Coming Up (1996) и Head Music (1999), оформил се след напускането на оригиналния китарист и сега успешен продуцент Бернард Бътлър през 1994-та и заменянето му от 17-годишния тогава Ричард Оукс. По това време се присъединява кийбордистът/китарист Нийл Кодлинг, братовчед на барабаниста Саймън Гилбърт (архивно интервю на български с него може да прочетете по-долу). Кодлинг напуска през 2000-та поради хронична умора и по-късно работи с Натали Умбрулия. През годините е забелязван с дълга къдрава коса, мустаци, брада и доста излишни килограми, с което сегашното му завръщане в образа от 90-те остава загадка.

Групата определя благотворителния си концерт като най-емоционалния в кариерата си и според Андерсън – Напомни ни защо тези песни са били написани.За телевизионното предаване Songbook той разказва повече около това: Исках да пиша песни, които са красиви и поетични, и тъжни, и сексуални…и никой не го правеше, а имаше хора, които искат да чуят това. Нещо, което да документира реалността. Представях си тези, които седят сами в спалнята си и как никой не пише за тях.

И вечерта в Роял Албърт изглежда наистина е променила нещо – някога отритнатите от пресата при първите знаци за загуба на популярност получиха награда от списание Q за вдъхновители на новото поколение.

Събирането е отбелязано и със сборния албум The Best Of, издаден по-рано този месец и около който има няколко интересни факта, които го разделят от обичайния имидж на поредната компилация за повече пари. В продължение на месеци Андерсън изгражда траклистинга на двата диска, а заедно с Бернард Бътлър работят по ремастерирането на песните – първата им съвместна работа от за кратко просъществувалата им формация The Tears преди 5 години и първата по песни на Suede от 16 години насам. Компилацията е издадена почти независимо от групата.

Първото им турне от седем години започва на 25-ти ноември с разпродадена дата в Барселона. Концертите в Париж и Амстердам са също sold out, като се планира обиколката да приключи в любимия им Лондон на 7-ми декември в O2.

Според Мат Осмън: Ще решим дали да продължим на сутринта след концерта. Или може би на 9-ти, тъй като на предишния ден ще имаме ужасен махмурлук.  Но преди следващия ход на Suede, Брет Андерсън ще представи четвъртия си соло албум, който се очаква в началото на следващата година. Няколко песни от него като Unsung, Brittle Heart, Unstoppable и This Must Be Where It Ends бяха вече представени на живо.

* The job of the artist is to deepen the mystery е мисъл на Франсис Бейкън, често цитирана от Брет Андерсън като дефинираща начина му на мислене по време на записването на Slow Attack.

Светослав Тодоров

PS:

Разговор с барабаниста и съосновател Саймън Гилбърт от 2006 година може да прочетете тук

Това е единственото интервю, осъществявано с член на Suede за български представител.



Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *