New Music Releases #17

Тази седмица се оказа доста богата за нови албуми, повечето от които чакани с огромно нетърпение и от трима ни. Стартираме с дебютният албум на лондонската женска банда Savages. С появяването си на сцената в края на миналата година групата само загатна за огромния си потенциал, който според критиката се е разпрострял изцяло върху 11-те трака от албума. Silence Yourself е продуциран от Джони Хостайл (приятелят на вокалистката на групата Джени Бет) и Родад Макдоналд, като албумът излиза едновременно през лейбълите Matador и Pop Noire. Savages изглеждат и звучат като група, която опредено има какво да каже и знае как точно да го каже. За да се убедите в това може да гледате техният лондонски концерт тази вечер (9 май) от 23:15 ч. ето тук

OLE-1036-Savages-Silence-Yourself

Тази вечер по радиопредаването ни (08.05)

A-Ton-of-Love

След празниците голяма част от любимите групи ни заляха с новини, така че тазвечершното предаване ще бъде изпълнено с актуални сингли и погледи към това, което ни очаква през следващите месеци. Ще видим какво се случва при Дейвид Боуи, Yeah Yeah Yeahs, Editors, какво подготвят Pet Shop Boys и Placebo, какви музикални завои правят членовете на Arcade Fire извън групата, а по традиция ще надникнем и какво се случва отвъд най-известното на инди сцената с обещаващи групи като No Joy и Crystal Fighters.

Може да ни слушате на сайта на радио Бинар от 20 ч.

Best Videos Of The Week #17

Започваме прегледа на петте топ клипа от седмицата според нас с новото видео на Empire of the Sun, което със сигурност ще се хареса на феновете на sci-fi жанра. Alive е първият сингъл на австралийското електро-поп дуо от техният нов албум, който наследява изключително успешният Walking on a Dream от 2008 година. Видеото към Alive следва стилът наложен от дуото с трейлъра към новият им албум, който спокойно може да бъде объркан с този на някой филм в стил фантастика. Ice on the Dune излиза на 18 юни през лейбъла Astralwerks.

James и Echo & The Bunnymen на живо в Бирмингам

photo (62)

За разлика от голяма част от алтернативните групи на 80-те и 90-те, при James никога не е съществувала идолизация към рокендрола, славата, фаталните жени, големия град и тъмните му части. Никога меланхолията им не е била целенасочено мрачна, а вокалистът Тим Буут, един от най-големите поети в музиката за мен, винаги по-скоро е диагностицирал и приятелски разрешавал човешките проблеми и терзания, отколкото просто сантиментално да ги описва. Той е и от онези, които някак си терапевтично пеят за никой друг, освен за теб.