I’m a rebel, what’s your excuse?

От доста време искам да напиша нещо за Black Rebel Motorcycle Club. Дори ми беше неудобно, че не съм.

Този текст няма да бъде репортаж за концерт, въпреки че съм била на много, няма да бъде и ревю на албум, въпреки излезлия през март Specter at the Feast, 6ти подред в дискографията им. Все още не знам какво искам да бъде, от доста време мислите се въртят в главата ми и стигнах до извода, че са толкова много, че трябва да напиша двеста страници, които ще доскучеят бързо :)

Rob

Robert Levon Been. Photo Danilenko Julia

Защо е тази мелодрама? Често ме питат, къде ще пътувам и какво ще гледам и трябва да обяснявам, как така ще ходя да гледам една и съща група на много места, как така искам да ходя отново, след като нали вече съм ги гледала. А истината е, че искам да ходя, точно защото вече съм ги гледала. Почти съм на път да сравня цялото изживяване с любов. А те имат точно това свойство, да бъдат обичани и фен базата им да действа импулсивно и безрасъдно, като малко влюбено момиче.

Имат това свойство да се влюбиш в тях от пръв поглед, да ти липсват, да плачеш, когато се радваш, че ги виждаш, да плачеш, когато всичко свърши, да вървиш по улиците със слушалки в ушите и да се усмихваш, докато човъркаш из спомените. В един момент чакаш нови песни и концертите им с нетърпението, с което чакаш да видиш някого, когото обичаш. Липсват ти, но пък си и щастлив, че някой ден, когато запишат и издадат албум, ще има турне и то ще е дълго, много дълго.

Peter Hayes

Peter Hayes. Photo Danilenko Julia

Факт е, че ги харесвам и слушам повече от 10 години, че съм чакала всеки албуми и съм се вълнувала за всичко, което се случва с тях. Но истината е, че ги Открих първия път, когато ги видях на живо. На сцената не се случва грандиозен спектакъл с мащабни декори, не слушаш вечните хитове, които да те върнат в детството или на които 60 хиляди души ще припяват, няма никаква поза. И точно това е цялата им магия, че са съвсем естествени хора и всички в залата са заедно заради едно и също нещо – музиката. Рядко виждам групи, в чийто изпълнения няма грам претенция. Хора, които живеят, за да правят музика и да я изпълняват на живо и които не правят компромиси, подчинени на индустрията или пазара или на търсенето. Хора, които преодоляват и най-трудните си моменти, за да свирят и пишат музика. Понякога точно това им помага да се борят и да вървят напред. Които ще отделят всичкото време, което е нужно, за да създадат албума, на който искат да видят написано името си. Винаги съм харесвала как Робът говори за песните, като за някакви същества, които идват при него или при Питър или при цялата група, понякога лесно и открито, понякога само подават глава и изчезват бързо бързо.

Rob

Robert Levon Been. Photo Danilenko Julia

Рядко виждам и групи, които свирят повече от два часа, обявяват по-ранно начало на концертите си, за да имат достатъчно време, преди крайния обявен час. Рядко виждам и хора, които в едно турне свирят толкова много различни парчета. Ей сега набързо отварям setlist.fm, тази бездънна яма за статистики, и виждам в моите лични, че съм гледала 63 различни песни на живо, като над 15 от тях само по един път… Ако отворите десет концерта на Oasis ще видите сигурно 15 парчета общо.

Рядко виждам и групи, които търсят толкова естествено контакт с публиката си, без това да е обвързано с някаква показност, които мислят за публиката си и намират начин да зарадват хората, които плащат за концертите им и купуват албумите им. Black rebel Motorcycle Club е група, чиято главна цел не е да бъде известна, а да прави музика. Поддържат достъпнни цени на билетите си и почти винаги свирят в сравнително малки зали. Всичко това създава чувство за интимност между група и публика. Когато гледаш някого в зала за 500, 800, дори и 1000 човека, в днешното време на стадионни турнета и зали за по 20 хиляди души, наистина усещаш близост и почти винаги тези концерти са специални. Често въпреки умората от турнето, от пътя и свиренето в различен град всеки ден, след концерт Робърт излиза пред залата и свири по няколко песни с акустична китара. По време на последната част турнето към Beat the Devil’s Tattoo, когато Великобритания беше блокирана от снегове, групата тръгваше веднага след концертите си за следващия град, за да са сигурни, че ще успеят да стигнат и никога не забравяха да съобщят, когато това стане. Тази година, преди европейските си дати, бяха заминали две седмици по-рано за препродукция на турнето в Европа, за да са сигурни, че няма да закъснеят за първите си концерти и че всичко с техниката ще бъде наред.

Чудя се как да завърша сълзливия си текст. От една страна винаги ми се иска повече хора да ги оценят, да харесват музиката, която правят, от друга ревниво искам да си ги запазя за себе си и концертите им да останат малки и евтини. Oт трета страна в момента чакам Wizz да ми върнат едни пари и да сменя едни полети, за да отида да ги гледам още един път това лято.

П.П. Снимките са направени от Джули в Бирмингам, Глазгоу или Лондон. С нея се срещнахме за първи път в един влак за Манчестър, бяхме на три концерта на Black Rebel Motorcycle Club и сега планираме да ходим лятото на Беникасим заедно. И както и казах, това ще е история, която ще разказваме на децата си някой ден.



Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *