kirkerona

2017 според Indioteque: kirkerona

Годината ми премина твърде бързо и в слушане на стари неща, Radiohead и албуми издадени предимно през 2016та. Животът ми и начинът ми на избиране на музика започнаха да ме ограничават откъм количество, сякаш имам нужда да отделя много повече време, докато *прослушам* даден албум. Въпреки всичко няколко неща успяха да пробият мъглата, а женското присъствие е масивно този път. Както винаги, при мен няма ред и класация, а един Queens отпадна в последния момент, за да отстъпи място на дебютния Findlay, който чаках поне 4 години.

St. Vincent – MASSEDUCTION
London Grammar – Truth is a Beautiful Thing
Wolf Alice – Visions of a Life
Gorillaz – Humanz
The National – Sleep Well Beast
Beck – Colors
Lorde – Melodrama
Arcade Fire – Everything Now
Findlay – Forgotten Pleasures
Feist – Pleasure

Indioteque #34: All our gods have abandoned us (2016 Mixtape)

Продължаваме прегледа на 2016. За мен музикално годината беше погълната от Radiohead и първото им турне от 2012та насам и всичко останало остана на заден план. Затова и класацията ми е някак хаотична, но на годината и отива точно думичката хаос.

Indioteque Podcast #26: kirkerona – 2015 Highlights

Завършваме серията *обзор на годината* с първия подкаст, който правя (да, да, знам). Беше ми много трудно, сигурно защото цялата година беше такава трудна, най-странната в живота ми досега, с най-хубавите и най-неприятните неща, които са ми се случвали. Затова и изборът на групи е толкова шарен, като света наоколо.

Истината е, че 2015 за мен е белязана с албуми от 2014, може би ще трябва да запиша нещо старо.

Top 10 Albums 2015 без определен ред

Editors – In Dream
Drenge – Undertow
Blur – The Magic Whip
Wolf Alice – My Love is Cool
Puscifer – Money Shot
Dave Gahan & Soulsavers – Angels & Ghosts
Bring Me The Horizon – That’s The Spirit
Courtney Barnett – Sometimes I Sit and Think, and Sometimes I Just Sit
Foals – What Went Down
CHVRCHES – Every Open Eye

 

 

#brmc

Смятах, че текста ми за Black Rebel Motorcycle Club тук е най-сълзливият текст на Indioteque. Но ето, че идва продължението….

Hey guys, it’s Robert
– so the BRMC European Tour is now officially over, but before heading home I’m actually going to be passing through Sofia, Bulgaria on July 18th on my own – and I was just wondering if anyone knows of a good bar or park bench in town that might allow me to get away with playing a dozen acoustic songs (without getting arrested). If so, then please post a comment here, and I’ll try to make it.

I guess you could call it an unofficial-acoustic show of sorts.

Unfortunately Pete and Leah both have to fly back home to LA straight away, so I’ll be on my own this time, but… since I’m passing through Bulgaria anyway, I figured ‘What the hell’ I’ll bring my guitar and say hi.

PS: I won’t play at your birthday party.

From
Robert Levon Been

Предистория

Накратко: аз си харча парите за концерти, колкото повече, толкова повече. Обикалям и гледам, където и колкото успея. Днес със сигурност мога да кажа, че Black Rebel Motorcycle Club е най-любимата група, групата която не ми омръзва, винаги си намирам какво да слушам или нещо ново в някое парче или пък преоткирвам някой албум. Това е групата, която най-много ми е повлияла в личен план в разумния живот и ми е дала най-много музикални емоции. Вече 13 години.

И така, след някакво количество дати, които бях посетила в Европа, миналата година обявиха Солун. Уау, след толкова време имах възможност да отида на техен концерт с всичките си приятели, толкова близо до София. Естесвено имаше опити да се случи и техен концерт тук, около това пътуване, за съжаление неуспешни.

BRMC Sofia

Един ден ми хрумна всички, които бяхме за Солун, да бъдем ‘брандирани’ с тематични тениски. След кратки разговори, Живко от Revivalist Echoes направи BRMC Sofia логото, аз направих малка група във Facebook за организация и започнахме да каним хора. Идеята, която първоначално ми се стори доста детска и наивна беше посрещната с ентусиазъм и така Росен и Шаката пуснахме за печат 60-70 тениски.

brmc sofia

Отидохме на концерта след работа, после си тръгнахме обратно за София, без дори да спим, защото беше делничен ден. Беше уникално, навсякъде се забелязваха еднаквите ни тениски. Още в началото Роб каза нещо за оградата и колко сме далече от него и след пет минути вече скачахме непосредствено пред сцената. Тук трябва да благодаря на всички познати и непознати, които ми се вързаха на акъла.

Ще вметна, че Роб обича да свири на хората, които остават след концертите им. Не винаги и не навсякъде, на мен ми се е случвало няколко пъти и това е едно от нещата, които обичам най-много, спонтанноста и желанието за контакт с феновете. Понякога излизат и само си говорят с хората – откъде сме, какво ни е харесало.

Още малко предистория има миналата година, когато ходих сама на няколко концерта и си лафих с човека, който продава мърча – Бъг. Не беше нарочно, просто всеки път купувах нещо за мен или за някой друг и започнах да го поздравявам. Една вечер в Холандия ходихме да пием бира, докато чакаме крюто да натовари техниката. Беше ми малко тъжно, че съм сама, а всички близки бяха на Exit и нямаше как да говорим по телефона заради скъпия роуминг в Сърбия. На него му беше криво, заради лични проблеми и щеше да се връща в Щатите за погребение. После в Болоня случайно налетях на саундчека, докато търсех откъде да си взема билета, и другите се шегуваха няколко концерта подред, че ме сваля. Бъг – мерси за всичко!

Обещанието

Всичко доведе до това, че в Солун просто отидох и го питах дали след това Роб ще излезе. Резултатът са няколко акучстични парчета, които той направи на пода на залата. Бяхме сравнително малко хора, общо взето, на когото успях да кажа да остане. Беше забелязал тениските и ни разпита за тях. Доста еуфорирана го нахоках, че един преден път беше казал, че ще опитат за София и този път обеща да дойдат.  (Разказ на Панкото за Солун)

It’s a promise, not forgotten.

По-късно през лятото получих sms от непознат номер: Рoб пита за теб и бях буквално “Какво по дяволите”. Излезе, че в Мадрид моя приятелка, с която бяхме на първия си концерт заедно, е носила тениската си и пред залата той директно е отишъл и я е питал дали е от София и дали ни познава. (Естествено на всички концерти след това бяхме с тези тениски).

Преди десетина дни се прибираме от фест (и два BRMC концерта в UK) и Панкото ми писа супер спешно да се видим. Сигурна бях, че е нещо за BRMC и я накарах да си признае, че е за това. Неспала и мръсна се замъкнах в парка и се почна: „Ми едно момиче ми писа, че Робърт иска да идва в София и пита, в кой парк може да свири“.

Как така Робърт иска да идва, не можех да повярвам, а тя ме питаше защо съм толкова спокойна. В един момент си казах, ми ок, той обеща. Ето един човек, за когото е важно, че е обещал.

Сега съм на седмото небе и не знам дали всичко е истина и дали ще се случи. Но емоцията, която се завихри покрай това за мен е един от най-чистите и щастливи моменти в живота ми досега. И съм просто щастлива.

Асето

Indioteque’s Top 10 Albums of the Year (kirkerona)

Дойде ред и на по-комерсиалната част от нашето трио :) Макар че не успя да бие миналата година по продуктивност, можем да кажем, че и тази имаше това-онова. За пореден път главен съветник ми е профилът ми в last.fm, защото аз съм с усещането, че цяла година слушам само Ben Howard. Излезе, че не е точно така, макар и да съм наблегнала повече на миналогодишните албуми. Все пак докарах десет харесвани, слушани и изживяни. Подредбата е произволна, но от сърце.

1. Ben Howard – I Forget Where We Were