James и Echo & The Bunnymen на живо в Бирмингам

photo (62)

За разлика от голяма част от алтернативните групи на 80-те и 90-те, при James никога не е съществувала идолизация към рокендрола, славата, фаталните жени, големия град и тъмните му части. Никога меланхолията им не е била целенасочено мрачна, а вокалистът Тим Буут, един от най-големите поети в музиката за мен, винаги по-скоро е диагностицирал и приятелски разрешавал човешките проблеми и терзания, отколкото просто сантиментално да ги описва. Той е и от онези, които някак си терапевтично пеят за никой друг, освен за теб.

Подобно усещане на близост изпитваш и когато ги видиш на живо – нещо, което не съм си помислял, че ще преживея въпреки, че ги прослушах месеци преди да се съберат през 2007 г. A подобно на Suede няколко години по-късно, събирането се превърна в реванш, с който заеха мястото си в историята, която в годините на тишина ги беше игнорирала.

Намираме се в Бирмингам и миришеща на тоалетна O2 Academy, а концертът е част от тяхното британско The Gathering Sound Tour, поредно за групата през последните години, а този път и чудесна възможност за представянето на нови песни.

Първи на сцената излязоха специалните гости на турнето – не по-малко легендарните на хартия Echo & The Bunnymen. По думите на вокалиста Иън Макълох, току-що издал соло албум и наскоро заменил алкохолната зависимост с тази към млякото, те са автори на най-великия албум на всички времена – Ocean Rain. Но високото му мнение нямаше покритие с това на публиката, където като че ли нямаше нито един човек, привлечен от присъствието им. А когато дори доброто старо „Нека да видя ръцете ви“ не върши работа, значи нещата са сериозни. Вместо двоен концерт, в събитието ролята на Echo & The Bunnymen очевидно беше на досадните подгряващи, които хората очакват всеки момент да си тръгнат или в по-добрия случай – в ролята на неизвестна никому група на фестивал, в който публиката с минимални усилия асимилира това, което чува.

Нима ни очакваше най-апатичната публика, събирала се някога на едно място? Имаше подобни страхове, но те бяха напълно разсеяни с появата на James, започнали с акустична версия на Lose Control. Целият сетлист пък беше подреден по начин, който не е присъщ за повечето групи – албумни песни и добре известни сингли бяха омешани така, че връзката между тях да е изцяло на музикално ниво, а не чисто и просто с целта към края на бомбардират с хитове. Такива разбира се не липсваха, а изпятата наполовина от публиката Sit Down беше един от най-трогващите моменти.

IMG_1389

А двете нови песни, една от които навярно над шест минути и със страхотно присъствие на цигулката на Сол Дейвис, дадоха заявка за високи очаквания към следващия албум, а както те обявиха – той ще излезе през януари 2014 г.

Високите очаквания всъщност не са нещо изненадващо след прекрасните Hey Ma (2008), The Night Before (2010) и The Morning After (2010), които поне за мен се нареждат сред най-силното във вече надхвърлящата три десетилетия история на групата. За съжаление не чухме нищо от тях, въпреки че песни от тях попаднаха в сетлистите на предишните концерти. James сменят сетлиста на всеки концерт, а изглежда на Бирмингам се беше паднала една малко по-носталгична селекция. Хитове като Just Like Fred Astaire, Destiny Calling и Tomorrow също отсъстваха, но по-скоро по начин, който допълнително те мотивира да ги видиш пак – просто защото е останало нещо неизречено, въпреки че показаното от тях на сцената е напълно достатъчно.

Интересен факт е, че въпреките дългите години в музикалния бизнес, минаването от ера на ера, шестгодишната раздяла през миналото десетилетие и изпращането на James в орбитата на забравените някога известни групи, по никакъв начин не са се отразили на свежестта, която носи втория им живот на сцената.

А името на турнето, The Gathering Sound, е всъщност невероятно подходящо.

Echo & The Bunnymen:
Lips Like Sugar
Rescue
Do It Clean
Seven Seas
Bring On The Dancing Horses
Bedbugs And Ballyhoo
Zimbo
Rust
Never Stop
Nothing Lasts Forever
The Killing Moon
The Cutter

James:

Lose Control
Waltzing Along
How Was It For You
Sound
Interrogation
5-0
Say Something
Sit Down
Top Of The World
Goin Away
She’s A Star
Moving On
We’re Going To Miss You
Born Of Frustration
Come Home
Sometimes

Бис:
Johnny Yen
Getting Away With It
Laid



Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *