Спомням си една година, в която трябваше да търся в гугъл, какво ново е излязло, за да си напиша класацията, защото имаше 2 или 3 албума, които слушах. Тази година е точно обратното, седя пред един списък А4 формат изпълнен с имена на банди и си мисля, не кои не харесвам, а кои харесвам повече и на кои съм обърнала малко повече внимание. Страшното много албуми не можах да слушам изобщо или достатъчно, други харесвам много, но не се събраха. Тук ласт фм е неизменен помощник и в крайна сметка сведох нещата, до тези които наистина съм слушала много и харесвам много, без значение дали бандата ми е от най-любимите или не. И пак ласт фм не знае, колко пъти са превъртяни Specter at the Feast или Like Clockwork в колата.

И така, започваме с нещо, което знаех още май месец

01. Queens of the Stone Age – …Like Clockwork

Не може да се отрече, че Radiohead и Том Йорк са станали толкова голяма част от живота ми, че няма как един такъв албум да не е събитие в него.

02. Atoms for Peace – Amok

03. Nick Cave and the Bad Seeds – Push The Sky Away

2013 e годината, в която най-накрая успях да стигна до техен концерт макар и част от фестивал.

Editors са друга група, която свързвам с много емоционални моменти и макар, че сигурно щях да слушам почти всичко, което направят, обожавам този албум още от първия път, когато чух Sugar.

04. Editors – The Weight of Your Love

05. Arctic Monkeys – AM

06. CHVRCHES – The Bones of What You believe

Понеже още не знам класациите на Явор и Светльо, докато пиша, имам подозрения, че CHVRCHES ще е албумът, който ще присъства и в трите. Вината е изцяло на Явор, ще трябва да я понесе.

07. Korn – The Paradigm Shift

С пожелания за нов албум на In Flames догодина :)

08. Daughter – If You Leave

С Daughter някак пропуснах първоначалното вълнение и започнах да слушам албума доста късно през есента, за сметка на това пък ми пасна адски много и винила беше поевтинял :)

09 The Neighbourhood – I Love You

Това са едни момченца от Калифорния, които може да не са направили нещо уникално, но албумът им няма слаба песен. Чудесен е ако обичате да слушате от край до край.

10. Miles Kane – Don’t Forget Who You Are

Много много съвпадения с това момче тази година и много хубави концерти. И сега е моментът да призная, че имам едно интервю записано през лятото, което не съм свалила в текст. Дано ви изненадам за нова година.

И понеже очаквам хората, които ме познават да кажат чакай малко.. оставям Black Rebel Motorcycle Club и Specter at The Feast извън класацията с едно голямо сърце, защото колкото и време да драскам чифричките пред имената на бандите в списъка ми, те винаги ще са на отделен лист.

Пожелавам ви хубава година и дано  догодина има два пъти повече хубави албуми и нови банди.

Едно от най-големите концертни събития до края на годината, а може би и въобще на клубната сцена за 2013 г., е гостуването на Ghostpoet по покана на Keen Acts. Билетите за концерта в Sofia Live Club са 15 лв. в Eventim, a в деня на събитието – 20 лв. По повода ще обърнем повече внимание около двата му албума.

Ако ровите достатъчно дълбоко, всякакви аргументи, че музиката днес върви към лошо веднага отпадат. Но със сигурност е истина, че става все по-трудно да запазиш медийното и слушателски внимание към себе си след пробива – дали да останеш същия и да повториш формулата, дали да направиш нещо радикално различно с рик да не бъдеш разбран. Във втория си албум Some Say I So I Say Light гостуващият утре Ghostpoet може би намира идеалният вариант като остава верен на звученето от дебюта си, но го разнообразява с подчертано по-мрачни настроения и гост-музиканти.

В Some Say I So I Say Light участват Чарлз Хейуард, барабанист на This Heat, една от най-легендарните британски пост-пънк групи от 80-те, Люси Роуз, която може да бъде чута и в Rewind The Film, новия албум на Manic Street Preachers и присъединилата се към записите в последния момент Удпекър Улямс, с която записва един от синглите в албума – Meltdown, твърде възможно най-дълбоката песен на Ghostpoet до момента. ‘Просто така се получи, нямаше особен план. Предполагам, че всичките тези турнета оказаха влияние, тъй като се запознах с много музиканти. В албума се получи интересна комбинация от хора, с които винаги съм искал да работя и такива, които срещнах случайно’, разказва роденият в Ковънтри изпълнител.

Вторият албум на Ghostpoet, в който се отличават още Dorsal Morsel, 12 Deaf и Dial Tones, е повече от заявка за нещо голямо в близко бъдеще, до голяма степен той показва един вече реализиран потенциал. Остава само да бъде възприет от още по-широка публика.