Утре вечер Lamb ще бъдат на сцената на студио „Орфей“, а преди тях ще чуем Help Me Jones и Mytrip, две имена от две много различни страни на алтернативната музика, но в общо положение на проекти без лесно различими еквиваленти на местната сцена. Ако не ги познавате добре, няколко отправни точки в следващите редове:
Mytrip e дарк ембиънт проект на Ангел Симитчиев (Leaver, Dayin, ex-Expectations), a изявата в неделя съвпада с издаването на дебютната му плоча – лимитираната до 250 копия Empty, която съдържа два мастерирани от Иван Шопов (DJ Cooh/Бalkansky) инструментала – Wait For Me и Wherever You Are. По-рано Mytrip издаде и сплит касетата Brighton Black Coffee с гостувалия в България Тим Хоулхаус, от която в момента може да се намери точно едно копие. Какво да очаквате може да разберете не само от авторските проекти, но и от микса, който направи за нас преди известно време. На живо може да го видите също така в Стокхолм (24.02), София (10.04), Суботица (11.04), Будапеща (12.04), Франкфурт (15.04), Касел (16.04), Берлин (17.04), Дрезден (18.04), Познан (19.04), Битом (20.04), Орадеа (21.04), Тимишоара (22.04), Белград (23.04), Пловдив (24.04), Transfiguration Festival (08.08).
Help Me Jonesса кийбордистът, диджей и театрален композитор Константин Тимошенко, който веднъж в радиопредаването ни заяви, че след 1983 г. няма добра музика, Андрония Попова (Nasekomix/Sentimental Swingers) и Марий Росен, познат най-вече като актьор и режисьор. Те са също така автори на един от най-добрите български албуми от последните години, който може би не сте чували – издаденият в много ограничено количество и достъпен дигитално в iTunes Made In China. В Soundcloud може да чуете и ремиксите, които са правили, включително за шведския изпълнител с български корени Кристиан Антила.
Колкото до Lamb, вероятно типично представяне е излишно. Така че просто ще споменем, че миналогодишният им Backspace Unwind е един изключителен разножанров и едновременно с това фокусиран албум, който само показва колко остарял е често стоящият до името им трип-хоп етикет. Ако не сте го слушали, убедете се сами:
Отново активизираме рубриката за най-интересни музикални статии и интервюта от последните дни. В новата селекция:
Разпадането на Crystal Castles беше една от изненадващите новини на миналата година и така соло албумът на Алис Глас се превърна в един от най-очакваните дебюти за 2015. Пред i-D тя за първи път говори за плановете си („албумът ще звучи като котка, която яде стопаните си след като са умрели“), както и за разочарованието си от някои тенденции. “Време е нашето поколение да вземе своето. Можем да сме повлияни от миналото, но всичко ретро трябва да отиде по дяволите. То е регресивно, ограбва поколението от истинската ни идентичност и то в контекста на настоящето.”
High Snobiety за все по-нискобюджетните видеоклипове на иначе големите имена в музиката и как всъщност дигиталната реалност провокира към по-малко кич и излишно визуално съдържание.
Един поглед от Stereogum към Silent Alarm, излезлия точно преди 10 години дебютен албум Bloc Party, чийто цял творчески път все повече стои като пример за това как едно винаги променящо се звучене може да върви ръка за ръка с лични. Въпреки че преди няколко месеца Келе издаде втория си соло албум, членовете на групата в момента работят по петия си студиен проект – първи за тях без напусналия без обяснения барабанист Мат Тонг.
И още една годишнина – 20 години от Maxinquaye на Tricky. The Quietusне се впуска в носталгични анализи, а ни вкарва в автентичната бристълска сцена и накъде е било съзнанието на Tricky в този момент.
Интервю ot 1987 г. с рядко разговорливия Лу Рийд е новата част от поредицата Blank on Blank, която превръща архивни аудио разговори с известни личности от музиката в кратки анимационни филмчета, визуализиращи казаното.
Мерилин Менсън не е човек, който често намира място в новините или сетлистите ни, но това интервю сDazed and Confused добре показва защо личността му продължава да е интересна, независимо от това накъде се движи музиката му.
Future Islands, които внезапно се превърнаха в едно от най-коментираните имена из инди сайтовете за 2014 след изпълнението си в шоуто на Дейвид Летърман, разказват за начина си на работа, първите си изяви и албуми пред Noisey.
Vice се обръщат към алтернативната култура и по-специално пънк сцената на Сан Франциско в средата на 70-те чрез намерените негативи на фотографа Джон Робъртс.
Дейв Раунтрий от Blur разказва пред The Guardian за записването на The Magic Weep, записваният тайно в Хонгконк нов албум на групата, първи за тях от 12 години.
На 12 февруари внезапно почина еднa от най-големите личности в съвременната журналистика Дейвид Кар. Pitchfork събира неговите материали на музикална тематика.
Отброяваме последен ден до гостуването на Nite Fields и е време да ви разкажем повече около Bears and Hunters, българската група, която ще излезе на сцената на Mixtape 5 (B-Side) преди тях.
Да започнем с малко предистория:
Сформирани са миналото лято от бившите членове на My Disorder Виктор Иванов (вокали, китара) и Антони Трандев (барабани).
Впоследствие от групата част стават Иван С. Вълев (бас, също така член на LaText и публикуван поет) и Петър Трифонов (китара).
Последните двама се присъединяват по препоръка на Георги Георгиев от „Остава“, който вече е работил с тях по соло проекта си. Но още преди да имат напълно изяснен състав, Bears and Hunters са сред първите имена в лейбъла му Homeovoxmusic, чиято цел е да наложи нови изпълнители на често доминираната от по-старите музикална среда тук.
Въпреки монолитно звучащите песни, всеки един от тях внася различен поглед. “Останал съм с впечатлението, че с Петър сме най-близки като вкус и интереси. Катоаз и Тони (най-вече) си падаме и по по-тежка музика, а Иван и Пепи са доста по-запознати с пост-пънк, инди сцената”, разказва 21-годишният Виктор, за когото футболът и киното са двата основни приоритета след музиката. Тази година планира да кандидатства операторство в НБУ, където Тони учи тон-режисура. Да бъде вокалист е нова роля, след като преди е бил изцяло на китарата, а за известно време свири и на барабани. „Хубавото е, че (въпреки различията) всеки е достатъчно зрял и нямаме неразбирателства за авторските парчета”.
Първото от тях, Comeback Story, направи премиера в Soundcloud профила на Indioteque. Видеото ще бъде заснето по-късно този месец и завършено през март. Самата песен ясно заявява както посоката на групата, така и какви са допирните им точки като музика. „Много ме зарадва албумът Listen на The Kooks, един от най-любимите ми за 2014-та. Мисля, че всички в групата са очаровани от новите албуми на Royal Blood, Interpol, Black Keys, Jack White и много други“.
Въпреки че в четвъртък вечер те вероятно ще изпълнят песни от групите, които са им повлияли, кавърите са нещо, което с „времето ще се отсяваме, докато не изчезне“.
Когато австралийската четворка Nite Fields уговориха концерта си в София, индикатор за това, което може да очакваме, бяха едва няколко песни и нискокачествени концертни видеа из YouTube. Дни преди гостуването им на 5 февруари в Mixtape 5, няколко от най-големите музикални медии вече им обърнаха внимание, а дебютният албум Depersonalisation беше завъртян за първи път в Stereogum.
The Cure, The XX, Wolf Alice са сред групите, с които Nite Fields са понякога сравнявани („но най-лошото е, когато някой ти каже, че пееш като Иън Къртис“). Във Facebook срещу „влияния“ просто пише „обесеният Майкъл Хътчинс“. Като че ли добро описание за музика, която едно от ревютата определи като „правена под състояние на джетлаг“.
Но не очаквайте вокалистът Дани Вензин да изпадне в безкраен namechecking с познати на всички групи при въпроса какво го е провокирало да започне да прави подобна музика. „Всъщност човекът, който ме вдъхнови да хваната китарата е (австралийският блуграс и фолк изпълнител) Пол Кели. Но нямах никаква амбиция да бъда в група преди да усетя нуждата да избягам от традиционното ежедневие, свързано с работа и следването в университет“, пише ни той от Санкт Петербург малко преди началото на източноевропейското им турне. Преди да се отдаде на групата, той следва маркетинг и политически науки, впоследствие работи като копирайтър.
Nite Fields, съставени от Дани Вензин (вокали), Лайза Харви (барабани и член на друга пробиваща група – Point Being, вече заслужили присъствие във Vice) , Майкъл Уитни (бас), Крис Кемпиън (китара),се сформират през 2011 г. в Бризбейн. “Разказите за това как сме се събрали, обикновено зависят от настроението ни. Но сега е 3 ч. сутринта, понеделник, и мисля, че мозъкът ми не може да измисли нищо по-интересно от истината. Почти невъзможно е да откриеш хора с подобен музикален вкус в Бризбейн, така че когато видях обявата на Крис в местно списание, че се търси певец за нова група, веднага откликнах. И то въпреки че по това време живеех в Мелбърн”. Въпреки че определя средата в Бризбейн като все пак вдъхновяваща за музика им, „тя съвсем не е единственият фактор за това, което сме – случващото се в живота е доста по-важно от няколкото местни банди, които гледаме всеки уикенд“.
Резултат е в Depersonalisation, издаден от базирания в Лос Анджелис лейбъл Felter. От първо слушане усещаш, че това е от онези албуми, които са едно цяло и като че ли трябва да винаги да ги слушаш отначало до край. Колкото до темата зад него, Дани е лаконичен: „Всичко е в заглавието“.
Всичко, изглежда, е и в екипната работа. „Всеки един от нас допринася към процеса, така че идеите идват от всички страни. Няколко от песните се родиха от четиримата едновременно, други бяха написани от мен и Крис, и впоследствие довършени с участието на Лайза и Уитни. Всеки един от нас има много различни музикални вкусове от другия. До голяма степен Nite Fields показва къде те се застъпват. Предполагам това, което не се вписва с това, което свирим, е страстта на Крис към кичозния поп от 80-те, Лайза слуша доста хип-хоп, а Уитни кънтри балади. Колкото до мен – с времето се интересувам от се по-малко музика на английски език и откривам все повече страхотни групи от Източна Европа.“
Колкото до възможностите пред група като тях в затрупана индустрия от нови имена и същевременно задушавана от завръщащи се стари, Дани изглежда няма излишни амбиции. „Музиката има способността да вдъхновява и трогва големи групи от хора, но имам чувството, че все повече и повече слушателите намират своята ниша и става все по-трудно една група да катализира енергия, с която да впечатли всички и да промени света. Можем да повлияем на слушателите, на тяхното настроение, идеи, отношение към живота, но не съм сигурен дали е необходима да правим още крачки в тази посока. С толкова много информация за слуващото се по света, подчертано политически ориентирани групи като Rage Against The Machine или Midnight Oil са като че ли вече нерелевантни.“
И докато западните музикални медии все по-често пишат за Nite Fields, те започват турнето си от Източна Европа. „Лейбълът ни каза, че трябва да се съсредоточим върху САЩ и Великобритания, но да правим концерти там ни се стори като невероятно клише. Важно е да намерим правилния път за музиката ни и смятаме, че той e по неутъпкваните пътеки. Ще имаме концерти на места като Лондон, Париж и Амстердам, но сме много по-развълнувани от обратната връзка, която ще получим от градове като София, където може би хората не са толкова пренаситени от по-експериментална музика“.
„Когато Стената падна, навсякъде в Германия и особено в източната част, всичко беше един голям хаос и анархия. Никой, дори властите, не знаеха какво да правят. Така че нямаше кой да ти попречи, ако искаш да сложиш няколко тонколони и дим-машина в изоставена сграда и организираш парти. Чрез нелегалните рейв партита от 90-те ние се открихме техното. Тогава то беше нещо, с което няма как да се запознаеш, ако не си „вътре“. Нямаше откъде да прочетеш за нови албуми, просто научаваш за тях от уста на уста и евтино напечатани флаери.“
В безвременната електроника на сформираните през 1992 г. в Берлин Modeselektor можем да разпознаем поне няколко жанра, оплетени в едно, а същото стилово разнообразие очакваме и от сета на Гернот Бронсерт, едната от половина от дуото. Той пристига по покана на Eventease, а събитието е на 24 януари в студио „Орфей“, място, което вече свързваме с гостувания на артисти като Николас Джаар и Mount Kimbie.
Ако името на Modeselektor (или Moderat, общия им проект с Apparat) не носи ясни асоциации, то ние сме ви подготвили пет задължителни момента от дискографията им, които е препоръчително да опознаете преди 24 януари.
Deboutonner e част от втория им албум, Happy Birthday! (2008). Видеото е режисирано от Бруно Леви, чиято фотография, видеоарт и инсталации винаги са фокусирани върху експерименталното с влияния от психиделията. Сред малкото музикални видеа, по които е работил, са сингли на The Walkmen и Squarepusher.
И още един ключов трак от ранните години на Modeselektor и албума Happy Birthday! – The Black Block:
В Shipwreck гостува Том Йорк, а съвместната им песен от 2011 г. е като че ли знакова за страничните проекти на вокалиста на Radiohead. Три години по-късно той издаде Tomorrow’s Modern Boxes, в който се връща към точно този звук. Йорк и Modeselektor работят заедно и на още по-ранен етап – през 2007 г. за The Flash Light.
Пореден сингъл с американския рапър с кубинско-германски корени Ото вон Ширах, работил през годините с разножанрови артисти като Skinny Puppy, Miss Kittin, Atari Teenage Riot. Режисьори на видеото от 2011 г., повлияно от новата визия на дуото, са френско-канадският колектив Dent de Cuir.
И една песен за града, обединил Гернот и Себастиан. В нея гостува Miss Platnum, родена в Румъния германска певица.
