Когато австралийската четворка Nite Fields уговориха концерта си в София, индикатор за това, което може да очакваме, бяха едва няколко песни и нискокачествени концертни видеа из YouTube. Дни преди гостуването им на 5 февруари в Mixtape 5, няколко от най-големите музикални медии вече им обърнаха внимание, а дебютният албум Depersonalisation беше завъртян за първи път в Stereogum.

The Cure, The XX, Wolf Alice са сред групите, с които Nite Fields са понякога сравнявани („но най-лошото е, когато някой ти каже, че пееш като Иън Къртис“). Във Facebook срещу „влияния“ просто пише „обесеният Майкъл Хътчинс“. Като че ли добро описание за музика, която едно от ревютата определи като „правена под състояние на джетлаг“.

Но не очаквайте вокалистът Дани Вензин да изпадне в безкраен namechecking с познати на всички групи при въпроса какво го е провокирало да започне да прави подобна музика. „Всъщност човекът, който ме вдъхнови да хваната китарата е (австралийският блуграс и фолк изпълнител) Пол Кели. Но нямах никаква амбиция да бъда в група преди да усетя нуждата да избягам от традиционното ежедневие, свързано с работа и следването в университет“, пише ни той от Санкт Петербург малко преди началото на източноевропейското им турне. Преди да се отдаде на групата, той следва маркетинг и политически науки, впоследствие работи като копирайтър.

Nite Fields, съставени от Дани Вензин (вокали), Лайза Харви (барабани и член на друга пробиваща група – Point Being, вече заслужили присъствие във Vice) , Майкъл Уитни (бас), Крис Кемпиън (китара), се сформират през 2011 г. в Бризбейн. “Разказите за това как сме се събрали, обикновено зависят от настроението ни. Но сега е 3 ч. сутринта, понеделник, и мисля, че мозъкът ми не може да измисли нищо по-интересно от истината. Почти невъзможно е да откриеш хора с подобен музикален вкус в Бризбейн, така че когато видях обявата на Крис в местно списание, че се търси певец за нова група, веднага откликнах. И то въпреки че по това време живеех в Мелбърн”. Въпреки че определя средата в Бризбейн като все пак вдъхновяваща за музика им, „тя съвсем не е единственият фактор за това, което сме – случващото се в живота е доста по-важно от няколкото местни банди, които гледаме всеки уикенд“.

Резултат е в Depersonalisation, издаден от базирания в Лос Анджелис лейбъл Felter. От първо слушане усещаш, че това е от онези албуми, които са едно цяло и като че ли трябва да винаги да ги слушаш отначало до край. Колкото до темата зад него, Дани е лаконичен: „Всичко е в заглавието“.

Всичко, изглежда, е и в екипната работа. „Всеки един от нас допринася към процеса, така че идеите идват от всички страни. Няколко от песните се родиха от четиримата едновременно, други бяха написани от мен и Крис, и впоследствие довършени с участието на Лайза и Уитни. Всеки един от нас има много различни музикални вкусове от другия. До голяма степен Nite Fields показва къде те се застъпват. Предполагам това, което не се вписва с това, което свирим, е страстта на Крис към кичозния поп от 80-те, Лайза слуша доста хип-хоп, а Уитни кънтри балади. Колкото до мен – с времето се интересувам от се по-малко музика на английски език и откривам все повече страхотни групи от Източна Европа.“

Колкото до възможностите пред група като тях в затрупана индустрия от нови имена и същевременно задушавана от завръщащи се стари, Дани изглежда няма излишни амбиции. „Музиката има способността да вдъхновява и трогва големи групи от хора, но имам чувството, че все повече и повече слушателите намират своята ниша и става все по-трудно една група да катализира енергия, с която да впечатли всички и да промени света. Можем да повлияем на слушателите, на тяхното настроение, идеи, отношение към живота, но не съм сигурен дали е необходима да правим още крачки в тази посока. С толкова много информация за слуващото се по света, подчертано политически ориентирани групи като Rage Against The Machine или Midnight Oil са като че ли вече нерелевантни.“

И докато западните музикални медии все по-често пишат за Nite Fields, те започват турнето си от Източна Европа. „Лейбълът ни каза, че трябва да се съсредоточим върху САЩ и Великобритания, но да правим концерти там ни се стори като невероятно клише. Важно е да намерим правилния път за музиката ни и смятаме, че той e по неутъпкваните пътеки. Ще имаме концерти на места като Лондон, Париж и Амстердам, но сме много по-развълнувани от обратната връзка, която ще получим от градове като София, където може би хората не са толкова пренаситени от по-експериментална музика“.