Спомням си една година, в която трябваше да търся в гугъл, какво ново е излязло, за да си напиша класацията, защото имаше 2 или 3 албума, които слушах. Тази година е точно обратното, седя пред един списък А4 формат изпълнен с имена на банди и си мисля, не кои не харесвам, а кои харесвам повече и на кои съм обърнала малко повече внимание. Страшното много албуми не можах да слушам изобщо или достатъчно, други харесвам много, но не се събраха. Тук ласт фм е неизменен помощник и в крайна сметка сведох нещата, до тези които наистина съм слушала много и харесвам много, без значение дали бандата ми е от най-любимите или не. И пак ласт фм не знае, колко пъти са превъртяни Specter at the Feast или Like Clockwork в колата.

И така, започваме с нещо, което знаех още май месец

01. Queens of the Stone Age – …Like Clockwork

Не може да се отрече, че Radiohead и Том Йорк са станали толкова голяма част от живота ми, че няма как един такъв албум да не е събитие в него.

02. Atoms for Peace – Amok

03. Nick Cave and the Bad Seeds – Push The Sky Away

2013 e годината, в която най-накрая успях да стигна до техен концерт макар и част от фестивал.

Editors са друга група, която свързвам с много емоционални моменти и макар, че сигурно щях да слушам почти всичко, което направят, обожавам този албум още от първия път, когато чух Sugar.

04. Editors – The Weight of Your Love

05. Arctic Monkeys – AM

06. CHVRCHES – The Bones of What You believe

Понеже още не знам класациите на Явор и Светльо, докато пиша, имам подозрения, че CHVRCHES ще е албумът, който ще присъства и в трите. Вината е изцяло на Явор, ще трябва да я понесе.

07. Korn – The Paradigm Shift

С пожелания за нов албум на In Flames догодина :)

08. Daughter – If You Leave

С Daughter някак пропуснах първоначалното вълнение и започнах да слушам албума доста късно през есента, за сметка на това пък ми пасна адски много и винила беше поевтинял :)

09 The Neighbourhood – I Love You

Това са едни момченца от Калифорния, които може да не са направили нещо уникално, но албумът им няма слаба песен. Чудесен е ако обичате да слушате от край до край.

10. Miles Kane – Don’t Forget Who You Are

Много много съвпадения с това момче тази година и много хубави концерти. И сега е моментът да призная, че имам едно интервю записано през лятото, което не съм свалила в текст. Дано ви изненадам за нова година.

И понеже очаквам хората, които ме познават да кажат чакай малко.. оставям Black Rebel Motorcycle Club и Specter at The Feast извън класацията с едно голямо сърце, защото колкото и време да драскам чифричките пред имената на бандите в списъка ми, те винаги ще са на отделен лист.

Пожелавам ви хубава година и дано  догодина има два пъти повече хубави албуми и нови банди.

Датската пост-рок група Efterklang гостува в София на12 ноември по покана на Keen Acts. Билетите за събитието, което очакваме със силен интерес, са на цена 15 лв. и могат да се намерят в мрежата на Eventim. В дните преди концерта направихме обзор върху създаденото от тях до този момент, като това е последната част от него. Тя е посветена на най-скорошния им албум – миналогогодишния Piramida.

Преди 10 години Efterklang поставят началото на кариерата си в 10-членен състав, творящ трудноопределима, предимно инструментална и подчертано абстрактна музика на ръба между пост-рока и ембиънт жанровете. Към 2013 г. датската група има много по-стандартизиран вид – тя е вече ограничена до тримата си основни членове, а в песните си те се доближават повече от всякога към познатите рамки на инди попа. В миналогодишния Piramida, четвърти албум за тях, вокалите на Каспер Клаусен окончателно заемат централно място в музиката, а в гласа му лесно може да открием влиянието на Брендан Пери (Dead Can Dance).

Въпреки метаморфозите, клонящи към вписване в тенденциите, отколкото вървене в собствена посока, Efterklang не са по-малко интересни за слушане – дори и в по-light варианта си, слухът ти все още не знае какво да очаква в хода на песните. Ефект, за който със сигурност допринасят деветте дни, които музикантите прекарват на арктическия остров Свалбард в търсене на звуци. Те впоследствие осъществяват над хиляда записа и намират заглавието на албума – Пирамида е всъщност името на обезлюден миньорски град, построен от руските власти на острова, иначе в момента под норвежки флаг и с население от 2,5 хиляди души, предимно руснаци и украинци.

Четвъртата глава в историята им може да ги представя като по-леснодостъпни, но без да отнема нещо от DIY философията, която е неразделна част от музиката им вече повече от десетилетие. А ако съдим по начина, по който те умело излизат от кожата си без да губят себе си, то изглежда, че силите им въобще не са на привършване.