Ян Тиерсен в София – неокласицизъм без правила

До името на Ян Тиерсен често присъстват етикети като (нео)класика, авангард, фолк, минимализъм. Но със снощния си концерт в столичната зала Универсиада французинът събра всичко, което свързваме с него и го превърна в нещо неопределимо и неочаквано, красиво и виртуозно.

Събитието, организирано от БГ Саундстейдж, започна със специалните гости от Берлин Lonski & Klassen. Дуото без проблем привлече вниманието на публиката с интровертния си рок, издаващ на моменти влияния от Radiohead. Тази песен е за танцуване!, обявиха те преди поредната си меланхолична песен. Към последната от сета им на сцената се появи изненадващо самият Тиерсен, заедно с цялата си група, за да влязат в ролите на беквокали по време на изпълнението.

След кратка пауза авторът на музиката към “Невероятната съдба на Амели Пулен” се качи на сцената на “Универсиада”, заедно с още петима музиканти. Подобно на него, те също не се ограничха до един инструмент. През двучасовото си изпълнение, през ръцете на Тиерсен минаха китара, баджо, кийборд, триола и разбира се типичната за него цигулка. Lonski & Klassen върнаха жеста отпреди няколко минути като добавяха вокали през голяма част от концерта.

Тиерсен и групата му започнаха с интродукцията Countdown, която плавно преля в Dust Lane, едноименната песен от новия му албум, който е и поводът събитието да се случи. Всичките осем композиции от шестия му студиен проект бяха изпълнени, а самият сетлист беше посветен изцяло на соловите му албуми. Въпреки очакванията, 40-годишният мултиинструменталист не представи нищо от известните си саундтраци.

След няколко песни Тиерсен свали оранжевия си суичър и довърши концерта в черна фланелка с надпис If you treat us like terrorists, we will become terrorists (“Ако се отнасяте с нас като терористи, ние ще станем терористи”). Не след дълго, може би тематично, започна Palestine. Сред най-ентусиазирано приетите песни беше Fuck Me, невинна и романтична въпреки заглавието си. Тя беше и сред няколкото изпълнения, в които Ян Тиерсен се включи като вокалист.

Стиловото разнообразие в живите аранжименти на песните беше едно от най-впечатляващите елементи в шоуто. Версиите често се различаваха от албумните си варианти, най-вече заради силно изразените китари и изненадващите електронни ефекти, вплетени дори в тези песни, които предполагаха по-акустична трактовка.

На сайта си Ян Тиерсен описва Dust Lane така: Това не е тъжна творба, а изпълнена с цветове – преживяване, което е понякога болезнено, но също така радостно. Със силно акцентирания нов материал в репертоара му, първият концерт на композитора в България носеше точно такава атмосфера – колкото изпълнена с музикална прецизност, толкова и отдадена на моментните инстинкти.

от Светослав Тодоров

Материалът е оригинално публикуван на dnevnik.bg



Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *