Handsome Furs за Indioteque

Новото Inditeque интервю е с канадското дуо Handsome Furs. То се случи малко преди те да излязат на сцената на Sofia Live Club за едно изключително наелектризиращо участие на последния за годината Аларма Пънк Джаз Фест на 9-ти декември. Ето и какво разказаха само привидно меланхоличния Дан и слънчевата Алексис…

Дан: Нещо за пиене? Имаме водка, джин…

Водка, мерси.

Дан: Нещо за разредител?

Не, мерси, имам доста руски маниери по отношение на водката…

Алексис: Ние също!

И така…Казвате, че вашият втори албум е повлиян от турнето ви в Източна Европа. Има ли това нещо общо с по-тъмния му звук?

Дан: Има три песни, които са свързани с неща, които ни се случиха там. В Чехия свирихме в една сграда, която беше пред разрушаване, планирахме концертът ни да бъде като едно денс парти и….

Сградата рухна?

Алексей: Хаха, да, почти!

Дан: Цялото място беше като построено от разпадащи се неща, а хората се радваха много. Написахме няколко песни в Полша. Бяхме във Варшава през 2007-ма и беше много странно, тъй като това е град, който е бил разрушен през Втората световна война и после построен отново според социалистически идеи. Всичко е в едни високи сгради и в квадратна форма…но има невероятен живот там, както изглежда сиво.

В интервю казваш, че арт сцената на Балканите експлодира, тъй като хората са били в изолация и има жажда в тях. Смяташ ли, че ако едно общество му се предложат достатъчно развлечения то може лесно да се пренасити от тях? Случва ли се нещо подобно на запад?

Алексис: Да, мисля, че има такава вероятност. Може би в отделни жанрове.

Дан: Бяхме в САЩ за един месец на едно турне и срещнах много групи. И забелязах, че има много видове забавления за хората, които отговорят на идеята за „количество вместо качество“.В някои сектори са толкова много, че накрая не може да избереш. А примерно в Букурещ сцената е малка, но има няколко инди рок групи, които вече са ни приятели и са страхотни. Може би защото се стараят повече и се получава някакъв вакуум.

Много хора казва, че е рисковано да работиш с роднина, съпруг, съпруга. Как запазвате баланса след толкова работа в студиото, турнета…скучни интервюта?

Алексис: Мисля, че е по-лесно за нас, отколкото за другите хора, тъй като и двамата…

Дан: …сме доста странни!

Алексис: Работим много, обичаме да сме на турнета, да се изправяме пред предизвикателства, които сами си поставяме. Разбира се, случват се конфликти като във всяко едно семейство или група, но това е важно във всяка връзка.

Дан: Мисля, че е хубаво, че и двамата обичаме да сме постоянно на път и да се справяме трудни неща.

Нямате носталгия по дома?

Алексей: Носим дома си с нас!

Дан: Да, ние си носим някакви неща с нас в хотелите, за да изглежда като наша си стая. Интересно е, че когато бяхме в Скопие останахме за два дена и половина, бяхме настанени в един малък хотел, който беше в центъра, разрушен по време на земетресението през 1983-та година. Промоутърът и неговите приятели ни разведоха из града, после пихме в хотела и…се замислих, че без проблем мога да живея в Скопие! Ако можем да останем някъде за повече от 24 ч. и се чувстваме комфортно там, сякаш бихме могли да останем завинаги.

Алексей: Определението ни за дом е малко странно…

Беше обявено, че Wolf Parade изпадат в неопределено дълга пауза. Това означава ли, че цялото ти внимание ще бъде насочено към Handsome Furs?

Дан: В последно време направих повече концерти с Handsome Furs, отколкото с Wolf Parade. Но това са два различни проекта и никога не съм имал колебания по отношение на тях. Работих много по последния албум на Wolf Parade и постоянно пиша за тази група. Това са много различни групи и по никакъв начин едната не взима връх над другата. Подписахме със SubPop за нов албум и това ще е следващото върху което ще се съсредоточим.

Значи никога не си се чудил дали това демо ще се превърне в песен на Wolf Parade или Handsome Furs…

Алексис: Самият процес на писане при Wolf Parade и с Алексис е много различен. При нас тя измисля бийтовете и заглавията, кийборд партиите. Няма пресечни точки (между нас и Wolf Parade).

Алексис, ти също така пишеш поезия и проза. Някои от твоите стихове превърщали ли са се в песни на групата?

Алексис: Да, попадали са. Но аз пиша много различни неща по принцип – болка, страдание, секс и смърт, хаха, скоро ще има и нова книга. Така че чувствам писането на лирики за песни като предизвикателство.

Дан: А понякога и крадем някои неща…!

 

от Светослав Тодоров

Снимки: Илиян Ружин



Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *