Интервю с Уейн Хъси (ex-The Mission, ex-The Sisters of Mercy)

На 10-ти юли, Уейн Хъси направи магически акустичен концерт в Модерния театър (по покана на Der Circle), направи го по онзи начин, с онази интимност, която така ясно отличава този тип изпълнения от стандартните rock n roll изяви. Бившият лидер на The Mission и участвал в някои от най-знаковите албуми в историята на The Sisters of Mercy и Dead or Alive, сега продължава мисията си в музиката солово, като промяната е засвидетелствана и от преместването му от дъждовна Англия в  слънчева Бразилия. И очевидно се чувство удобно в кожата си – час преди концерта отивам към гримьорната, а оттам се чува как той свири на китарата си и макар и винаги усмихнат, сякаш съжалява, че трябва да я остави настрани, за да започнем интервюто. Премествам няколко празни бутилки и включвам диктофона.

Малко е известно за твоето детство, смяташ ли, че то, заедно с атмосферата на Бристъл и Ливърпул, е имало влияние върху начина, по който се е развила кариерата ти, вижданията ти за музиката?

Да, разбира се, не съм сигурен как, но да, със сигурност. Имало е роля в начина, по който съм се развил като личност, нещата, които харесвам….както примерно, когато си в училище – харесваш това, което другият харесва, но не харесваш това, което някой друг харесва, тъй като ти него не харесваш. Всички тези фактори са имали роля. Но си спомням, че сред хлапетата имаше такива, които харесваха поп музика, и такива, които харесваха рок, като Дейвид Боуи, T. Rex, Roxy Music, а аз харесвах и двете, което беше рядко срещано…и готино!

Наскоро излезе нова компилация от The Mission, ‘Dum-Dum Bullets’. Имаше ли участие в избирането на би-сайдовете и демо версиите, заглавието и т.н.? Смяташ ли, че някои от тези песни са останали несправедливо извън албумите?

Да, аз избрах заглавията и името.

Не мисля, че има много такива песни, тъй като в един албум трябва да има цялост, да отразява моментното ти състояние, емоционално, психически, да са представителни за мен и групата. Би-сайдът, за който може да се каже, че е пропиляна възможност, е ‘Chelsea Blue’. Мисля, че е много силна и е много лична. Опитах се да я сложа в албума (‘God is a Bullet’), но някак не стоеше сред другите и я махнах.

По всяка вероятност тази вечер ще чуем много песни от твоя период с The Mission. Смяташ ли, че като ги изпълняваш акустично, до някаква степен преоткриваш първоначалния им чар?

Много от песните бяха написани само на акустична китара, така че това е един вид връщане към тях, това, което са били. Но е забавно със старите парчета, тъй като понякога ти става много скучно да ги пееш отново и отново, и като ги изпълниш след 6 месеца, година или пък две, изведнъж откриваш нов живот в тях. Харесва ми да изпълнявам песни на The Mission в този контекст, тъй като има една гъвкавост и разчупеност в изпълнението, която не можеш да постигнеш с група. Можеш да импровизираш и така, но това се случва, когато тези 4-5 човека имат абсолютно единогласие, което рядко се получава. В момента всичко се случва, както се случи, изцяло спонтанно е, примерно, ако някой от публиката извика заглавието на песен и я имам сред нотните листи, нямам нищо против да я изпълня. Е, може да не проработи, но това е част от чара!

Изпълняваш много кавъри по концертите си. Дали причината се крие в това, че те са действително песни, които чувстваш близки или удоволствието от авантюризма да представиш нещо познато по по-различен начин е водещо в избора?

Не се замислям много. Има милиони песни, които харесвам, но които не изпълнявам, подбирам тези, които си мисля, че…може би….мога…да…направя да звучат като мои собствени! Като чувство, като звучене.

Скоро ще издадеш албум с Джулиън Рийгън (All About Eve). Можеш ли да ми разкажеш повече около него?

Правим го по Интернет, тя ми праща разни неща, аз на нея също. Ще има 12 песни, 6 песни от нея, 6 песни от мен. Ще направя целия аранжимент на моите, след това ще го пратя на нея, тя ще направи вокалите, след това тя ще ми изпрати нейните, върху които аз ще пея и ще запиша китарите. Някои от тях са дуети. От тези шест, четири са кавъри. Тя ще направи кавър на една песен на The Mission, аз ще направя на песен на All About Eve. И двамата ще пеем върху една нова. Почти завършено е. Предполагам, че феновете на The Mission и All About Eve ще са малко изненадани, тъй като те очакват нещо по-хипи, а…всъщност то въобще не е хипи (смях) Доста поп е, но…по готин начин! Някои от песните, които сме записали…ще ти издам няколко…Джулиън ще направи ‘Enjoy The Silence’ на Depeche Mode.

!

Направихме дует на ‘Where The Wild Roses Grow’ на Ник Кейв, както и на ‘I Go To Sleep’ от The Kinks, вероятно си я чувал, Тhe Pretenders имаха кавър през 80-те. Както и ‘Ordinary World’ на Duran Duran…

!!

Но е много различна от оригинала, хаха! Записах и ‘Unravel’ на Бьорк. Както и…’Ashes To Ashes’ на Боуи.

Трудно ли е отново да работиш в екип, когато си усетил свободата да бъдеш креативен самостоятелно?

Не, всъщност на мен ми харесва да работя с други музиканти, да общуваме лице в лице в една и съща стая, вместо да си изпращаме файлове по Интернет. Важно е да има интерактивност. Харесва ми, но от друга страна трябва да се справяш с егото на хората, а моето его…е обикновено най-голямото в студиото! (смях)

Може ли да очакваме втори соло албум от теб, но този път с повече авторски песни?

Да, ‘Bare’ всъщност не е точно соло албум, а…

Разчистване на сметки с някои стари песни?

Да, в него направих акустични версии на няколко песни на The Mission, няколко кавъра. Mоже би за мен беше нещо като окончателен финал на The Mission, затваряне на страницата. Но със сигурност ще има нов албум и ще се захвана с него веднага след като завършим това с Джулиън.

Голяма част от хората, които слушат The Mission и The Sisters of Mercy, и които ще бъдат на концерта тази вечер, са чули музиката ти посредством сваляне от интернет и в миналото – пиратски копия, слушане на иначе забранени радио станции. И така в Източна Европа се получава следния парадокс – една група може да трупа огромна популярност, но без продажби. Какво е отношението ти към това?

Никога не съм имал проблем с нелегалните записи. През 90-те години разрешавахме на феновете да записват концертите. Проблемът с т.нар. bootlegs е, че хората са склонни да дадат голяма сума пари, без да знаят какво ще е качеството. Което е ужасно, така че като група ние се опитвахме да контролираме процеса и всеки да идва със своето устройство за записване, и така да си създава свой собствен спомен, сувенир, от концертите. Винаги съм смятал, че колкото повече записи на наши концерти се появяват, толкова по-добре, създава се повече интерес. Същото е със свалянето на музика – върху всяка песен си го има името на групата, така че това е един чудесен начин да се достигне до хората. Разбира се, иска ни се да направим пари покрай това, но когато една група стане успешна, винаги се намират пари, нали? Ако имаш за цигари, вино, приличен живот, това е достатъчно. Не ставаме музиканти заради парите, а за да пишем песни, които хората, надяваме се, биха харесали.

Е, това беше. Благодаря много!

За мен беше удоволствие. Беше мило, кратко и приятно! (запалва цигара с усмивка)

Тъй като Уейн често изпълнява ‘Personal Jesus’ , реших да го попитам дали е запланувана за тази вечер. Oтговори, че няма представа, тъй като винаги решавал на момента. Това се оказа всъщност втората песен на концерта, на който бяха изпълнени близо 25 песни, от които, както на The Mission, така и две нови (‘Искате ли някоя стара песен?…всъщност ще ви изпея една нова…’), плюс кавъри на ‘A Night Like This’ (The Cure), ‘With or Without You’ (U2), ‘Dancing Barefoot’ (Пати Смит), ‘Lucky’ (Radiohead), ‘Unravel’ (Бьорк), ‘The Slider’ (T.Rex) и кулминационния момент за мен – ‘Ashes to Ashes’ на Боуи, която обяви като ‘песен, която ми се иска да бях написал‘.  Уейн Хъси ни зарадва и с няколко, които по негови думи не е пял от години.

Винаги ще е неразрешима загадка как във времето някои простички неща си остават вечни – с пиано и китара, сам на сцената, като изключим компанията на бутилка червено българско вино, той сътвори искреност и се усещаше почти болезнена на моменти, въпреки чувството му за хумор. Макар и събитието да остана в сянка от по-масовите концерти в София през тази година, онази нощ в Модерен театър показа един рядко виждан тип performance  у нас – този на артиста, постигнал всичко, за което се е борил и в момента е по-освободен от когато и да било. Може би и заради това не изглеждаше като концерт пред чужда публика, а пред приятели, всеки един от които посветен в Мисията.

от Светослав Тодоров

Снимки от концерта: Яна Анчева и Весела Панорова



Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *