Отвъд музиката, надълбоко в думите. (Част 1)

Слушали сме ги безброй пъти, през деня, през нощта, танцувайки, по партита, на живо, с тях сме били и щастливи, и тъжни, и сами, и с всички. Изграждаме спомени покрай определени песни, а всъщност някои от тях имат неподозиран таен живот. В рамките на няколко статии ще бъдат проследени някои не особено известни истории около създаването на песни, които са оставили дълбока следа в историята на съответните групи и изпълнители. Истините и митовете понякога се смесват, но това не пречи да хвърлим един поглед към по-тъмната страна на иначе познатите думи и мелодии…

В средата на 90-те години Били Маккензи от шотландската пост-пънк група Associates на няколко пъти се опитва да се срещне със стария си приятел Робърт Смит, за да му сподели нещо, но фронтменът на The Cure постоянно отлага уговорките.  На 22-ри януари 1997 година светът научава, че Маккензи се е самоубил след смъртоносно смесване на антидепресанти и парацетамол. Намират го в градината на баща му. Смит описва болката от загубата и извиненията си към Били в песента ‘Cut Here‘ , която излиза през 2001-ва година, част от тогавашната Greatest Hits компилация на The Cure и чиято музика сякаш не предполага подобна история зад себе си.  Заглавието на песента е анаграма на името на групата, както и знак за намерението на Робърт това да бъде финалният сингъл в историята им.

 

Макар и никъде да не е потвърдено в прав текст, смята се, че животът на Били Маккензи е вдъхновил Мориси за написването на ‘Suedehead‘ и ‘William, It Was Really Nothing’. Според легендите, приятелството им свършва, когато тогавашната приятелка на Маккензи казва на Мориси, че иска да се омъжи за него. Но според бившия вокалист на The Smiths ‘William…’ е по-скоро песен за мъжката гледна точка върху брака и неговото безсмислие.

В същия ден, в който се случва трагедията, Сюзи Сю (Siouxsie and The Banshees, The Creatures) е трябвало да се срещне с Били. По-късно тя написва в негова памет песента ‘Say‘, която влиза в албума на The Creatures ‘Anima Animus’ (1999).  За албума си ‘Medulla’ Бьорк е обмисляла да използва гласът на Маккензи от записи, пратени й от баща му, за да направи ‘дует’, но когато започнала работа по идеята се почувствала ‘твърде уплашена’.

Самоубийството на приятел на Робърт Смит стои и в основата на друга песен на The Cure – ‘The Reasons Why‘ (от ‘4:13 Dream’, 2008), като някои от стиховете в текста са взети директно от редовете на предсмъртно писмо, което той получава през 1987-ма.

Подобен случай, като в ‘Cut Here’ и ‘Say’, е ‘Local Boy In The Photograph‘ на Stereophonics. Тя е вдъхновена от срещата на вокалиста Кели Джоунс с приятел, който отнема живота си през същия ден, хвърляйки се под влак. ‘World Gets Around‘ (1997), aлбумът на Stereophonics, от който е песента, е до голяма степен базиран на истории, свързани с живота в родния град на членовете на групата в Уелс.

Брет Андерсън изгражда през годините трилогия песни, записани през различни периоди от съществуването на Suede, посветени на негов приятел от детство и бивш съквартирант, който не успява да издържи на борбата с депресията през годините, донякъде документирана в ‘Breakdown‘ (1993), ‘He’s Gone’ (1999) и ‘Simon’ (2002), която остава като би-сайд, тъй като е създателят й я определя като ‘твърде лична, за да попадне в албум.’ От дебютния едноименен на Suede с интересен път е и ‘The Next Life‘, чиято история се случва…след създаването й. В интервюта през последните години, Андерсън разказва, че той подсъзнателно е писал за починалата си майка, но тогава не го е разбирал.  Хитът ‘Animal Nitrate‘ също преминава през различни интерпретации, повечето фенски. Според старо интервю, песента е за момиче, което като дете е изнасилвано от баща си и когато навършва 21 години разбира, че друг тип сексуални отношения не я интересуват.  Остават догадките за свързването на заглавието с тогава популярния в гей средите наркотик amyl nitrate и обичайните истории за отношенията на Брет с някогашната му приятелка Джъстин Фришман (Elastica), а всяка жена в живота на вокалиста на Suede е станала причина за поне няколко песни…

Но когато стане дума за обречени връзки, било то романтични или не толкова, като че ли чарът на 60-те бързо изниква изпод черно-белите си цветове. Или от ‘кадифеното подземие’.  Но за това по-късно ;)

от Светослав Тодоров (The Fein)



Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *