Пол Трънка, биограф на Дейвид Боуи и Иги Поп: Реалността е толкова налудничава, колкото са митовете за нея

Inevitably, as David Bowie’s career moved ever onward, generations of fans wondered what lay behind those masks. Over the years, some accounts have represented him as a flint-hearted rip-off merchant; others have portrayed him as a natural-born genius with some minor character flaws. Yet as the hundreds of friends, lovers, and fellow musicians who speak within the following pages attest, the truth is far more intriguing. (откъс от книгата Starman)

Британският музикален журналист Пол Трънка е бивш редактор на престижните списания Mojo и Q, както и автор на биографични книги за Иги Поп и The Beatles. По-рано тази година той издаде новата си книга – тя е посветена на кариерата на Дейвид Боуи и носи името на една от най-емблематичните му песни – Starman.

Sunday Express я описва като “най-подробната книга за Боуи досега”, а според Observer тя включва истории за хладнокръвие, разпаднали се приятелства, грандиозни количества взети наркотици, декадентско поведение и не на последно място – музикално наследство, което не може да се оспори.

Трънка работи по биографията в продължение на повече от 10 години, през които пътува из Европа, прекарва месеци в САЩ и интервюира над 200 човека, свързани с кариерата и живота на “хамелеона на рокендрола”, включително музиканти, приятели, любовници. Книгата проследява както детството и юношеските му години, така и късните албуми.

Но защо Трънка предприема да пише за личности като Дейвид Боуи и Иги Поп, за които е вече е писано толкова много?

Чел съм няколко книги за Иги Поп, но авторите им бяха разговаряли с може би десет или двадесет човека, нито един от които истински близки с него., казва Трънка за Indioteque. Още преди да напиша и първата дума, знаех, че има много неща, които никога не са били разказвани. И когато проучвах периода, в който Иги Поп е живял и работил с Дейвид Боуи в Западен Берлин в края на 70-те, разбрах, че има и много около самия Боуи, което никога не е излизало на бял свят.

Трънка надали е първият, който се е вдъхновил от точно тези години – тогава Боуи записва “берлинската си трилогия” – албумите Low (1977), “Heroes” (1977), Lodger (1978), а Иги Поп – The Idiot (1977). Двамата пишат и записват заедно песни за самостоятелните си албуми, а творческа свръхактивност е съпътствана и с не съвсем здравословен живот.

След като през 2008 г. Трънка издава Iggy Pop: Open Up And Bleed, той се съсредоточва върху завършването на Starman. Десетките интервюта за Боуи като че ли излъчват десетки различни мнения за него.

Надали има друг човек, за който впечатленията да са толкова разнородни, обяснява Трънка. Невероятното в неговия живот е колко отворен към всички е бил, колко е близък е бил с толкова различни типажи хора. Но тези, които са изпаднали от неговото обкръжение и живот, а това са повечето хора в него, до един споделят една тъга, дори бих казал горчивина, което може понякога да даде объркващо впечатление за Боуи.

Като всяка публична личност от неговия калибър, и при него митът и реалността силно се размиват. Да се отделят двете неща е трудно, но авторът прави всичко възможно да го направи – желанието му за точност достига до дори повторни разговори за уточняване на дати и събития.

Опитвах се да не мисля за легендите около него. Просто отидох при хората и ги накарах да ми разкажат историите си, както те ги виждат през тяхната си призма. На няколко пъти в книгата отбелязвам, че те не съвпадат с реалността. Но когато проучиш добре всички детайли, разбираш, че реалността е също толкова налудничава, колкото митовете, просто по различен начин. Имаше огромен брой истории, които не включих в книгата – понякога заради опасността със сблъскване със закона, понякога по моя проценка за истинността им.

В Open Up And Bleed Трънка акцентира върху това колко различен е Иги Поп от публичния си имидж на див и неостаряващ бунтар. Двамата са разговаряли много пъти, като според автора рядко може да се наблюдава такъв контраст между личен и публичен живот. Дали същото е в сила и за Дейвид Боуи?

Двамата са често определяни като противоположности, но всъщност те си приличат, разсъждава Трънка. И двамата имат едно особено обаяние, почти като флирт, и двамата са хора, които имат една почти детинска енергия и самовглъбяване. Иги е често разглеждат от хората като глуповат пънкар, а в гимназиалните години са го считали за интелектуалец сред учениците. За Боуи често се казва, че е пресметлив и манипулативен – но той е поел много повече творчески рискове от Иги и е по-малко консервативен е много отношения.

Личността на Боуи не се възприема нееднозначно само от хората, които са го познавали. Такива са и мненията на музикантите, с които е работил, както и тези, с които не е бил близък, но имат мнение за кариерата му. В едно от интервютата в Starman, басистът и звуков инженер Марк Плати казва, че през седемте години, с които работят заедно през 90-те, никога не е имало усещането, че работят по продукт, който трябва да се предложи на пазара. Но личности като Мориси наричат Боуи “не човек, а продукт”. По-рано тази година Адам Ент каза в интервю за сайта The Quietus, че “От Боуи нищо не може да се научи. Той е вампир.”

Книгата поставя дори нови въпроси и разкрития около личността му. Още в средата на 60-те Боуи разбира, че трябва да приложи определени трикове, за да си проправи път в музикалната индустрия – тогава той започва да проучва сексуалната ориентация на шефовете на клубовете и така решава дали да се представи като гей, бисексуален или хетеросексуален. В първите страници пътят на изпълнителя и начинът, по който той постоянно преоткрива кариерата си, е сравнен с историята на д-р Фауст, който продава душата си на Дявола, за да постигне божественото знание.

Според Трънка отговорът на въпроса какъв всъщност е бил той се крие в спомените на пианиста Майк Гарсън, човекът, с когото Боуи работи най-дълго през кариерата си и с когото е приятел и до днес.

Равносметка му е всъщност изненадваща: според него Боуи много повече е дал на хората около себе си, отколкото е взел от тях.

Във финала на “The Doors: От другата страна” на Дани Шугърман и Джери Копкинс пише, че авторите са харесвали Джим Морисън повече преди да напишат книгата, отколкото след като са я завърши. Как се е почувствал Пол Трънка, след като е написал последното изречения на Open Up And Bleed и Starman

Не подходих към книгите като фен. Исках да бъде обективен и критичен, където е необходимо. Но по време на работата по тях, развих чувство на уважение и любов към двамата. След като прекарах години наред “в тяхната компания”, в момента ги чувствам като членове на семейството ми.

Наскоро интервю на Трънка предизвика широки реакции в социалните мрежи и музикални сайтове, след като той каза, че по всяка вероятност Боуи се е пенсионирал. Това провокира дори отворено писмо на сп.NME, в което редакторът на изданието пише, че присъствието му в музиката е по-необходимо от всякога.

Изпълнителят няма албум от 2003 г. насам, а публичните му изяви са изключително редки. На една от тях, той каза, че турнетата не му липсват. Преди година Брайън Ино каза, че “Боуи вече не се интересува от музиката”, а според басистката му Гейл Ан Дорси “хора като него винаги работят по нещо”.

Мисля, че Ино е по-близко до реалността, опасява се Трънка. Но всъщност никой не може да бъде сигурен в това. Ако някоя сутрин той се събуди с невероятна мелодия в главата си – може би това ще бъде достатъчно, за да го накара да се завърне.

А междувременно кой е Дейвид Боуи зад маската на славата остава отворен въпрос.

 

Той продължава да проучва живота и кариерата на Дейвид Боуи – невключени в книгата или написани след издаването й материали могат да се   прочетат на личния му сайт, както и откъси от нея.

Пол Трънка е редактор на сп.Mojo между 1996-2003 г. В този период продажбите на изданието нарастват с няколко пъти. Публикувал е в Elle, Guardian, The Independent. Преди кариерата си като журналист и редактор, той работи като басист в албуми от каталога на легендарните лейбъли Beggars Banquet и Factory. С чувство на самоирония отбелязва, че един от албумите, за които е записвал достига до номер 3 – в чарта на Андора.

 

 

Светослав Тодоров (The Fein)

Материалът е първоначално публикуван на dnevnik.bg



Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *