Phoenix Live In London

Явор ме накара, аз нямаше да се окажа там накрая. Гледах ги тези две дати в Раундхаус и си мислех да си взема билет ама тъкмо получих парички и те взеха, че се разпродадоха. Добре ама гореспоменатият изтъкна трудноопровержимия факт, че това ще е забавен концерт. И си викам, ще се ходи, няма как, имам Индиотек мисия.

Много насериозно я взех без даже да знам, защото бях най-най отпред за драгите читатели :) .  И чаках много часове, а няма да ви обяснявам за проблемите ми с кръста.

Но нека започнем най-сетне като кажем няколко думи за съпорта. Много забавно-изглеждащи младежи, не знам на колко години са, аз им давам 17-18 максимално. Свирят с много енергия и се раздават, както се казва. Не съм фен и не знам какво свириха, честно казано не си и направих труда да потърся тяхната част от сетлиста, но бяха добри, изключително чисто изпълнение. Самите песни са непретенциозни и обединяват всички характерни тенденции за последните няколко години в стила. Което съвсем не ги прави лоши, или скучни, или предсказуеми. Просто са приятни, танцувални и добре изсвирени. Харесват ми тези момченца. И подгряват съвсем адекватно за Финикс. Част от публиката разпознават мелодиите, реагират оживено на 2-3 и припяват, но за повечето от нас Two Door Cinema Club са ново запознанство. По реакциите и танците обаче съдя, че доста хора се прибраха тая вечер с идеята да ги потърсят в MySpace.

След това ни пуснаха пердето и се почна едно дълго чакане и случайни разговори със случайно намерено българо-американско момиче с мартеници. След необходимите 30тина минути зазвучаха така прочутите подскачащи звуци на Lisztomania, публиката пропищя и хората заразмахваха фотоапарати във въздуха в очакване да падне завесата. Ама си почакахме чак до първия припев за първа визуална среща с милите французи. Дали беше добро начало? Ами много зависи – беше ефектно, хората се радваха и танцуваха много, но ако има едно нещо, което този концерт доказа, то е, че масата фенове на Phoenix си нямат представа какво се е случвало с групата преди феноменалния им последен албум; и нямат желание да научават. Та може да се каже, че черешката на тортата бе предложена преди самата торта и тълпата я изгълта набързо, без да се замисли много-много.

Имаше леко забавяне на темпото след това, емоциите на публиката спадаха всеки път, когато групата подхващаше по-стара песен, но за мен това просто изостри приятното изживяване. Phoenix са наистина много добри, а и получават цялото нужно им внимание у дома, така че лондонската тълпа не може нито да ги уплаши, нито да ги потисне. Все пак са французи :) .  Тома ни учеше как да пляскаме като парижани, показваше ни специални движения и като цяло беше много мил „домакин“ на вечерта. На няколко пъти слезе да си попее с масите, включително се подпря на Авторовото рамо, за да прескочи оградата точно до нас, влезе си сред публиката и се разходи назад докъдето имаше кабел. Миришеше много добре :) .

Love like a sunset беше впечатляваща, светлините в залата и уменията на групата се срещнаха на едно много хубаво място в главата ми. Попяхме и потанцувахме още малко на Too Young, радвам се, че поне Изгубени в Превода явно бяха гледали повечето хора. Имаше още близки срещи и благодарности от страна на Тома, макар и да съм сигурна, че е свикнал на по радушно посрещане.

Получихме своя бис, който започна с неизвестна за мен песен на френски, беше чудесна де, то на френски и death metal сигурно звучи по-добре :) .  1901 завърши започнатото с Lisztomania и всички получиха това, за което бяха дошли. Тома отново пое на мисия сред публиката, като този път се покатери на един бар (мисля) и се обърна към публиката на балкона, за да им благодари. Някак докато го слушаш как пее, забравяш за очарователният френски акцент, който се прокрадваше във всяко леко смутено ‘thank you’. Ние се забавлявахме много, мисля, че Phoenix също.

Жалко, че изпуснаха мелето от 5 момиченца и едно момченце, които бяха образували някаква кечоподобна фигура на земята за барабанена палка. Посмях се малко и поех към изхода. Последното, което чух от паметната вечер беше леко мутиращ момчешки вик ‘Let go, bitch!!!!’ :) . Enjoy

Сетлист:

Liztomania
Long Distance Call
Lasso
Run run run
Fences
Girlfriend
Armistice
Love like a sunset
Countdown
Too Young
Consolation prizes
Rome
Funky squaredance

песен на френски
If I ever feel better
1901

 

от Алена Иванова



Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *