Първата половина на годината ни изненада с интересна поредица от ъндърграунд събития, а в последния момент още едно се промъкна в календара. Днес от 20 ч. в театралната лаборатория на СУ ‘@алма @алтер’ първата си изява в България ще направи австрийският музикант и писател Йоханес Вайнбергер. През февруари той издаде миниалбума Farewell To The Undertow, който може да изтеглите и чуете в Bandcamp. Препоръчва се особено за тези, които са се понасяли на вълните на експериментални групи като Coil и за които singer-songwriter жанра и абстрактната електроника не са чак толкова раздалечени понятия.

Входът е свободен или на дарения, а събитието включва още българските проекти Portable Elephant & E.U.E.R.P.I.

Това съвсем няма да е единствената изява на Weinberger в България. Той ще гостува още в Плевен (7 юни, Дом Кафе) и Пловдив (8 юни, клуб „Мария Луиза“).

Преди него на тези два концерта ще свири българското дроун дуо Leaver. Там членува Ангел Симитчиев, който познаваме най-вече от едноличния му проект Mytrip, наскоро записал съвместна касета с EUS от Коста Рика. Сплитът, чието пускане онлайн предстои, е издаден от френския лейбъл BLWBCK. През май Mytrip записва и с берлинския проект Human Larvae, а за разпространението на музиката им се грижи американската компания Danverse State Recordings.

‘Музиката и литературата за мен са просто различни форми на една и съща (лишена от претенции) нужда да създавам. Напълно е възможно да спра да се занимавам с тях, за да започна да рисувам или да правя скулптури от Lego Няма никакво значение каква форма ще приеме нуждата ти да твориш’, казва Йоханес пред Ангел в интервю за kultura.bg.

Ако се нуждаете от още информация, ето и как се описва самият той в last.fm: i am johannes leo weinberger. i like thunderstorms and pastry, and although i stopped panicking, i am constantly losing weight. some day i’ll be gone. apart from my corpse, my music and books will remain for a little while, if you can find them. i believe in the unadulterated freedom of choice for every individual. good night.

Така че нека да уловим Weinberger преди инстинктите му да го насочат отвъд музиката.

Гостуването му е организирано от нетлейбъла Mahorka, Amek Collective и ‘Аларма Пънк Джаз Фест’.

Продължаваме с ретроспекцията на The National, които ще видим на голям екран в студио 1 на БНР тази събота за прожекцията на документалния филм Mistaken For Strangers. Напомняме, че след нея се изстрелваме за афтър парти в Barfly, където ще пускаме както най-любимите ни песни на The National, така и всичко, което звучи близко до тяхната орбита.

Boxer (2007)

The National като че ли са в разрез с тенденциите, в които всеки с над два успешни албума изглежда като ветеран заради способността си да излиза на повърхността насред всичките вълни от млади и способни изпълнители. Boxer, поредно доказателство, че групата сякаш живее в собствено време и пространство, удобно стъпва на постигнатото от предишните им три албума и го надгражда във всяко едно отношение. Важността й излиза дори отвъд рамките на музиката: Fake Empire се превръща в символ на това, което Барак Обама наследява след първата си победа на изборите.

High Violet (2010)

Това е албумът, в който The National са може би най-интровертни и дори черният хумор и себеиронията в текстовете на Мат Бернингър не успяват да скрият това. Въпреки че High Violet е едновременно комерсиално успешен и прегърнат от музикалните сайтове, има едно определение, което като че ли не се среща по ревютата. До голяма степен този албум е модерна класика, от онези, които идеално хващат не само личната истина на създателите си, но и нещо от атмосферата на времето, в което живеем, на страховете, от които бягаме и пред които се изправяме. В този контекст стих като It takes an ocean not to break звучи невероятно смислено и ясно, дори и да не можеш да обясниш защо.

Trouble Will Find Me (2013)

Част от песните тук са започнати още по време на турнето към High Violet, което може би обяснява защо миналогодишният им албум не е толкова прогрес, колкото запазване на нивото. Дори и без изненади, в Trouble Will Find Me имаме песни, които със сигурност ще останат в историята на групата като Sea of Love, Pink Rabbits и I Need My Girl, която като че ли намигва към първите им два албума. Къде забележимо, къде инкогнито, в записите гостуват Шарън ван Етън, Сейнт Винсънт, често работилият с тях Съфян Стивънс, както и Ричард Рийд Пари от Arcade Fire, който в момента записва соло албум заедно с братята Арън и Брайс Деснър от The National.