Отвъд музиката, надълбоко в думите (част 2)

‘Малко хора си купиха албумите им, но всеки, който го направи, след това основа група.’

(Брайън Ино)

Винаги звучи преувеличено, когато се каже, че без определена група други не биха съществували. Но когато става въпрос за The Velvet Underground, това твърдение надали e неуместно. Докато през 60-те години леките триминутни песни превземат класациите, а идеите за любов, мир и разбирателство се превръщат в емблематични за поколението, нюйоркските мистици заживяват в коренно различен свят. Самото име на групата се оказва пророческо по един забавен начин: ‘The Velvet Underground’ е всъщност името на случайно намерена на улицата книга, в която се разказва за промяната на сексуалните навици на обществото през годините.

По време на съществуването си (1965- 1973) и най-вече в началото му, The Velvet Underground правят песни, които никой преди не е имал смелостта да напишe, най-вече като тематика.  Подходът на Лу Рийд е много по-провокативен, литературен и поетичен, отколкото се очаква в типичния рокендрол, цели да вкара сюжетността на прозата в рока ‘или просто да напиша Великият американски роман‘. Атмосферата на тъмната страна на Ню Йорк се превръща в основна негова муза. ‘I’m Waiting For My Man‘ разказва за човек с последните си 26 долара, чакащ дилъра си на хероин, ‘Run Run Run‘, написана на лист, малко преди да излязат на концерт, е вдъхновена от живота на заобикалящите го музиканти и актьори в плен на наркотиците. Идеята на Лу Рийд за ‘All Tomorrow’s Parties’, една от трите песни, изпяти от актрисата и модел Нико в дебютния албум ‘The Velvet Underground & Nico’, е дошла от момента, в които той е гледал Анди Уорхолкак гледа всички, как те разказват някои най-впечатляващите, най-лудите, най-смешните, най-тъжните истории.‘  Но последните се оказват основното вдъхновение за дебюта им, а седемминутната ‘Heroin‘, със своята многозначност, която може да бъде изтълкувана от възхваляване на дрогирането до ироничното му критикуване, е връхната точка на това. The Velvets временно спират да изпълняват песента, след като техни фенове гордо се появяват пред тях на хероин. Според Джон Кейл, определен от Рийд като ‘Бетовен на нашите дни‘ и безспорно най-музикалният в групата, песента отразява и реалността на предградията на родния му Уелс през 60-те, където се чакало по осемнадесет месеца, за да те приемат в клиника.

Литературните влияния на Лу Рийд имат не по-малко роля в това, което той влага отвъд музиката: ‘Venus In Furs‘ е вероятно първата песен, която открито говори за садомазохизъм, а заглавието и идеята са директно взети от провокативната едноименна книга на Леополд Вон Захер-Мазох.  ‘European Son‘ пък е посветена на Делмор Шварц, който веднъж казва на Рийд: ‘Ако се продадеш, ще те убия!’


След многократните забавяния и разочароващите продажби, The Velvet Underground уволняват Анди Уорхол, който дотогава работи като техен мениджър, правейки всичко възможно да популяризира групата. В обложката на албума е вписан като продуцент, но всъщност продуцентските му функции се състоят в това, че той всъщност няма такива: не променя нищо в звука на групата и ги оставя да бъдат напълно свободни. Мениджър на групата става Стив Сезник, който впоследствие е  причината за разпадането на групата с опитите си да настрои членовете един срещу друг и да постави Дъг Юл на лидерското място, вместо Лу Рийд. Нико, която се присъединява към тях по препоръка на Уорхол, също поема по друг път. Впоследствие издава шест соло албума, продължава актьорската си кариера, но творческият й път често е прекъсван от хероиновата й зависимост, която продължава повече от 15 години. Умира в период, когато е била чиста… при падане от велосипед в Ибиза през 1988-ма.

Вторият албум на The Velvet Underground, ‘White Light/White Heat‘, продължава също толкова смело линията на авантгардност в музиката и лирики, които повечето хора не биха искали да слушат в свободното си време. Едноименната песен в албума описва ефектите на амфетамините, а ‘Lady Godiva’s Operation‘ пресъздава операция за смяна на пола. ‘The Gift‘ продължава над 8 минути, а текстът й всъщност е разказ за мъж, който развива параноя от опасенията си, че приятелката му, която живее далеч от него, ще му изневери. ‘Sister Ray‘, в чийто сюжет има осем герои и неясно убийство, достига до 17 минути в албума, но понякога до половин час по концерти. ‘Смесихме хипнотизма с яростта‘, простичко обяснява Джон Кейл методите на групата.

През 1969-та излиза едноименният албум на The Velvet Underground, който е много по-лек като звучене и е посочван от всички членове като най-хармонично записания от всички. Откриващата ‘Candy Says‘, една от най-преработваните им от други музиканти песни, е посветена на смъртта на трансексуалният Кенди Дарлинг, която ‘присъствa’ и в соловия хит на Лу Рийд ‘Walk On The Wild Side‘. Кадър от филм с нейно участие е превърната в обложка на сингъла ‘Sheila Takes a Bow‘ (1987) на The Smiths, а Мориси заема ред от предсмъртното й писмо до Анди Уорхол за заглавие на песента ‘You Know I Couldn’t Last‘ (2004).   Артуъркът на ‘I Am a Bird Now‘ (2005) на Antony and The Johnsons е всъщност снимка, направена малко преди смъртта й от левкимия. Последният трак от третия албум на Velvet,  ‘After Hours‘, е първата, в която барабанистката Маурийн Тъкър е зад микрофона, тъй като според Лу Рийд песента е ‘твърде чиста, за да я изпея аз‘.

Loaded‘, последният албум с Рийд и Джон Кейл, бележи осезаема промяна в музикалната насока на групата, този път пресирана да направи по-хитово ориентирани песни. Компанията е изисквала плочата да бъде ‘loaded with hits’, а когато Лу им изпраща песните, включва и бележка, на която пише просто ‘Loaded.’ ‘Rock & Roll‘ става сред най-известните сингли на групата, а режисьорът Вим Вендерс я посочва като определяща неговата любов към рок музиката.

След многократни конфликти с лейбъла и мениджъра, Лу Рийд напуска малко преди издаването, в резултат на което Дъг Юл става лидерът на вече променения коренно състав на The Velvet Underground, често напълно отричан от феновете и бившите членове. В тази форма те оцеляват до 1973-та година, ражда се неуспешния и до днес трудно намерим ‘Squeeze‘, записан изцяло от Юл, останал разочарован от крайната продукция и отношението на мениджъра, който изчезва преди турнето и до днес няма информация какво е бъдещето му.

Въпреки успеха на соловите им кариери, героите от кадифеното подземие пресичат пътищата си на няколко пъти: през 1972-ра Лу Рийд, Джон Кейл и Лу Рийд правят два концерта в Лондон и Париж, Дъг Юл участва в соловия албум на Рийд ‘Sally Can’t Dance’ (1974). След смъртта на Анди Уорхол, Рийд и Кейл се събират, за да запишат албума ‘Songs For Drella’ (1990) в негова чест. Година преди това избухва ‘кадифената революция’ в Чехословакия, която е кръстена така, заради популярността на музиката им измежду дисидентите. Следва цялостен и успешен реюниън на The Velvet Underground през 1992-ра, но точно, когато започват предложения за нови турнета и албуми, двамата отново влизат в конфликт.

В 21-ви век Лу Рийд и Джон Кейл продължават да са активни, макар и в много различни посоки от златните им години. Последните два албума на бившия лидер на Velvet Underground и след 30 години, вече съпруг на не по-малко непредсказуемата Лори Андерсън, са вдъхновени от Едгар Алън По и медитацията. Но това не го прави по-малко рокендрол на турнетата си, между които сякаш няма паузи. Тази година той беше гост-вокалист в песента ‘Some Kind of Nature‘ на Gorillaz, а Джон Кейл участва в песента ‘Auto-Intoxication‘ в предстоящия албум на Manic Street PreachersPostcards from a Young Man‘.  Според басиста Ники Уайър: ‘Джон Кейл беше първият човек от Уелс, който преодоля заобикалящата го атмосфера и успя да си остане готин, въпреки всичко’.

Но не трябва да сме твърде критични за това, че днес няма толкова жилещи групи като The Velvet Underground. Последните няколко поколения също не успяха да излъчат тези, които ще са готови да минат по пътя им, по който личат само техните следи. А може би не виждаме смелите им души, също както съвременниците на Velvet…

Светослав Тодоров (The Fein)



2 comment on “Отвъд музиката, надълбоко в думите (част 2)

  1. Joruel

    О, да! Velvet Underground са някви нечовеци, много разпознаваем звук, много интересна емоция! Благодаря ти за статията!

    Reply
  2. TheFein Post author

    Мерси за прочитането :) Има много малко за Велвет из българския уеб, та надявам се не е било излишно :)

    Reply

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *