Arcade Fire с реванш срещу миналото

So can you understand?
Why I want a daughter while I’m still young
I wanna hold her hand
And show her some beauty
Before this damage is done

Arcade Fire не са група като останалите. В един свят, омагьосан от лъскавия имидж, канадската шесторка изглежда твърде странно, почти като различни парчета, които не са успели да се наредят никъде другаде и изведнъж са намерили синхрон заедно, опитомили хаоса. И това ги прави толкова индивидуални, толкова не-точно-като-другите, а в 2010-та е трудно да изречеш нещо подобно. Продължавайки да бъдат едновременно над и встрани от голяма част от съвременниците си, Arcade Fire издават своя трети албум, ‘The Suburbs‘, вдъхновен от детството им в предградията на Тексас и спомените по това, което вече го няма.  

А оттогава не малко неща са се променили за тях.  Групата, предвождана от Уин Бътлър и съпругата му Режин Шасаня, премина от малките клубове към големите зали и фестивали, направиха съвместно изпълнение на  ‘Wake Up’ с Дейвид Боуи, подгряваха U2 и изпяха с тях ‘Love Will Tear Us Apart’ на Joy Division заедно, Уин и Режин се появиха на една сцена с Брус Спрингстийн, написаха саундтрак с Оуен Палет, бяха специални гости и свириха на концерти, част от кампанията на Барак Обама, а за новия си албум Питър Гейбриъл записа кавър на ‘My Body Is a Cage’. Концертът на Arcade Fire в легендарната 20-хилядна зала Медисън Скуеър Гардън на 5-ти август ще бъде предаван пряко, а стриймът режисиран от Тери Гилиъм. Но това по никакъв начин не ги е променило, а в новия си материал те дори с леко носталгична болка се обръщат към чувства от миналото, предхождащи успеха им.

Навярно по тази причина, ‘The Suburbs‘, определен от тях като ‘смесица между Depeche Mode и Нийл Йънг’, напомня на моменти за едноименното им дебютно EP и първия албум ‘Funerals‘. Не толкова музикално, колкото като усещания, цветове, някак си ясно и удобно в кожата си, далеч от черните апокалиптични облаци, които бяха превзели съзнанието на групата по времето на ‘Neon Bible‘. Албумът започва с едноименната песен, която с лекото си начало те кара да забравиш тежестта от очакванията, а впоследствие се превръща от един от ключовите моменти и сред най-драматичните текстове на Уин Бътлър. За разлика от преди, сега неговите лирики са много по-директни, често излезли от метафоричните си обвивка и атакуващи съвсем открито. Но това не ги прави по-малко многопластови в смисъла си – ‘City With No Children‘ разказва за приятел, който като дете е мечтаел да се махне от предградиeто, но използва първия си шанс да се върне и установи там. ‘We Used To Wait‘ е вдъхновена от любовните писма, които Уин е пишел по онова време (‘But what’s stranger still / Is how something so small can keep you alive’) и е чакал месеци до отговорите (‘By the time we met the times had already changed’).

Ready To Start‘ вкарва първите електронни елементи в албума, по-изразени откогато и да било преди, и кулминиращи в ‘Half Light ІІ (No Celebration)‘ и ‘Sprawl ІІ (Mountains Beyond Moutains)‘, в която Режин пее ‘These days, my life, I feel it has no purpose/ But late at night the feelings swim to the surface‘ на фона на музика, заплашваща да премине в ‘Heart of Glass’ на Blondie всеки момент.

Въпреки перфекционизма във всяка нота, на първи слушания ‘The Suburbs’ не предлага рязко открояващи се песни, които да носят по-завладяващ химнов заряд, което някои може да отчетат като недостатък. Вместо това, 16-те трака са изградени така, че да бъдат възприети цялостно, а не разделяни на части. Концептуален албум не само в смисъла си, но и в музиката, макар и не всяка песен на отговаряне на нивото на предишната или следващата. Всъщност определена тема или сюжет няма, по-скоро повтарящи се усещания, гравитиращи около хората с ясна представа как да излязат от блатото, но в които пламъкът внезапно е угаснал в разгара на борбата.

В случaя на Arcade Fire, трудностите изглежда винаги са ги мотивирали, затова и всичко, което са създали до момента носи искреността в себе си, носи тежестта на чувствата им, но често това се случва на фона на някак светло звучене, внушаващо, че изходът е, въпреки всичко, близо. Светът, който те сътворят, е далеч от града, от шума, от стереотипите, от начина, по който често изглеждаме такива, каквито другите желаят да бъдем. След дългия път, който изминаха за тези седем години, няма никаква индикация, че те са направили компромис с каквото и да е и това е черта от характера на ‘The Suburbs’, която няма как да бъде отречена. Макар и в ‘Suburban War‘ Бътлър да пее за започване на война, която не може да бъде спечелена, има вече доста основания да се смята, че Arcade Fire в крайна сметка ще направят засада на реалността, срещу която се бунтуват.

от Светослав Тодоров (The Fein)



Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *