През музиката към киното

В края на 90-те години и първото десетилетие на 21-ви век много от големите имена сред режисьорите на видеоклипове преминаха към дългометражното кино. Тази година трима от тях атакуват боксофисите с нови филми, всеки един от които с интересна история, която тепърва ще видим каква съдба ще им донесе.

(Антон Корбейн, автопортрет)

За Антон Корбейн навлизането в киното като че ли се случи със закъснение, като имаме предвид света, който през годините той изгради около групи като Depeche Mode, U2, Nirvana, Nick Cave & The Bad Seeds, The Killers, Coldplay и много други. Всеки негов клип представя истории без начало и край, но винаги със символика, винаги концептуални. Преминаването от музиката към киното се случи колкото рязко, толкова и плавно, тъй като първият му филм ‘Control‘ се захвана с рискованата задача да разкаже за живота на Иън Къртис и пътя на Joy Division. Още тогава той споменаваше за следващата си стъпка, филм, който ще е цветен и в трилър жанра. Това се оказа ‘The American‘, чиято премиера предстои на 1-ви септември. Но първо малко предистория…

Холандският фотограф и режисьор е роден на 20.05. 1955 година и влиза в музикалния свят почти по случайност и с оскъдни познания по английски. Въпреки това още първите му стъпки в тази област са със значими имена като Joy Division, Дейвид Силвиън и Echo & The Bunnymen. От средата на 80-те датират и първите му съвместни проекти с U2 и Depeche Mode, а взаимоотношенията им прерастват в дългогодишно сътрудничество, в което двете групи се доверяват най-често на него за визуализацията на музиката им, както като клипове, така и като прожекции на турнетата, концертни филми, фото сесии и обложки, често минималистични. Режисьорската дейност на Антон Корбейн върви паралелно с фотографията, която минава отвъд връзките му с рок музиката и зад обектива му застават личности от всякакви области, които като че ли попадат в един и същ мистериозен свят, когато той ги снима.

(Джаз легендата Майлс Дейвис, 1985)

(Кайли Миноуг, сесията е вдъхновена от филмите на Алфред Хичкок)

(Клинт Истууд)

(Depeche Mode)

Неговата визия за песните, които режисира, често се доближава до тях като качества и усещане – едновременно нестандартно, но привличащо вниманието. Винаги в синхрон с музиката, но никога според очакванията.

Творчеството му включва видеа към почти всички сингли на Depeche Mode в периода 1986-1997, и отново през 2005-та зa ‘Suffer Well‘, филмира концертите ‘Devotional‘ (номиниран за Грами) и ‘One Night In Paris‘, сред видеографията му са ‘Pride’, ‘One‘ и ‘Electrical Storm‘ на U2, ‘Atmosphere‘ на Joy Division, ‘Mama Said‘ на Metallica, a от последните години – ‘Re-Offender‘ на Travis, ‘All The Things I’ve Done‘ на The Killers, ‘Violet Hill‘, ‘Talk‘ и една от версиите на ‘Viva La Vida‘ на Coldplay, с която шеговито повтаря ‘Enjoy The Silence’. Един от най-големите му творчески пикове остава ‘Heart-Shaped Box‘ на Nirvana, с която печели MTV награда през 1993-та, време, когато за такива клипове са се давали награди, вместо да бъдат отхвърляни като неподходящи за масовата аудитория.

През 2005-та година започва работа по сценария на ‘Control‘, изграден около книгата ‘Touching From a Distance’ на Дебора Къртис, съпругата на Иън, а година по-късно стартират и неговите снимки с дебютанта Сам Райли в главната роля. Завършването на лентата преминава през много трудности – на няколко пъти датата на премиерата е изместена, а за да продължи финансирането, Корбейн ипотекира къщата си, негови приятели се включват като спонсори. Въпреки че е от Холандия и не е пряк свидетел на този период в манчестърската музикална сцена, Антон успява да създаде филм, който получава одобрението от бившата съпруга на вокалиста и дъщеря им, членовете на New Order, съобразява детайлите и с Аник, любовницата на Иън.  Снима ‘Control’ изцяло в любимото си черно-бяло, тъй като ‘Всичко при Joy Division e или черно, или бяло‘.

Две години след представянето на ‘Control’, получил отличия от Кан и Британските награди за независимо кино, Антон Корбейн създава ‘Linear‘. Едночасовият филм е включен в специалното издание на новия албум на U2 ‘No Line on The Horizon’, и по думите на създателя си той представлява ‘нов начин за свързане на филма с музиката‘. В ‘Linear’ присъстват някои от героите и историите, за които Боно разказва в ‘No Line on The Horizon’.

Стигаме до настоящето, което за Антон Корбейн се върти около новия ‘The American‘ (‘Американецът’), сниман  в Италия и Швеция и е адаптация по романа ‘A Very Private Gentleman’ на Мартин Буут. Главната роля е поверена на Джордж Клуни, който влиза в кожата на наемен убиец, тръгнал на последната си мисия, но която го отвежда в съвсем друга посока…

Тази година дългометражен филм представи и Флориа Сигизмонди, чието дело са добре запомнящите се с нетипичния си стил на заснимане ‘The Beautiful People‘ на Мерилин Менсън, ‘Little Wonder‘ и ‘Dead Man Walking‘ на Дейвид Боуи, ‘Untitled #1‘ на Sigur Rós, ‘Obstacle 1‘ на Interpol (в който тя участва), ‘Supermassive Black Hole‘ на Muse, ‘The End of The World‘ на The Cure и последно ‘Die By The Drop‘ на The Dead Weather.

Определя действителността на клиповете си като ‘разлагащите се адски светове, населени с изтерзани души и всевластни същества‘.

(Флориа Сигизмонди, почти като героиня от собствените си клипове)

В ‘The Runaways‘ (‘Бегълците’) се разказва за историята на едноименната изцяло женска рок група от 70-те години, а сценарият е базиран по мемоарите на първоначалната им вокалистка Във филма участва Дакота Фанинг и Кристен Стюарт (като фронтдамата Джоан Джет), а в саундтрака присъстват както песни на групата, така и парчета на Дейвид Боуи, The Stooges и Sex Pistols.

Безпогрешният Дейвид Финчър (‘Боен клуб’, ‘Седем’, ‘Странният случай с Бенджамин Бътън’) се завръща с ново предизвикателство – продуцираният от Кевин Спейси ‘The Social Network‘, който е с доста нетипичен сюжет за създателя му: филмът пресъздава историята на създаването на Facebook. Нито един от основателите на сайта не е имал участие в сценария. Със саундтрака са се заели Трент Резнър и Атикъс Рос. Изборът не е случаен – Финчър е режисьорът на ‘Only‘ на Nine Inch Nails, а ‘Седем’ започва със семпъл от ‘Closer’. Той е и създателят на ‘Judith‘ на A Perfect Circle и ‘Love is Strong‘ на Rolling Stones. По-долу може да видите трейлъра, който е на фона на една добре позната песен в съвсем различен вариант:

Режисьорският свят в музиката е уникален случай със своята привидна анонимност: пред очите ни се изправят клипове, които са ни любими, но не знаем, че са дело на един и същ човек, а същите хора понякога се оказват отговорни и за някои от най-внушителните филми днес. А в случая на тези трима ексцентрици, като че ли има едно нещо, което е константно в работата им, както по видеоклиповете, така и във филмите им – лесният път никога не е опция.

Полезни линкове:

http://www.corbijn.co.uk/

http://www.floriasigismondi.com/

Светослав Тодоров (The Fein)



One comment on “През музиката към киното

  1. doni

    Отново чудесна статия! Въпреки, че доста die hard фенове на JD не харесват Контрол, според мен Корбeйн (Корбайн според по-запознати) е свършил чудесна работа и е пресъздал невероятно атмосферата от онова време. Подбора на актьорите също е много сполучлив. Любопитно е, че песните от филма се изпълняват реално от самите актьори.

    Reply

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *