‘Вече не мога да слушам музика’. Майкъл Джира (Swans) за Indioteque

Трудно е да отлепиш поглед от Майкъл Джира, докато е на сцената. Но още по-трудно е да го направиш, когато той те гледа в очите.

Вокалистът, китарист, основател и основен композитор на Swans, често описвани като пост-пънк и ноу-уейв, но отказващи всякакви категории, направи концерт в Mixtape 5 по покана на Der Circle. Изявата му беше част от акустичното му турне, а София – тридесетият му пореден концерт от него.

По-малко от час преди концерта Майкъл Джира изглежда учтив, усмихнат, енергичен, отговарящ без нито секунда за размисъл между въпросите. А можеше да не е така – през годините той е стъпвал върху пръстите на хора от първия ред, облегнали се на оградата, сбивал се с фенове, които влизат в пого (той мрази това), ако разбира се преди това не ги издърпа към сцената чрез косите им. През 80-те концертите им са били толкова силни като звук, че някои от присъстващите са повръщали, а днес превръща в традиция да изключва вентилационната система в залата преди шоуто. На концерта на 3 май той прекъсна на няколко пъти Eden Prison заради снимащи фенове (той мрази това). Той също така мрази публиката да припява на негови песни, но има някои неща в нея, които винаги го очароват.

„Удивлява ме, че в публиката има толкова млади хора. Нямам представа какво ще се случи тази вечер, но обикновено се събира много разнообразна публика. Това означава, че музиката ни се запазва като жива и свежа“, казва Майкъл Джирa, като тази тенденция се сбъдна и на концерта, на който имаше всъщност повече представители на по-младото поколение. „Swans на живо е едно много екстремно преживяване, но не мисля, че то е тежко и мъчително. Всъщност е дори позитивно, за мен носи някакво чувство на празничност. Все едно слушаш музика в църква“.

Извън Swans, той има няколко соло издания, последното от които, I Am Not Insane, излезе през 2010 г. Ако не луд, как би се описал тогава? „Не бих се описал. Никога не бих направил подобно нещо.“ Но соло турнето няма да доведе до нови странични проекти, а до нов албум на Swans – The Seer излиза през август в два форма – троен албум на винил и двоен на диск. Въпреки че съставът на групата се сменя често, двадесетата глава в историята им ще бъде написана от същите автори, които създадоха My Father Will Guide Me Up a Rope To The Sky – албумът, с който Джира възроди Swans преди две години след повече от десетилетие тишина.

Джира индиректно посочва предстоящия албум като най-добрия на създадените преди точно 3 десетилетия Swans. „The Seer е може би най-доброто, което съм правил от 30 години насам. В албума ще има много гост-музиканти, а турнето ще започне през същия месец. “, разкрива Джира, като казва, че това няма да е концептуален албум, а по-скоро „звуково преживяване“. Въпреки че той е отговорен за големите промени в състава през годините, той уточнява, че не е диктатор в Swans. „Всъщност съм изключително отворен към чуждите идеи, въпреки че не бих описал работата ми с другите музиканти като съвместна…по-скоро съм като режисьор, който обяснява какво иска да постигне и някъде по пътя се изненадва приятно от нечия друга идея за това как може да изглежда всички това. Въпреки че аз съм човекът, който дърпа конците, всички около мен имат голяма роля в постигането на крайния резултат. Винаги се вслушвам в чуждото мнение, а и все пак работя с хора, които са ми близки, които уважавам, които дори обичам, а не с някакви непознати. Може да съм режисьора, но държа на техния принос към това, което правим.“


Музиката е неразделна част от живота на Джира от края на 70-те, а в кариерата му никога не е имало сериозни затишия. Въпреки че голяма част от съвременниците му вече или не са част от сцената или са отдадени на носталгични турнета, той не се чувства като един от малкото оцелели и все още активни от поколението си.

“Попитай ме за това отново след 20 години“, отвръща Джира с лека усмивка и без индикации, че ще каже още нещо. Но всъщност продължава: „Не мисля за музиката на другите, дори и ако става въпрос за мои приятели. Просто се радвам, че все още я правя и тъй като не обичам да се повтарям, постоянно променям нещата. Обичам да предизвиквам в себе си и това ме кара да се чувствам млад“. Но освен музиката, какво друго подмладява 58-годишният Джира? „Правя много секс“.

Освен всичките проекти в музиката, в кариерата му намира място и появата на сборника с разкази The Consumer през 1995 г. с илюстрации от Джира. „Иска ми се да кажа, че ще има нова книга, но за съжаление нямам времето да се заема и с това. Писането е изключително сериозно занимание, а за да го практикувам, трябва и да чета всеки ден, трябва да упражняваш мозъка си. Но имам желанието. Може би ще напиша нова книга, когато си дам почивка от цяла година и мога да посветя време на това.“

Може би както човек трябва да слуша музика, за да развива собствената си? „Всъщност вече не слушам музика“, казва рязко Джира, но уточнява, че това не е от страх, че чуждата музика ще се намери във визията му за собствената. „Не мога да слушам нова музика, тъй като започвам да я анализирам – как е написана, как е продуцирана. Понякога в колата си пускам Нина Симон и Боб Дилън, неща от 50-те и 60-те, тъй като това е като от друг свят. Но намирам за много трудно да слушам съвременна музика.“

Майкъл Джира е странен случай, но изглежда безкрайно естествен, ако човек се опита да гледа през неговите очи. А и всъщност той е тук заради нас. Както каза той по време на концерта: „Наистина, това беше любовна песен. Нима никога приятелката ви не се е изчуквала с друг, а после не сте искали да я убиете? Всъщност сте искали, просто не сте го казали на глас. Това е моята работа, да го кажа вместо вас. Аз съм тук, за да пусна казанчето на тоалетната ви“. Освен Майкъл Джира, в четвъртък вечер имах чувството, че съм видял повече от един човек на сцената – може би преживяването да чуеш акустично Ник Кейв, Том Уейтс или дори Лу Рийд е подобно.

В София той изпя Jim, Eden Prison, Oxygen, She Lives!, Blind, On the Mountain, Looking Down, Two Women, My Birth, Promise of Water и God Damn the Sun.

Светослав Тодоров (The Fein)



Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *