Keane – Strangeland

Keane дадоха заявка, че могат да звучат по-предизвикателно и не толкова невинно с Perfect Symmetry (2008) и Night Train EP (2010), но с новия си албум Strangeland за добро или лошо те правят обратен завой към първите си два албума.

Въпреки включването на басиста Джес Куин в официалния състав и подкрепата на продуцента Дан Грех-Маргерет (Howling Bells, The Vaccines, звуков инженер на Amnesiac и In Rainbows на Radiohead и Slow Attack на Брет Андерсън), Keane създават албум, в който не поемат никакви рискове със звученето си. Strangeland спокойно можеше да е издаден и преди 10 години.

Дали албумът е резултат от провалена творческа революция или достойно завръщане към корените? Дали такова въобще е нужно, когато вече имаш комфорта на четири номер 1 албума? Може би отговорът е на няколко слушания разстояние. Във всички случаи групата продължава да има нещо, което много други иначе експериментиращи със звученето си нямат: всеки път, когато ги чуете, вие знаете, че това са Keane.

Светослав Тодоров (The Fein)



Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *