Интервю с Кристина Горовска (Bernays Propaganda), част 1

Концертът на Bernays Propaganda и Macrophone в Строежа ще се случи само след четири дни! И тъй като македонската група е сред тези, които винаги имат какво интересно да разкажат извън музиката и текстовете, в новото Indioteque интервю ви представяме вокалистката Кристина Горовска.

‘My Personal Holiday’ звучи малко по-мек и фокусиран в звученето си от Happiness Machines. Имаш ли подобно мнение за албума ви или процесът и чувствата около записването му бяха подобни на първия?

Мек? Не съм сигурна…Може би по-зрял, заради логическото последствие от този кратък, но интензивен период, през който преминаваме. Смятам, че сме преминали през много неща, за които без да се замислям вярвам, че са ни направили по-зрели. Имахме много концерти, много турнета в радикално различни страни, много промени в състава и нас самите, промени на политически, социално и икономически ниво в нашата държава и в управлението на градовете. Нещата се променят и е напълно в реда на нещата ние да реагираме по различен начин, да създаваме музика по различен начин, когато сме директно засегнати от тези промени. Затова и нашите два албума са две различни истории.

Групата е наименувана на Едуард Бърнейс, един от хората, които са развивали идеята за обществена манипулация. Колко голяма роля имат политическите ви влияния в музиката, която създавате?

Помня, че когато свирихме в един малък град в Македония, по време на концерта казах, че ние не принадлежим и никога няма да сме част от определена политическа организация. И изведнъж половината клуб изчезна, повечето хора си тръгнаха, тъй като не можеха да се идентицифират с нас, не знаеха под какъв етикет да ни сложат. Повечето принадлежат към някаква класификация и най-вече заради ужасното апатично повечение тип ‘защото всички го правят’. Ако попиташ средностатистическия македонец защо той е политически ориентиран, отговорът ще бъде доста прост: той ще ти покаже членската си карта. А за мен това е обратното, това е определението ми за аполитичност. Защото в момента, в който продадеш или заемеш живота си на някой политически елит, ти подписваш смъртната присъда на собствените ти права да извършваш свободни действия. В този смисъл ние сме политическа група, защото не чакаме да бъдем спасени, а да предложим едно независимо, честно, неповлияно от никого виждане към нещата. То е чисто лично, но и политическо, тъй като се занимава с повече от нас самите.

Колкото до връзката с Бърнейс, мога да кажа, че никога не е било препратка единствено в този смисъл. Пропагандата, ‘управлението на ума’, което той е създал, е използвана не само в политиката, а и в религията, социалните дейности, шоу-бизнеса. Понякога дори добрите каузи като екологията и човешките права са камуфлажни, възползвайки се от тези техники за влияние.

Светослав Тодоров

снимка: Илиян Ружин



Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *