Запълване на пукнатините: Петер Хепнер (ex-Wolfsheim) в Атина, 15.10

Мека синя светлина. Няколко споделени секунди трепетно очакване и Той е вече там.

Но преди това…

Двете подгряващи групи изгряха на сцената с най-ярката си светлина, оставяйки публиката и в частност мен напълно запленени.

Представителите на Гърция бяха триото Decode, които направиха едно изключително стилно изпълнение. Великолепният кавър на Spit It Out, оригинално от IAMX , беше повратната точка на вечерта, след която позитивната емоция изпълни цялата зала и се задържа така чак до края на фестивала.

Diorama, са моята ценна находка която „донесох” със себе си от историческия град. След като видях на какво са способни ми остава само едно – да потърся веднага билети за първата им най-близката дата!

При тези момчета няма момент, в който да не присъстваш духом на концерта. Освен професионалният саунд, на който няма как да не обърнем внимане, впечатляващо беше и сценичното поведение на Торбен! Всяка една песен беше не само изпята, но и „изиграна” като в комедия.

Много хора го критикуват заради статичното му поведение. Според мен, нямаше нужда от резки движения, заигравки с публиката и други сценични номера, тъй като емоцията, предизвикана от прекрасния му глас запълни всяка една пукнатина в залата и всяка една пукнатина в нас самите. Галеше сетивата ни, като нежна ръка на любим човек и ни водеше през полета, пълни със цветя и пеперуди, за да достигнем до края пречистени и преоткрили себе си. Дребничкият германец с невероятния си талант заплени всеки от нас. Демонстрира перфектен глас по време на цялото си изпълнение, чухме голяма част от прекрасния ‘Solo’, както и някои от най-емблематичните песни на Wolfsheim.

Да, физически контакт нямаше. Всъщност Петер Хепнер направи нещо много повече от това. Той прегърна всеки един от нас с гласа си и ни изпълни с любов и надежда, за това че светът не е толкова сив, когато го погледнеш „през сърцето”.

Най-хубавите неща обикновено траят кратко или поне така ни се струва.

За мен, колкото и тривиално да звучи, преживяното в Атина беше поредната сбъдната мечта!

Сега, освен с вълшебните спомени, оставам и с вярата, че един ден отново ще бъда там, щастлива и усмихната и може би пак със затворени очи ще пея:

„Wherever you may go,
Whatever you may say,
Whatever you may do,
I’ll stay with you”

от Йордана Иванова

снимки: Мая Владимирова



Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *