Jude The Obscure извън тяхната камера обскура: Милен и Никола за Indioteque

Както вече информирахме, на 28-ми октомври в Три Уши ще реализираме втория си концерт. Този път на фокус са пристигащите от Берлин Jude The Obscure,  където членуват българите Никола Чочков (барабани) и Милен Жечев (бас), а на вокалите е англичанина Оливър Бърнет. Дебютното им EP може да изтеглите напълно безплатно от сайта ни. Концертът с начален час 20:00 ч. ще бъде открит от Little Bitch Company, които също са замесени в историята на JTO, както ще разберем по-долу.

За да ви запознаем по-добре с прескачащата от случка на случка история на Jude The Obscure, настоящото Indioteque интервю е с Никола и Милен, а това е крайно съкратената версия на материала…

Как се създаде българско-английската група Jude The Obscure, основана в Кьолн и сега творяща Берлин?

Милен: Виктор, с когото свирих тогава, донесе едни записи. Попита ме кой е това, аз казах, че е Джони Кеш. А се оказа Оливър, съквартирантът на един негов приятел. Виктор му е казал, че свиря на бас и ако иска да ми се обади. И получих sms от него: ‘let’s make a rock n roll band’. Това стана през….

(внезапно се намесва друго лице пред диктофона): Здравейте, аз съм Иван Григоров и съм актьор от Бургаския театър, имам много роли зад гърба си и чакам Аскеер.

Тогава според теб кой би филмирал историята на Jude The Obscure и кой от членовете ти би изиграл?

И.Г. Ми Стенли Кубрик не е сред живите, обаче…

Никола: Милен ще го играе Асен Блатечки!

И.Г. Аз ще съм басистът!

Никола: Ще сбъркаш, ролята е скучна. Та тогава…всъщност мен ме нямаше още… Тогава бях в Токио…

Милен: Не бях планирал да дойда при него в Токио…

Никола: Беше, майка ти и баща ти бяха подарили билет за Коледа да дойдеш при мен на гости! Нищо не помни това момче. Има скайпове, има логове, даже толкова любовни неща съм написал. Ние сме заедно от гимназията в Добрич, имахме група, наречена Solitude.

(недочул) Sonic Youth?!

Никола: Solitude, като самота.

Милен: Тогавашният китарист три пъти ме гони от групата…

Никола: И Милен отиде в Кьолн, за да свири с Виктор. Това е след Толбухин. Между другото, сега това го пиши в интервюто. Много хора като ги питаш къде се намира Толбухин, те ще ти кажат, че не знаят, а като им кажеш, че е на 50 км от Добрич, казват ‘Ааа, да’.

Та през същия месец март, Миленчо дойде да ме вземе, тъй като имаше опасност да не мога да се върна от Токио. Тъй като много ми хареса там.

И тогава се появи не съвсем изяснения план с него да свирим в Кьолн. Беше ни мечта. Казахме си да направим една екскурзия: да минем през Лондон и ще свирим един месец в Лондон, след което аз да се прибера в Бъглария, за да ям кюфтета. Тогава се запознахме с Оливър и Виктор с неговата група Tusivo Grey. На концерта на Tusivo Grey Оливър трябваше да подгрява сам, но впоследствие ние се присъединихме. Направихме 3-4 репетиции без амбицията да създаваме група, беше си за идеята да бъдем заедно на една сцена. Получи се много яко, много хубаво забихме. Това се развива април 2008-ма. В началото на групата свирих на барабани и на бас, а когато се завърнах в България за шест месеца Милен свиреше на тях. Тогава бях и в Little Bitch Company, работих с тях още преди да замина за Япония.

През ноември дойдох в Кьолн, направихме си репетиционна, взехме си инструменти и почнахме да свирим нон-стоп. Два месеца само музика. На 29-ти януари 2009-та направихме първия концерт на Jude The Obscure в Кьолн.

Всъщност в тази история искам да изглеждам като founding member на групата.

Милен: Той си е. След като с Оливър вече се бяхме събрали…

И как дойде берлинският период?

Никола: Дойде след като свирихме в Кьолн няколко пъти и решихме, че е много хубаво място за едно добро начало, но Берлин е по-привлекателен.

Милен: Тук искам да вметна, че от нас тримата само Оливър беше ходил в Берлин и то за кратко. Казах „Айде повече да не стоим в този Кьолн“ и какво да правим, защо да не отидем в Берлин.

Никола: Не успяхме и да се впишем в кьолнската сцена, тя е една особена. Ние си имахме едно общество, с което правихме концертни постоянно, но по едно време нямаше накъде, трябваше да повтаряме клубовете. А и бързо се пренаситих. Прекарахме много време в местене, в чудене къде да живеем. Живяхме три седмици тримата заедно в едностаен апартамент с кухня. Това беше един от най-големите тестове за целостта на групата. Беше много трудно да живеем заедно.

А каква е историята на Оливър?

Никола: Свирил е в разни ученически групи, но той има много песни, които е написал сам

Милен: И не е от Оксфорд, каквито са слуховете, а от северен Йоркшир! Некво село дето е близо до Оксфорд. Той дойде в Кьолн, заради приятелката си. Харесва Radiohead, Nirvana, Elbow…и слуша много класическа музика.

Никола: И аз слушам класическа музика!

Милен: В тях радиото е на Classic FM по 24 ч…

Никола: Щото е развалено!

Още в началото ли започнахте да пишете авторски песни или имаше период на кавъри, джем сешъни…

Никола: Интересно е, че кавъри никога не сме свирили.

Милен: Ние отначалото имахме материал, Оливър имаше много песни, 7-8 акустични, по които започнахме работа веднага. Аз дори понякога му казвам, че трябва да си свири сам и нас да ни остави. А, имаме кавър на „Джибра“, една известна добричка песен.

Каква е историята ви като меломани и как тя се припокрива с историята ви като музиканти?

Милен: Скорпиънс, дет метъл…не, всъщност много музика съм слушал. Купувал съм си касета на Георги Христов с ритъма Шакадъм като първа песен, после Майчице, текста го знам наизуст (показва го, Никола се включва).

Никола: Искаш ли аз да кажа за твоите влияния, ти за моите?

Милен: Добре. Никола първият си касетофон го получи доста късно и затова изостана малко. От двама ни аз доста повече знам. Бе айде всеки да си говори сам.

Никола: Моят път като меломан е моят път като музикант. Обичам музиката от 60-те и 70-те години, няма да казвам групи, но псайкъделик нотката много ми допада. Много ми харесват барабанистите от този период, много интересни неща свирят. Иначе съвременните барабанисти в алтернативните жанрове имат една много интересна линия на оригинално в идеите, нещо красиво измислено. Оригиналността е в леките акценти, да направиш разни неща в точния момент, да ги пречупиш. Първото, което чувам в една песен е партията с барабани. Също така, няма как да кажеш, че има стил на барабанистите в определен жанр, но има стил на барабанистите през 60-те. Има и много интересни звукови експерименти, това ме впечатлява много. Не мисля, че вкарвам точно това в групата, но може би някакви по-псайкъделих наситености. Да има интензивни, мелодични барабани. Примерно Оливър свири на китарата много ритмично, което е често интересна основа за мелодични ударни. И обратното. Иска ми се да постигна този пространствен звук, който може да се създаде. Иначе има моменти в класическата музика, когато в един момент из фона изпъква нещо, което те грабва и се интересуваш какво е това.

Милен: Много от това, което слушам няма връзка с това, което свиря. Но примерно Black Rebel Motorcycle Club, иска ми се да постигна този звук!

Никола: Милен свири много интересно на баса, свири мелодично и чувствително. Сякаш иска да изпъкне, което е много интересно, получава съвсем обърнато. Има китара, която създава ритмичен фон, след това басът също, след това барабаните с това пространствено усещане. И гласът на Оливър, който е много характерен, може би най-характерното у нас.

Как преценявате мястото на групата в Берлин, какви са реакциите на публиката, разликите между сцените в града и в Кьолн…

Милен: Като реакции на публиката съм малко предубеден, тъй като там хората са много учтиви и ще ти кажат, че е приятно, независимо как е било. Докато тук ще ти кажат веднага, че си много зле. Което е хубаво. И не е хубаво.

Никола: На първите концерти имаше много хора, които не ни знаеха, докато в Кьолн имаше широк кръг от приятели, които в Берлин нямаме още…

Милен: Ако някой живее в Берлин – обаждайте се! Нямаме приятели!

Никола: Искам и с българското посолство да се запозная. Наскоро е имало концерт на Ивана със 150 души, билета 15 евро, а хонорара й 6000 евро.

Това е повече от вашия май?

Никола: Еми нашият е 5500. Но това, което искам да кажа е, че това от публиката в Берлин е по-ценно, тъй като те не са наши приятели и реакцията е по-физическа. Има един ритъм в песните, който винаги е там и дори и да го чуваш за първи път не можеш да стоиш на едно място. И не се заблуждавам за това.

Колко песни вече имате и какво можем да очакваме, че ще ни представите на 28-ми?

Милен: Всичко е авторско, няма кавъри. Освен Hey Joe, Smoke on the Water и Another Brick In The Wall..

Е, Another Brick In The Wall си е ваша, просто сте я дали на друга група….

Милен: И Light My Fire!

Бе имаме петнайсетина песни.

Никола: Това са песни с начало и край. Особено нещата, които Оливър е написал преди това и сме преаранжирали заедно. На последните репетиции усещам как се отпускаме и как се получава като джем, много инструментали. И ако човек се вслуша в това, то може да го отведе някъде и после да го върне обратно. Тези неща ще ги има на концерта.

Милен: Песните, които могат да се свалят от сайта са всъщност на едно доста примитивно ниво. Всъщност Ася го нарече демо и така остана, а всъщност не е демо, а просто записани песни.

Никола: Абе това е доста труден процес, да си запишеш нещата и да звучат, както ти искаш. Чувстваш се недоволен…А искам вече да съм доволен и да си кажа ‘На, записахме.’

Милен: Искам да кажа нещо! Много се радваме, че ще свирим в София. Една седмица се подготвяхме….

Никола: А, много сме се подготвяли, цяла седмица…

Милен: Но всеки ден! Мислим за този концерт непрестанно от два месеца.

Светослав Тодоров

 



2 comment on “Jude The Obscure извън тяхната камера обскура: Милен и Никола за Indioteque

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *