Новият албум на Interpol или как мрачното минало е отново настояще.

Interpol се завръщат с нов албум, носещ името им. И като всеки едноименен, той е особено специален за създателите му.

Обикновено творческият пик идва или постепенно, или ударно в началото. В случая на Interpol дебютът им ‘Turn On The Bright Lights‘ (2002) се оказа повече от обещаващ албум. Той получи своето място в историята на инди рока, вкара обратно пост-пънк мистиката в него, а не след дълго дискусиите относно като кого звучат, се пренасочиха към това кой звучи като Interpol. И все още като си пуснем този диск, можем да усетим за секунди част от атмосферата на тъмните нюйоркски улици, дори и никога да сме стъпвали там. ‘Antics‘ (2004) жигоса не по-малко запомнящо се музикалната сцена, но и даде първи знаци, че стартовата енергия на групата се изчерпва и е нужно ново предизвикателство. Но то не дойде с ‘Our Love To Admire‘ (2007), в който въпреки наличието на повече клавири, нямаше осезаема промяна от онова, което вече познавахме. Миналата година Пол Банкс, под алтер-егото си Julian Plenti, издаде дебютния си солов албум, който подсказа до известна степен завръщане към по-интровертните идеи. И ето ги и тях, в абсолютно целия им тъмен блясък.

Едноименният четвърти албум на Interpol, продуциран от Алън Мълдър, започва със ‘Success‘ и с успех посява семената на това, което ще се разраства с всяка песен – прикрит гняв, който не е ясно дали се бунтува, осъжда или коментира с черен хумор собствените си чувства. Голяма част от текстовете, типично разпокъсани за групата, имат прокрадваща се обща тема: за кризата на самоличността, за несигурността какво си сега, какво си бил преди, какво щеше да стане, ако развръзката се беше случила по друг начин. И музиката напълно следва лирическите указания, без да те впечатлява, изискваща търпение.

Пилотният клип и въобще първото, което групата ни представя от новия материал, е към песента ‘Lights‘. Както визуално, така и музикално, новото начало в историята на Interpol не би могло да бъде по-внушително представено. За първи път тяхна песен търпи развитие през цялото си времетраене, вместо просто да започне и свърши в един и същ импулс. И може би, за да се съедини по-лесно миналото и настоящето групата избра като първи сингъл далеч по-типично звучащата ‘Barricade‘. В нея, както и в голяма част от песните във втората половина, като например ‘Try It On‘, проличава и някаква скрита игривост в аранжиментите, въпреки баладичния им характер. Все пак контрастът винаги е бил сред инструментите на Interpol за въздействие. Може да го усетите и със самия албум като цяло, тъй като може да остави едни впечатления на първо слушане, и съвсем други със следващите.

Той заема специално място в историята им и с това, че маркира завръщане в лейбъла Matador и излязоха от студиата му като трио – малко след приключването на записите, един от най-креативните й членове Карлос Денглър ги напусна, поради нарастващата му непоносимост към турнетата. И че, по думи на бившите му колеги, ‘той наистина мразеше да свири на бас’.

В актуалния си материал, който излезе по-рано този месец, Interpol запазват типичното си звучене и харизмата, която ги издигна над клубната сцена. Но също така бележи и достатъчно нови ходове, които да ги изкарат от лъжливата комфортна зона, в която бяха изпаднали преди няколко години. Спорно е дали магията на ‘Turn On The Bright Lights’ е повторена, тъй като на голяма част от публиката е твърде възможно да й липсват онези песни, които грабват веднага, такива като ‘Obsctacle 1’ или ‘Slow Hands’. Но най-важното е на лице: душата на Interpol е още жива, макар и посредством едно обвито в съмнения меланхолично завръщане.

Светослав Тодоров



Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *