След Йонси (Sigur Ros) и Келе (Bloc Party), вълната на солови албуми от вокалисти, които не сме си представяли, че ще ги видим встрани от групите им, продължава с ‘Flamingo’ – дебютът на Брендън Флауърс от The Killers.

Без да са сътворили нещо нечувано в жанра, за седем години The Killers (взели името си от фикционалната група в клипа към ‘Crystal’ на New Order) намериха правилния път към една уникална кариера, която трудно скоро ще бъде оплетена в паяжините на забравата. Освен със собствените си постижения, тя се отличава и със съвместната им работа с личности, с които малко групи имат привилегията да работят: зад продуцентския стол по албумите им са сядали участвалите във всичко емблематично в алтернативната музика Flood, Алън Мълдър и Стюърт Прайс, по клиповете им работиха режисьори като Антон Корбейн и Тим Бъртън (‘Bones‘ е единственият случай, в който той се е съгласил да направи видеоклип), Ерик Робъртс участва в клипа на ‘Mr. Brightside’, направиха кавър на ‘Shadowplay’ на Joy Division за саундтрака на ‘Control’, записваха с Лу Рийд, Нийл Тенънт (Pet Shop Boys) и Елтън Джон, безбройни са гост участията и колаборациите им по концерти. А може би най-добре описващото постигнатото от тях, беше филмираният им на DVD концерт от легендарната Ройъл Албърт Хол.

Но началото на 2010-та донесе неочакван завой в събитията – барабанистът Рони Ванучи основа Mt. Desolation с Тим Райс-Оксли от Keane, а вокалистът Брендън Флауърс обяви, че ще издаде дебютен соло албум.

Всъщност песните във ‘Flamingo‘ не са мотивирани от някакъв внезапен порив към творческа свобода, а най-вече нетърпението на Флауърс да ги издаде – те са били написани за The Killers, но поради желанието на другите членове за почивка, той започва реализирането им самостоятелно. Но все пак с помощта на Стюърт Прайс (продуцент и на третия албум ‘Day & Age’) и дългогодишният сътрудник на U2 Даниел Ланоа. Именно поради тези причини, звукът на соловото приключение на Брендън е като под индигото на групата му, което проличава още в първия сингъл ‘Crossfire‘ (с участието на Чарлийз Терон в клипа). Без проблем можем да си представим песни като ‘Jilted Lovers and Broken Hearts’, ‘Only The Young’ и ‘Hard Enough’ под логото на Убийците от Лас Вегас. Като че ли заглавието на соло албума на Кели Джоунс от Stereophonics от 2007-ма, ‘Only The Names Have Been Changed’, щеше да е подходящо и тук. И все пак, има и моменти, които показват индивидуалността на Брендън в соловата светлина като изненадващата госпъл атмосфера, изпълваща ‘On The Floor‘.

Интересно е, че ‘Flamingo‘ се доближава повече до ‘Sam’s Town‘, вторият албум на The Killers, както ‘Day & Age‘ на места се връщаше към дебютния ‘Hot Fuss‘. И ако не толкова музикално, тъй като тук синтезаторите сякаш взимат връх над китарите, то със сигурност като лирики и пространствата, които те описват – Флауърс отново ни разказва за Лас Вегас, донякъде с онази дискретна привързаност, която честно английските групи проявяват към определени места из Лондон. А заглавието на албума идва от Flaming Casino, намиращо се на Flaming Road, където се намира и друго казино – случайно или не с името Sam’s Town.

Специалното deluxe издание включва още четири песни, сред които кънтри повлияната ‘The Clock Was Tickin’ и изцяло електронната ‘Right Behind You‘, която можеше да внесе повече движение сред титулярните тракове.

Като цяло ‘Flamingo‘ се вписва под категориите ‘приятен, ненатоварващ’ и надали би разочаровал почитателите на типичното звучене на The Killers. Но за всички, които очакваха повече от ‘Day & Age’ и сега получават още от същото, остават някои опасения за следващия ход на групата. А той предстои – въпреки соло проектите, четворката ще се завърне между стените на студиото в началото на 2011-та.

Светослав Тодоров