Трент Резнър посрещна 21-ви век в опити да превъзмогне зависимостта към кокаина и алкохола, в обикаляне с велосипеда си, в колебания дали има смисъл да се занимава още с писане. И надали е предполагал, че сянката на NIN инициалите отново ще падне върху музикалния свят с цялата си тежест.

Между 2005-2009-та година групата издаде четири албума, всеки един от които различен по своята концепция, визия и начин на разпространение, а между тях ремикс компилации, концертно DVD, сингли и EP-та. Тази ера направи Резнър не само един от най-ярко открояващите се иноватори на модерната музика, но и даде на публиката нещо повече от зрелище: това беше близкият контакт между Трент и аудиторията му, която беше успешно насърчена да използва музиката на Nine Inch Nails за собствените си артистични експерименти, да следи отблизо случващото се в целия процес на работа, да бъде изкушавана с красиви специални издания на новите проекти, огромен по обем материал за свободно сваляне и т.н.

През миналата година, Трент обяви ‘Wave Goodbye Tour’, с който остави Nine Inch Nails в неопределено голяма почивка, поне що се отнася до мащабни обиколки. И като за сбогом – 400 GB безплатен HD лайв материал от концертите. Но за голяма част от публиката беше ясно, че това не е отказване от музиката, а поемане на въздух и обмисляне на следващия ход…

И това се оказа How To Destroy Angels – новата авантюра на Трент, включваща Атикъс Рос (човек със значителна роля при записването на последните албуми на NIN) и Мерикуийн Маaндиг, съпругата на Резнър, която за всеобщ ужас или пък приятна изненада, е гласът на проекта. Целият artwork е отново дело на Роб Шеридън, който вече десет години визуализира идеите на Резнър. А името на групата идва от първия сингъл в историята на страховитите Coil.

Последва клипа на ‘The Space In-Between‘, сякаш описващ един меден месец, подарен от Дейвид Линч, а след него дойде и новината, че дебютният едноименен миниалбум на триото ще бъде пуснат за свободно сваляне на 1-ви юни. В дъждовната студена сутрин на същия ден направих първото прослушване на EP-то…и какво по-добро време за това? (освен дъждовна нощ, разбира се)

След откриващата ‘The Space In-Between‘, която поне за мен е най-доброто, което Трент е писал от ‘Year Zero‘ насам, се пренасяме в ‘Parasite‘. С провлачената си агресивност тя отпраща към звученето на ‘The Slip‘, последният до момента албум на NIN. ‘Fur Lined‘ е може би най-лесносмилаемата от всички, напомняща в бийтовете си на ‘Only’ и ‘Discipline’.  ‘BBB‘ и ‘The Believers‘ също връщат назад, по-скоро към атмосферата на ‘Ghosts І – IV‘. Моменти от призрачните композиции сякаш често обсебват песните в EP-то, може би до голяма степен заради това, че в напълно инструменталния албум Трент и Атикъс бяха основни действащи лица. Няма да е изненадващо, ако се окаже, че заплануваното продължение на ‘Ghosts’ е дало живот на някои от нещата тук, както по подобен начин един от скритите инструментали впоследствие се оказа основата на ‘Demon Seed’ от ‘The Slip‘.  Финалната седемминутна ‘A Drowning‘ е моят фаворит от 6-те трака, може би защото завива в повече посоки от останалите.

Макар и дебютни, тези песни трудно могат да бъдат усетени като нещо наистина ново, тъй като всички отпращат към нещо познато. Което е добро дошло за хората, които не желаят пластовете да бъдат размествани или се страхуват, че са изправени пред новата Йоко Оно. Присъствието на Резнър и посоката на последните два албума на Nine Inch Nails е навсякъде, освен във вокалите на Мерикуийн, които макар да се вписват напълно във всяка една песен, не ги прави уникални – лесно може да си ги представим изпяти от Трент, въпреки че нейният глас няма допирни точки с неговия. Това изглежда е осъзнато, тъй като наскоро в интервю той спомена, че тепърва групата ще изгражда по-независим стил, а за следващия албум на NIN се планира също осезаема промяна.

Миниалбумът на How To Destroy Angels събра два музикални свята, вече свързани и в личния си живот.  Но дали от това ще се роди нещо наистина различно и уникално, тепърва предстои да разберем.

от Светослав Тодоров (The Fein)