Испанска Музикална Пролет

Май месец свърши, прибрахме се и ще се наложи да смеля всичко, което се случи последните тридесетина дни с мен. Повечето прекарани на път и по концерти. Ще е трудно. Последното пътуване до Испания за Примавера се получи почти случайно. Някак на шега след един смс ‘Хайде да ходим в Барселона да слушаме музика на плажа по рокли’, който получи отговор ‘Ми хайде, купувам самолет’. Нямам за цел да описвам банди, мисля че не бих и могла да напиша ревю за над 20 изпълнения, някои гледани с много вълнение. Но този фестивал беше страшно хубав и много бих искала да споделя преживяваното.

Първото ми впечатление от така наречения ‘festival ground’ беше, че всичко е ужасно малко. Колко са малки сцените, колко близо до тях е цялата публика, колко хубаво ще виждаме всичко. Дори реших, че фестивалът е далеч по-малък, отколкото си мислех, примерно 20-30 хиляди. В момента чета в уикипедия, че миналата година е посетен от 80 (аха, осемдесет) хиляди човека. Това е горе-долу големината на Southside/Hurricane в Германия.

Мястото, Parc Del Fòrum, е много много приятно избрано. Стига се с метро за двайсетина минути от центъра на Барселона. На брега на морето е, въпреки че нямаше достъп до водата, гледката беше много красива. Наблизо има магазини и заведения, където може да се яде и пие малко по-евтино. Теренът е асфалтиран навсякъде, съответно при дъжд предполагам нямаше да има никакви драми. До или срещу всяка една от сцените имаше амфитеатрални седящи места или пък наклон, откъдето дори и закъснелите и по-нисички хора можеха да видят всичко доста добре. Опашки за бира, храна или тоалетни почти нямаше. Всяко едно от трите беше достъпно за около пет минути. Къмпинг няма, трябва всеки сам да се оправя със спането. Ние избрахме couch surfing и не само, че не сбъркахме, ами попаднахме на мечтаното жилище.

Въпреки неразбориите по сайта преди началото на фестивала, испанците се бяха справили перфектно с организацията на място. Малко разочарована останах от пластмасовите гривнички (защото наистина много харесвам тези от плат). Бяха добавили и карта с баркод, която трябва да се маркира при излизане, ако искаш да се върнеш същия ден. Което е малко неудобно и има риск да изгубиш въпросната карта, но пък няма как да излезеш с пет гривни и да вкараш още 4 човека, например. Сцените бяха наистина много, 5 сравнително големи, всяка кръстена на някой от спонсорите, една зала и няколко много малки. Под много малки разбирайте мястото за изпълнителите и публиката беше колкото хола ми. В едно такова място гледах на метър от Тим (The Charlatans) най-хубавото акустично The Only One I Know. Петя пък гледа така The Antlers. Беше наистина неочаквано да ти се случи нещо толкова интимно на фестивал.

Line-up-ът беше меко казано Голям. Голям като количество, голям като имена. Изборът беше доста труден, прекалено много неща се засичаха. Имаше голямо смятане и тичане от сцена на сцена. Фестивалът като цяло е доста инди ориентиран. Повечето от групите са не толкова популярни у нас, имаше доста нови банди, но и много стари имена. Публиката съответно беше горе-долу на нашите години. Липсваха пияните петнадесет годишни, пикаещи навсякъде младежи, дошли на фестивал, за да избухнат максимално. Хората бяха много приятно настроени, почти не се бутаха, личеше си,  че са там заради музиката.

Сред моите лични фаворити бяха изпълненията на The XX, Broken Social Scene, Spoon. Да ти се случат Pavement и Pixies на едно място беше просто легендарно.

 

The Antlers и Owen Pallet пък бяха приятна изненада. Yeasayer бяха много готини, но според мен имаха проблеми със звука. Florence беше много по-непринудена и освободена, отколкото на ‘dedicated’ концерт. Липсваха цялата поза и кич, които малко ме разочароваха преди две седмици в Лондон. Имаше разни Broken Social Scene-Pavement закачки, Spiral Stairs излезе на Texico Bitches, Kevin Drew направи парче с Pavement. The Charlatans свириха целия Some Friendly албум. Бяха като някакво връщане към детските ми бритпоп години. Групите бяха наистина много и ме е страх да погледна в програмата какво съм изпуснала. Дали защото ми бяха твърде непознати или защото са се засичали с нещо друго.

Петя е качила малко клипчета. Снимки има от сапунерка, без фокус, ще бъдат качени скоро. Следете туитър-а ни за повече инфо.

Предполагам, че написах думата ‘много’ около сто пъти, но много много препоръчвам фестивала и смятам следващата година да пазарувам билети на сляпо, докато са все още евтини.

 

Асето Джамбазова



Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *