Вече познаваме любовта. Така, както преди.

Опитвам се да напиша това, слушайки песните в реда, в който бяха на концерта. Усещам, че не мога да седя, а да пиша прав е съвсем невъзможно, започвам да си представям, че клавиатурата е кийборд. OK, втори опит…

Когато през 2005-та ‘The Back Room’ разтърси тъмната алтернативна страна на музикалния свят, Editors бяха възприемани просто като надежди. Пет години и още два албума по-късно, те са сред реализираните лидери на днешната сцена, а едно доста убедително доказателство за това се оказа концертът им в Скопие, част от турнето към поляризиралия мненията ‘In This Light and On This Evening’. След деветнайсетте песни едно от преплитащите се усещания беше и чувството на гордост. Гордостта, че живея по едно и също време с тези хора.

Още от обяването на събитието се разбра, че то ще бъде специално: на малко разстояние, в нетипичен за такива концерти град, но с публика, която по тази причина не е пренаситена от тях, на налудничаво ниска цена (равняваща се на 20 лв), в място, побиращо едва 1000 души и Editors с цялата им меланхолична сила, боксираща мозъка ти едва от няколко метра. От онази, която никога не е била в праволинейно черно, а потънала в тайнствени сиви нюанси.

И ето, те се качиха на сцената, Том Смит застана зад черното пиано, върху което можеха да се видят размазаните отражения на лицата от предните редици, ‘In This Light and On This Evening’, първа песен и в едноименния албум, изпълни Колизеума с тежките си електроники и за момент сякаш наистина можехме да чуем как ‘земята вдишва’. Последва разходка във времето с ‘Lights’ и ‘An End Has a Start’, за да се върнем отново към настоящето с ‘You Don’t Know Love’, отбелязано по-късно и с ‘Eat Raw Meat = Blood Drool’ (от вчера с клип), ‘The Big Exit’, ‘Bricks and Mortar’, ‘Papillon’, бонус тракът ‘A Life As a Ghost’, ‘No Sound But The Wind’ (солово от Том на пианото) и ‘Last Day’, която наскоро беше издадена в подкрепа на Record Store Day.

Всяка от песните имаше нещо специфично и константно в живото си представяне – и това беше злият дух, обсебил Том Смит…

Фронтменът и основен композитор на групата трепереше и ръкомахаше зад микрофона, бореше се с несъществуващи стени, огъваше се под невидими за нашия свят юмруци, редуваха се включвания на пиано (чийто стол беше нагласен със силни удари в земята), два кийборда и китара, като в един момент тя беше на гърба му, докато ръцете му полудяваха за пореден път над клавишите. Инструментите (а по време на ‘Papillon’ дори и микрофона) бяха захвърляни все едно по тях изведнъж са плъзнали змии. А лудият втренчен неизвестно в какво поглед от време на време ставаше част от искрени, но дяволити усмивки.

Сред най-запомнящите се моменти бяха…това изречение няма как да бъде довършено, тъй като с всяка една песен имам запечатани мигове, приличащи на запомнени сънища. Виковете на ‘Bullets’, повтарянето на ‘they took what once was ours‘ в ‘The Big Exit’ и сълзите на човека с блекметълското пеене до мен, желанието ми да падна на колене на онази част от ‘The Racing Rats’, как ‘Smokers Outside The Hospital Doors’ ме накара да забравя болката в дробовете от непрестанното пеене, учестено дишане и скачане, и ‘Bricks and Mortar’, на която сякаш Том беше по-емоционален от който и да е гледан запис на тази песен.

‘Fingers In The Factories’ беше по-скоро неочакван за мен избор за финал, но при  ‘keep with me, keep with me…’ всичко си дойде на мястото и то доста символистично. А и беше добър начин да се покаже какво Editors са способни да правят на живо – малко групи могат да накарат стотици да пеят припев за кървящите пръсти в заводите.

На излизане чувствах някаква свобода. Отдавна не бях гледал на живо толкова близко до сърцето ми група и сблъсъкът с Editors беше преживяване, което най-точно мога да опиша като пречистващо. Сякаш експресивността им те кара да си самият ти такъв – по-човечен, по-духовен, по-добър, по-щастлив, по-мрачен, по-дълбаещ. И си имам едно перце, което да ми напомня за това.

Големи благодарности на Lithium Records за смелото начинание да организират подобен концерт и на Явор (Specta), който се зае с всичко необходимо да бъдем там!

Setlist:

In This Light And On This Evening
Lights
An End Has A Start
You Don’t Know Love
Bones
A Life As A Ghost
Eat Raw Meat = Blood Drool
Blood
Escape The Nest
Last Day
Bullets
The Big Exit
The Racing Rats
Munich
Smokers Outside The Hospital Doors
Encore:
No Sound But The Wind
Bricks And Mortar
Papillon
Fingers In The Factories

от Светослав Тодоров (The Fein)

Снимки: Момчил ‘Ray’ Гиндянов



8 comment on “Вече познаваме любовта. Така, както преди.

  1. alena

    Ами те винаги с нея приключват, съдейки по моя скромен опит :) И ми се вижда доста подходящо

    Reply
  2. TheFein Post author

    Ами аз си бях обещал да не гледам никакви сетлисти и нямах представа кое след кое следва :) Което е много приятно усещане :)

    Reply
  3. alena

    много правилно :) това със сетлистите е една изгъзица винаги всичко да се знае! :)

    Reply
  4. r55

    ми да, пречистващо беше… скопско пиво… плескавици … и … Editors! :)) Но си е факт, тези джентълмени направиха много голям концерт в зала, за която тук в София можем само да си мечтаем… Амин

    Reply
  5. Галя

    И аз един път паднах на колене на the Racing Rats… или по-точно се свлякох.
    Не бях на този концерта, но много добре си го представих, според това, което си описал.

    Reply
  6. Pingback: Поглед назад преди стъпката напред « тук са моите истини, къде са твоите?

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *