James – The Night Before EP

Събирането на James през 2007-ма се оказа нещо повече от поредната британска реформация: превърна се в прераждане. През първата половина на десетилетието групата беше често игнорирана от пресата, приносът й за британската музика забравен, мястото й сред големите от Madchester – изведнъж оставено някъде назад. Съдбата беше решила да осъди на забрава една група с вече почти тридесетгодишна история, десет албума, първи позиции в чартовете и през годините подгрявана от The Stone Roses, Happy Mondays, Nirvana, Radiohead, Stereophonics и др.

Но с ‘Hey Ma‘ (2008), появил се седем години след недооценения авантюристичен ‘Pleased To Meet You‘ (2001), James се завърнаха кипящи от живот, а гласът на Тим Буут беше все така внимателно нападащ сетивата, винаги неспособни да му се съпротивляват. На крилете на успеха на последната си творба, седморката записа най-новият си проект – ‘The Night Before‘ EP, който ще бъде последван от ‘The Morning After‘ през август.

Историята на ‘The Night Before‘, миниалбум от седем песни, започва точно там, където ‘Hey Ma’ завършва. Още по време на турнето към албума, James започват да пишат нови песни, доколкото въобще са спирали от събирането си досега. И може би, защото няма особена дистанция във времето, новият диск звучи доста близко до предходния, най-вече в духа и настроенията си. Но би било неправилно да обвиним James, че се повтарят, тъй като формулата всъщност продължава да работи, все едно е приложена за първи път. Всички слоеве, изградили магията им, са в пълно взаимодействие и тук, а смисълът на думите на Тим Буут все така се дуелира сам със себе си (‘i’m not crazy, i’m just laughing at myself’). Всичко работи лесно като едно цяло и заради стегнатия си вид:  макар и най-типичен за 80-те години, EP форматът се превръща в актуален и днес като алтернатива на тенденцията траклистите на албумите да стават все по-дълги.  И седемте песни в ‘The Night Before’ напълно синхронно стоят една до друга. Особено първите четири, ‘It’s Hot‘, ‘Crazy‘, ‘Ten Below‘ и ‘Porcupine‘, които изграждат солидно начало, което щеше да стои на място и в рамките на цялостен албум. Както в ‘Hey Ma’, така и тук са засегнати събитията в Близкия Изток (‘Dr. Hellier‘), но този път под друг ъгъл: прекратяването на война е сравнено с побеждаването на болест (препратка към проблемите на Тим с дробовете му?). А финалната ‘Hero‘ е може би най-отличаващата се от всички, най-вече заради акордеонните си мотиви.

И ако ви липсва така красивата по-минорна страна на James – звученето на следващото EP, ‘The Morning After’, се очаква да е в точно такава посока. Сутринта често допълва нощта, дано това да се случи и сега.

от Светослав Тодоров (The Fein)



Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *