‘Стената’ по Роджър Уотърс

Day after day, love turns grey
Like the skin of a dying man
Night after night, we pretend it’s all right

През септември Роджър Уотърс ще потегли на турне, възраждайки на сцената един от най-внушителните албуми на Pink Floyd и този, в който той е имал най-голямо, почти тиранично с перфекционизма си участие. ‘The Wall‘, [клише, но вярно] една от най-съвършените концептуални творби в музиката [/клише, но вярно], дала живот и на едноименния филм, ще бъде изпълнена в целостта си на предстоящото световно турне, което до момента обхваща 79 концерта. 66-годишният Уотърс намеква, че това може да са последните му живи изяви. И в случей, че някой си помисли, че това е поредната носталгична обиколка на стар милионер, може да прочетете какво всъщност той има предвид с новото издигане на Стената и защо то трябва да се случи отново, в 21-ви век.

Защо сега?

Наскоро попаднах на нещо, което съм казал преди 22 години:

Вълнува ме дали комуникационните технологии в нашата култура ще ни просветлят, дали ще ни помогнат да се разбираме по-добре един друг, или ще ни отчуждят още повече?

Вярвам, че това е все още актуален въпрос, който няма еднозначен отговор. Има презаливане от реклами в Интернет, много пропаганда, но имам чувството, че под повърхността човешката възприемчивост намира все по-голямо пространство. Трябва да продължаваме да пишем по блоговете, в Twitter, да комуникираме, да обменяме идеи.

Когато преди 30 години написах ‘The Wall’, бях един изплашен млад човек. Всъщност не чак толкова млад, бях на 36.

Отне ми много време да се преборя със страховете си. През тези три десетилетия се замислях, че може би историята на моя страх и съпътстващият присмех към себе си, усещанията за срам и наказание са се оказали алегория за по-големи притеснения: като национализма, расизмът, сексизмът, религията. Всички тези проблеми са породени от тревогите, които доминираха в живота ми като млад.

Новата продукция на ‘The Wall’ е опит да бъдат направени някакви сравнения, да се хвърли светлина върху това опасно положение. Посвещаваме това на изгубената невинност през тези години.

На някои места, из шумните класни стаи, се лансира тази цинична гледна точка, че човешките същества като колектив са неспобни да бъдат по-хуманни, по-мили, по-щедри, по-отзивчиви, по-съпричастни в отношенията си един с друг.

Не съм съгласен.

Според мен сме на твърде ранен етап от нашата история, за да направим подобен скок във времето и да обобщим всичко по подобен начин. Човешкият вид е още много млад.

Вярвам, че ние имаме поне шанса да се надяваме на нещо по-добро от това да се изядем един друг, каквато е нашата настройка към създадения страх помежду ни.

Чувствам, че е моя отговорност като човек на изкуството да изразя моя, макар и предпазлив оптимизъм, вдъхвайки увереност у другите също да го изразят. Ще цитирам един велик човек: ‘Може да съм мечтател, но не съм единственият’.

Роджър Уотърс, 2010

от Светослав Тодоров (The Fein)



2 comment on “‘Стената’ по Роджър Уотърс

  1. Джи

    списъкът с концертите в Европа догодина е страшно дълъг … дано повечето успеем да посетим някоя от датите … най-близо са в Будапеща и Прага …

    Reply

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *