Майкъл Маккийгън, басист на Therapy?: Искаме музиката ни да провокира сетивата

Британската алтернатив метъл група Therapy? ще бъде сред акцентите на първото издание на On! Fest (4G), който ще се проведе между 16 и 18 септември в софийския Интер експо център. Басистът и съосновател Майкъл Маккийгън разказва повече около това, което се случва в момента във формацията, новият й албум и какво може да очакваме от участието им на 16 септември, което ще бъде първа изява за тях пред българска публика от 13 години насам.

(отляво надясно: Майкъл Маккийгън, Анди Кернс, Нийл Купър)

Новият албум на Therapy? се очаква през октомври. Какво може да очакваме от A Brief Crack of Light – по-тежък звук или нещо по-експериментално?

По-скоро комбинация от двете. Винаги сме създавали песните си около китарните сола и мелодиите, и този албум не е изключение. Искахме в него да има повече разнообразие, да бъдат добре съчетани бързи и бавни песни. В него има някои изключително динамични моменти, както и някои доста баладични. Стараем се да не предложим звучене, което да изглежда еднотипно, а да провокира сетивата. Прекарахме много време в изпипване на детайлите. В A Brief Crack of Light ще бъде включен и един инструментал.

Заглавието е цитат от мисъл на Владимир Набоков, който нарича живота „промеждутък от светлина между две тъмни вечности“. Може ли да се каже, че в песните са обединени от обща тема за живота и света, в който живеем?

Аз избрах името на албума, но Анди (вокалистът на Therapy?) пише текстовете, така че по-скоро той може да отговори на този въпрос. Мога да говоря само от моята позиция. Мисля, че винаги сме искали да има нещо специално около тях, да не бъдат просто думи, които отиват към мелодията. Не бих определил албума като концептуален, но мисля, че темата за любовта доста често се прокрадва в него. Но не като „мило, обичам те“ и „толкова ми липсваш“, а като един вид разказване на история. Историята на последствията от нея.

Много музиканти и критици казват, че дните на албума като музикален формат изтичат. Какво ви мотивира да продължите да издавате дискове във време, когато от тях се печели все по-малко?

Винаги сме пристъпвали към създаването на музиката с идеята, че тя трябва да звучи добре цялостно. А не просто да има три хита, който в диска да бъде заобиколени от пълнеж, какъвто е случаят с много от поп изпълнителите. Още от първия ни миниалбум се опитваме да изграждаме цялостни и добре звучащи албуми, а не просто да се стараем да изкараме нещо, което да се хареса на радио станциите и телевизиите. Трябва да се чувстваме късметлии, че с тази настройка към музиката през 90-те все пак успяхме да излъчим няколко хита.

Вероятно сме малко старомодни в създаването на музика. Във време, когато сме залети от информация, ние държим нещата около нас да са по-простички и ясни. Продължаваме да записваме в съвсем малки студиа. Ние сме фенове на музиката, която правим и не държим на всяка цена албумите ни да имат грандиозен успех. Въпреки че, ако някое списание се обади и искат отново да сме на корицата му – не бихме отказали, хаха!

След повече от две десетилетия заедно, по какъв начин са се променили отношенията в групата? Има ли промяна в подхода ви към музиката?

Технологията ни предостави много нови възможности за създаването на музика. Продуцирахме албума самостоятелно и за това много ни помогнаха програмите, които ползвахме в студиото. Колкото до отношенията в групата – винаги са се налагали компромиси. Ако не искаш да ги правиш и не смяташ, че те са нужни – то тогава е най-добре човек да започне да се развива самостоятелно. Едно от най-впечатляващите неща от това да си част от група, е начинът, по който една малка идея става голяма. Измисляш нещо, а резултатът е съвсем друг и винаги по-добър.

Липсва ли ви медийното внимание от 90-те години?

Групата съществува преди да има внимание към нея, съществува успешно и по време на него, продължаваме да съществуваме и след като то отмина. Така че, как да го кажа…

Не ви липсва, тъй като никога не сте го очаквали?

Да, точно така. Разбира се, това беше част от кариерата ни, която ни харесваше, макар че като цяло бяхме малко безразлични към нея тогава. Едно от хубавите неща да си в мейнстрийма е, че музиката ти става достъпна за много хора. Някои групи са казвали, че за тях сме вдъхновение, което е страхотно. Но широката известност не ми липсва. Не че имам против да се върне.

На 16 септември ще направите втория си концерт в България, а от първия ви изминаха 13 години. Какво си спомняте от него?

Винаги се радваме, когато имаме възможността да посещаваме страни, в които не сме били или в които идваме съвсем рядко. Едно от нещата, които си спомням ясно от предишния ни концерт в България е, че хората бяха истински и неподправено развълнувани да ни видят! Беше толкова различно от концертите в Англия или Германия, където са ни гледали толкова много пъти.

И мисля, че разбирам това. Всички сме от Северна Ирландия и през Белфаст не минаваха много групи. Когато дойдеше известно име, за нас беше голямо събитие.

Какво може да очакваме от участието ви на On! Fest (4G)?

Наскоро имахме концерт в Белгия, на който изпълнихме две песни от новия албум. Вероятно ще изпеем песни от първите ни албуми, но ще се опитаме да комбинираме старо и ново. Няма да изпадаме в крайности и да свирим само познати или само непознати неща. Все още не знаем колко време ще имаме на разположение, но вероятно ще свирим час и половина.

Страхотно е, че Napalm Death са също на фестивала, големи фенове сме им, така че очакваме събитието в София с голям интерес!

Светослав Тодоров

Материалът е първоначално публикуван в dnevnik.bg



Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *