The Cure – Disintegration (Deluxe Edition)

i’m running out of time i’m out of step and closing down

Вълната на ремастеризиране позволява не само едно по-добро звуково преживяване на вече познатите песни, но и докосване до целия процес на създаването им – демо версии, филми, коментари, включване на би-сайдове, лайв версии и т.н. съпътстват колекционерските издания. Но когато става въпрос за албум като ‘Disintegration‘ (1989) на The Cure, ситуацията е по-различна. Не просто чуваме наново един емблематичен албум, връхлита ни цялата му история, митове, легенди и духът на онова време, което ни кара да се чувстваме все едно четем за герои от книга или филм, а не за реални личности.

Албумът е не само символ на творческия връх на The Cure, на онзи хиптотично-засмукващ мрак, но и достигането им до крайности във всяко едно отношение, което прави заглавието му (‘разпадане’, ‘разлагане’) съвсем логично, дори съдбоносно.

В началото материалът е отхвърлен от лейбъла, определен е като комерсиално самоубийство и най-лошото нещо, което са могли да запишат. А освен завръщане към параноичните усещания, обзели The Cure в ранните 80-те, Робърт Смит прави завръщане и към халюциногенните наркотици. Разпадането не е само в неговата психика – в студиото членовете се дистанцират един от друг, а преди това Робърт записва демо версиите с мисълта, че ако другите не ги харесат, той просто ще реализира албума като солов. В периода на записите алкохолизмът на Лол Толхърст го отделя тотално от всичко (‘Вече не можех да го позная, а и надали самият той можеше да познае себе си’ – Робърт Смит), като впоследствие се разкрива, че той въобще не имал роля като музикант в песните и е вписан в обложката, просто защото още се води член. Понякога пък Робърт умишлено не говори с останалите или влиза в конфликти с тях, за да изгради още по-мрачна атмосфера за композиране. Отменя внезапно интервюта, а на тези, на които склонява да присъства, води по някой друг от групата, за да има кой да го спре, ако започне да фантазира и изменя фактите прекалено много. Обръща се към всички наоколо с прякори, които сам си измисля. Когато нещата не се получават, обикновено започва да плаче. Щеше ли Чарли Чаплин да изобрази точно Хитлер във ‘Великият диктатор’, ако живееше сега?

Турнето към ‘Disintegration’ се превръща в голям успех,  концертите преминават от зали в стадиони, продажбите им конкурират всички големи имена в поп музиката. Това, естествено, не се харесва на Робърт, който никога не е възприемал The Cure като стадионни звезди, които трябва да делят общ статус като известност с онези, на които са алтернатива. Турнето още повече се превръща в мъчение покрай тежкото пътуване по море, което те предприемат, заради авиофобиите на Смит и Саймън Галъп.

Със завръщането си в Англия, лидерът на The Cure вече не иска да има нищо общо с композиране, концерти, интервюта и всичко, което съпътства процеса. Слуша само класическа музика. Определя ‘Disintegration’ като емоционално изтощителен и вероятно ‘последният на групата‘. През следващите години Робърт Смит ще го казва след всеки нов албум. 90-те години започват с напускането на Роджър О’Донъл.

‘Disintegration’ две десетилетия по-късно: Ремастерираното deluxe издание ще включва три диска – самият албум, двадесет трака, сред които (домашни) демо версии, репетиции, студийни сесии и концертни изпълнения, както и четири неиздавани песни ‘Noheart’, ‘Esten’, ‘Delirious Night’ и ‘Pirate Ships’, кавър на Джуди Колинс. Третият диск е отделен за ‘Entreat‘ – лайв албумът от Уембли, който в оригиналната си версия от 1989-та включва 8 песни, а тук всички, които са били записани, подредени според реда им в албума, превръщайки се в негов жив прочит. В зависимост от кой independent магазин бъде купен, изданието може да включва плакати, винили, дигитални бонус тракове и др.

 

След повече от три декади съществуване, The Cure се чувстват далеч по-уверени и стабилни, въпреки проблемите с Universal, забавили с повече от година ‘4:13 Dream‘ (2008) и отложили неизвестно за кога предстоящия им нов албум, който се очаква да е далеч по-меланхоличен. За тази година Робърт Смит вече се отчете с бек вокали в новия албум на 65daysofstatic и песента ‘Very Good Advice‘ в не-точно-саундтрак-компилацията ‘Almost Alice’, вдъхновена от ‘Alice in Wonderland‘ на Тим Бъртън и с кавъри на филмовата музика към оригиналната лента от 1951-ва.

от Светослав Тодоров (The Fein)



Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *