The Barbarones

На 8-ми май, преди да дойде редът на Repetitor, сцената на клуб R.B.F. ще бъде поверена на The Barbarones. Повече зa тях може да научите от един от основателите й – Явор Петков (вокали, китара), който разкри повече около групата, предишните си проекти и какво го е отвело към музиката…

Changing Like A Life

Роден съм в София, живял съм винаги тук и малко във Франция, винаги съм имал влечение към изкуствата, и най-вече към музиката и литерaтурата. Свиря от 10-годишен, когато ми подариха китара, от малко по-късно започнах да измислям песни, които свирех само вкъщи, и през ум не ми е минавало да ги свиря публично. Но така се получи, че реших да започна да го правя. Първите ми по-трайни музикални рок влияния бяха от грънджа на 90-те – както много хора на моята възраст, бях фен на Nirvana. Бях запален и по Soundgarden, и Radiohead. По-късно започнах да се интересувам от Pink Floyd, които и до ден днешен са ми една от най-любимите групи, и някъде в гимназиалните години бях силно запленен от пост-пънк естетиката, особено след като открих Tuxedomoon. Имах един период, в който бях вманиачен фен на Ник Кейв. Но тогава бях тийнейджър и лесно се вманиачавах. За щастие вече гледам по-спокойно на нещата (надявам се да е така).

От The Headstall до The Barbarones

Дъ Хедстол беше група от съученици. Аз и Марин (Марин Лашев) бяхме от един випуск във Френската гимназия. Нямахме дори инструменти, Марин свиреше в началото на детски барабанчета, а аз на акустична китара в едно читалище, имахме и роял и записвахме с касетофон, но бяхме много гладни и жадни за това да измисляме, да създаваме и да се изявяваме. Постепенно естествено се понаучихме да свирим по по-традиционен начин, купихме си инструменти. Срещнахме Никола (Никола Лалов) на един наш концерт (тогава нямахме басист, но пък имахме двама китаристи и клавиристка). И така, с много желание, записахме първи албум и дори сключихме договор с компания, издадоха го, имаше го из цялата страна, даваха ни по телевизията. Неусетно влязохме в стилови рамки и то различни от това, което бяхме искали да правим в началото. Свирихме на няколко концерта по случай рожденния ден на Митко Воев и оттогава всички ни обявиха за последователи на Нова генерация, което изобщо не беше вярно (не че не харесваме НГ, но никога не сме се смятали за подобна на тях група и тя никога не е била основното ни влияние). Постепенно и ние самите започнахме да вярваме, че сме дарк уейв група и започнахме да робуваме на този образ. Мисля че това погуби групата. Бяхме спрели да се развиваме и да откриваме нови неща, групата беше като някакъв безжизнен монумент. И така, е вдин момент официално решихме да спрем. Марин продължи със свои проекти, аз и Никола като на шега пуснахме обява че търсим хора за група без да имаме сериозни очаквания, но извадихме голям късмет, защото попаднахме на Миро (Мирослав Ангелов), който е китарист и в Default и The Grasseaters, и на Емо (известен също и като Vicious Bastard) и така сформирахме The Pipones, група в която бягахме от рамките и концепциите и в която основният принцип беше всеки да допринася свободно и както му харесва с това, което го мотивира и зарежда. И четиримата имахме различни вкусове и мисля, че затова се получи доста необичайно и заредено. Записахме четири песни, които и до сега много харесваме и продължаваме да свирим на всички концерти. Някои разминавания помежду ни обаче ни накараха да сложим край и на тази група, но няколко месеца по-късно вече имахме нова банда – The Barbarones, която като идеи и музика си е пълно продължение на The Pipones . Четвъртият член на групата в началото беше Марин от Headstall, който също даде много на групата и с който записахме седем наистина добри парчета (всъщност това са седемте парче от EP-1), но пак имаше разни разминавания и вече от два месеца зад барабаните е Михаил Делирадев , който е и барабанист на небезизвестната формация Lovers of the Bomb и на вече несъществуващата важна група Cigaretta, с който нещата стават много качествено и са си съвсем на мястото, от което групата пак е жива и мотивирана. Всъщност това ще ни е и първият концерт с Мишо.

EP – 1

Това са седем демо-записа. Четири от тях са записани на живо, доста сурово, за няколко часа, но резултатът ни харесва, защото смятаме, че такъв звук добре пасва на музиката ни. Три от парчетата (Old Summer, Dive Deep и People & Bricks) всъщност са повече от демо и са записвани в студиото на Марин, с наслагване и с доста повече техническо изпипване. За нас това е просто един начин песните ни да останат уловени. Не мислим, че има смисъл да издаваме нещо в настоящия контекст, хората могат да чуят песните ни в реално време в интернет или пък да си вземат диск от нас на концерт (нещо, което за сега още не сме правили, но което ще направим някой ден).

http://thebarbarones.bandcamp.com/

http://www.myspace.com/thebarbarones



Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *