Стенли и Георги Георгиев (Остава) за Indioteque

Станислав Сланев – Стенли наруши мълчанието си с първи живи изяви от три години насам, които съвпадат с тридесетгодишнината от първите му изяви. Вокалистът, преминал през съставите на Тангра и Спринт през 80-те, направи акустично турне в страната, което включи дати в Бургас, Варна и Велико Търното. На сцената с него са китаристът и композитор Георги Георгиев от Остава и бившия член на групата Михаил Шишков, известен и с многобройните си съвместни участия с други музиканти.

На 2-ри декември ще се случи съвместният му концерт с навършилите 20 години съществуване Остава в столичния клуб “Строежа”. Другите му предстоящи изяви са в Пловдив (в клуб “Петното” на 4-ти декември), Стара Загора (клуб El Mondo на 10-ти) и Габрово (клуб Faces на 11-ти). Събирането на Стенли и Остава е знаково и заради десетгодишнината от съвместната им песен “Поля от слънчогледи”, една от най-емблематичните за тогавашния период на българската алтернативна музика.

Специално за dnevnik.bg и Indioteque Стенли и Георги Георгиев разказаха повече около настоящото турне и какво ги е накарало отново да работят заедно.

В началото на десетилетието имахте много активен период. След това внезапна тишина, а сега настоящото турне. Какво ви провокира да замълчавате в определени моменти и отново да се появявате в други? Само до моментно вдъхновение ли опира?

Стенли: В живота си човек има нужда да спре да работи, да се затвори, да отсее контактите си. Тези моменти при мен продължават с години, което е може би за хубаво. Тъй като виждам сегашния интерес на медиите към мен и благодаря за това.

Възможно ли е тази пауза да се дължи на някакво чувство на неудовлетвореност, недооценяване…

Стенли: И това го има. Комплексни са нещата. Но след като се е получило по тази начин, значи е трябвало да стане така. Това е положението. Хората харесват друга музика, нашата я обичат по-малко и ги отглеждаме. Трудно е.

А какво е накарало Остава да не изчезва от сцената през тези две десетилетия съществуване?

Стенли: Абе Остава са бойци! Но има време да се отчаят! (общ смях)

Георги Георгиев: Всъщност Стенли не е имал толкова дълги период (на тишина), сега е неговият първи такъв…

Стенли: Имаше и още един такъв преди “Обсебен”, когато се бях затрил за дълго.

Г.Г..: Човек има нужда понякога от творческа (пауза), но то не е точно творческа. Понякога имаш идеи и потенциалът да ги направиш…

Стенли: …но просто не ти се занимава. Гледам, възмущавам се и не ми се занимава.

Г.Г.: В Остава винаги сме били 4-5 човека. Дори някой да е имал момент на някакво психическо състояние, другият го сдъвквал. Ако забелязваш, минават по 3-4 години без да издаваме албум, а песните са отпреди това. Но са по-кратките паузите (при нас).

От концертите, които направихте досега в рамките на настоящото турне, намерихте ли достатъчно причини това, което правите да продължи, да има следващи участия и нови планове…

Стенли: Да, абсолютно, на сто процента. Особено в тази формация, в която сме сега с Жоро и Мишо. Готина компания сме. След Нова Година ще се случат и други неща, може би сборен албум, нови песни. Но всичко е свързано и с идеи, и с кинти. Едното без другото не може да стане. Но важното е, че се събудих, а аз съм много труден в това отношение. Завърти ли се колелото, значи всичко е добре. Ако не се разочаровам, още по-добре.

Г. Г.: А и хората страшно много се кефят. Като махнем, че в България няма много пари от целия този псевдо музикален бизнес, остава това много важно нещо, а ако го няма става много лошо.

В интервю за Metal Katehizis Константин Марков (Тангра) казва, че в твое лице не са търсели вокалист тип фронтмена на Scorpions, a новият Дейвид Боуи. Имахте ли усещане, че се движите в тенденциите на времето тогава, а не встрани от него?

Стенли: Това с Боуи е готино! Ние (Тангра) се считахме за номер едно, бяхме новатори и нещо свежо в държавата. Имахме голямо самочувствие. Виждахме, че имаме последователи, които се обличаха като нас. Като Щурците никой не се обличаше, тъй като те се обличаха нормално.

Ако трябва да сравниш начина си на мислене и подхода си към музиката в първите ти стъпки като соло изпълнител и сега, как смяташ, че си се променил?

Стенли: Започнах да правя соло албуми след 1990-та година и видях колко е трудно. Но създавах музика, която на мен ми харесва. Не зависех от никой. И пораснах като музикант много. Има голяма разлика (между първите и последните албуми). В (албума) “Обсебен” има много електроника, текстовете са други, тъй като дотогава те бяха писани изцяло от Наталия Симеонова и Ваня Щерева. Има и различни настроения. Предните албуми бяха изцяло китарни, нямаше грам клавири. А накъде ще се тръгне сега не знам. Но при всички положения ще бъде различно, не мога да ти кажа как, особен процес е. Примерно правиш една песен с мисълта тя да се върти, а съвсем друга става популярна. Така и стана с “Обсебен” – тя е сложна песен, има четири различни части, чудех се какво ще запомнят хората, може би онова “на-на-на”. Както и “Пътят към храма”, която е също сложна с това чело и цигулки в средната част. Представях си римски колони, легиони, докато я писах. Мислех си, че ще стане хит, а то от един редактор на друг…

Жоро, по подобен начин не те ли е изкушавало да не зависиш от друг?

Г.Г. Остава ми е единственият опит в група, а при положение, че съм я създал, това е нещо, което съм аз. Когато са много хора в една група правиш много компромиси в определени моменти. Това е също вид изкуство. Да си в група и сам е безпределно различно, дори в самия творческия процес, тъй като няма кой да те съпортне. Иска се да бъдеш ужасно наясно какво искаш да направиш. Стенли е такъв човек. Той не се колебае. Това е свързано със стремежа и възможността човек да има позиция. Естествено, имал съм моменти, когато съм си мислил за солови неща, аз си имам идеи, които си стоят в една папка, но нямам претенции по отношения на тях. През тези години, когато някой от нас има проект, това не се възприема като лошо.

Стенли, имало ли е момент, когато да те е подразнила популярността на “Обсебен”? Пускана е на какви ли не места, а и често я има настройката, че от прекаленото ротиране понякога се загубва оригиналната енергия?

Стенли: А, как да ме дразни – хората, като я харесват да си я пускат. Нека да си я пеят, стига да могат да я изпеят добре (смях) Имаше опит в един Мюзик Айдъл – просто не може така, като не можеш, ще пееш на Веско Маринов. Ето това би ме подразнило.

Тази година освен 30 години от твоето стъпване на сцена и 20 години от създаването на Остава, се навършва и десетилетие откакто направихте “Поля от слънчогледи”. Как гледате на тази песен от дистанцията на времето?

Жоро: “Поля от слънчогледи” е причината ние да станем приятели, да общуваме през всички тези години, не само за музика, а чисто човешки. Песента си изигра перфектно ролята. Тя стана причината всички от Остава да се преместим в София. В радио Тангра имаше един много готин журналист на име Румен Янев, който правеше класация, в която песента беше два месеца на първо място. И си казах, че ще се случат нещата с нас. Беше преломен момент за групата чисто психологически. Безкрайно съм благодарен на Стенли за неговото участие, имаше роля и за Остава, и за него, и като имидж, и като приемане на енергия от него и Тангра. В България липсва тази приемственост. Примерно както, когато Suede пробиват и Дейвид Боуи казва, че те са мега яки. И постоянно участва в песните на групи, които им предстои да станат големи имена, но дотогава са били никои. И може би такъв беше и нашият случай…на регионално ниво.

Второ сравнение с Дейвид Боуи за днес!

Стенли: Аз съм от големите феновете на Остава и искам да кажа, че той, заедно с Людмила (Сланева – Локо, неговата съпруга) има вина, за да се случи това с мен, за което му благодаря. Като се дръпна и ми трябват хората, които да ми кажат “Хайде да го направим!” И ето, стана. В края на лятото си говорихме с Жоро, дойде ми на гости, слушахме хубава музика, понапихме се малко и вечерта бях взел решението, че край, ще го направим (турнето)!

Жоро: И го задействахме, лека-полека.

Стенли: Уточнихме кои песни могат да станат в акустичен вариант. И Жоро се сети за Мишо, тъй като търсихме пианист, който не просто да свърши работа, а да участва в целия процес. И да е приятен човек, представи си в колата да стои някакъв темерут с нас, няма да го изтърпя!

Жоро: Хора на възраст сме все пак! (смях)

Стенли: И обичаме да се забавляваме.

Поля от слънчоглед” имаше ли роля във връщането ти в музиката след твоето първо отдръпване?

Стенли: Да, имаше. Тогава правих театрална музика в Пазарджик, помниш ли, Жоро? Те дойдоха и всичко в клипа е снимано около града. Дойдох с бели дрехи, те с черни. Но на първо място парчето страшно много ми хареса. Жоро пише много хубави неща, те и затова го търсят много. Оттам направи първия милион! (смях)

Жоро: За втория ще видим!

Стенли: Тогава бях в някаква дупка и (с песента) отново се чу за мен. А и донякъде, както често се майтапим, детска мечта му е била на Жоро да запише песен с мен.

Защо решихте да направите турнето в акустична насока?

Жоро: Като имаш готина песен, ти можеш да я облечеш всякак. И в акустичния вариант изпъква мелодията, вариантът, в който е измислена. Някак е по-близо до хората, така го усещам.

Стенли: Не всяка песен може да се изсвири така. Иначе всички песни съм ги писал с акустична китара…

Трета прилика с Дейвид Боуи! (общ смях)

Стенли: От друга страна не исках да пътуваме много хора, да се вдига много шум. Едно е да се напиват 5-6 човека, друго е един-двама. И колкото и да не ми се иска да го кажа, изискват се и пари за повече хора и транспорт. Тежи и на самите организатори.

Г.Г.: Има някои хора, които ако нямат бекграунда на аранжимента, трудно ще станат нещата. Ще блесне с това, че не може да го изпее. Но Стенли е такъв човек, че той е измислил песните и пее адски добре.

Стенли: Току-що хонорарът ти стана шест хиляди лева!

Жоро, имаше ли нещо специално в усещането да си отново на сцена с Мишо?

Г.Г.: Да, определено. Мишо е невероятен музикант и много добър човек. С него никога не сме имали караници, скандали. Той самият се чувства по-добре като сешън музикант и такива много няма в България. Няма нищо лошо човек да прави този тип работа, но когато правихме Rock N Roll Song Designers (2008) той нямаше никакво време. Не е като да е минал един месец и да сме си казали, че няма смисъл да сме с него. Не е имало конфликт, просто такива бяха нещата. Той две години нямаше време, не участваше в писането на песните. Но сега си припомних какво е (да бъда на сцена с него) и определено това чувство понякога ми липсва в Остава.

А имаше определени песни, които са ви били омръзнали, но сте преоткрили по време на работата по тях?

Жоро: Имаше такива, които се чудехме как пък ще станат…

Стенли: О, да…

Жоро: А особено “Стар парфюм” как стана….А (версията на) “Обсебен” е негова идея с това темпо..

Стенли: Снощи му звъня за една песен, наречена “Магия”, и трябва да я направим и нея, която много става за този вариант с пиано и китара. Текстът е на един мой приятел Илиян Симеонов, Бог да го прости…

Доколко се приближават акустичните варианти до първоначалния вариант на песните, когато са били в зародиш?

Стенли: Е, не се приближават до Дейвид Боуи…Но абсолютно не си приличат с албумните версии, тъй като все пак са на китара.

На концерта в Строежа какво ще представлява съвместното участие с Остава?

Стенли: Всеки ще свири отделен сет. Аз съм първи, подгрявам хубаво и оставям публиката на Остава, които на сто процента ще ги размажат накрая.

от Светослав Тодоров



One comment on “Стенли и Георги Георгиев (Остава) за Indioteque

  1. Pingback: Поглед назад преди стъпката напред « тук са моите истини, къде са твоите?

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *