Странният свят на Silence. Интервю с Борис Бенко.


Когато човек чуе за трудноопределима музика от страна като Словения, реакцията може би ще е любопитство, но в повечето случаи вероятно на групата ще бъде издадена предварителната присъда за твърде нестандартна за съответния вкус. Но Silence, наистина трудноопределими, същевременно могат да докоснат всеки и то на неподозирани места. Въпреки завоите в кариерата им, вървяща против всякаква общоприета пътека и често на ръба на комерсиалното самоубийство, музиката им винаги е съдържала някакъв универсален елемент, който прави нетипичното общовалидно.

Такъв е и новият им албум, носещ заглавието Musical Accompaniment for the End of the World (Songs for Two Pianos, Tactful Synths and Voice) и издаден на 100-годишнината от потъването на Титаник.

Избрахме това име по напълно опортюнистични причини – все пак лошите новини пътуват по-бързо‘, казва пред Indioteque с типичното си чувство за хумор вокалистът и лирик на дуото Борис Бенко. Тази „стратегия“ всъщност звучи почти логично, като се има предвид криминално малката промоция, която те предприемат с последните си издания. Те са от каталога на независи лейбъли и в ограничен тираж, концертите и интервютата са рядкост, а по време на появата на нов диск групата е вече съсредоточена върху поне два нови проекта. Доскоро те дори страняха от социалните мрежи. ‘Скромното промотиране всъщност често е случаят, когато имаш малък бюджет. Но е интересно човек да се замисли: дали пък скъпите рекламни кампании не правят продуктите да изглеждат твърде евтини? Все пак вероятно ще организираме няколко концерта в Европа – по-голямо турне сигурно ще забави края на света.’, казва още Бенко, успокояващ U2, че дори и дуото да тръгне на турне, то няма да застраши рекордите им.

(Борис Бенко като гост на турнето на Laibach към съвместния им албум Volk)

Пътят на Silence, съставени от Борис Бенко и Примоз Хладник, започва през 1992 г. в Любляна, град, който Бенко сравнява с кучето си – малко, дразнещо, но безкрайно любимо. В края на 90-те се появяват албумите Ma Non Troppo (1997) и Unlike a Virgin (1999), в които електронното звучене доминира, но сега дуото ги отхвърля като твърде хаотични.

(Примоз Хладник и Борис Бенко)

С третия си албум Vain, a Tribute to a Ghost (2004), Silence правят един от най-интересните експерименти, случвали се в съвременната музика. До момента на издаването му, песните в него се водят като базирани на демо версии, оставени от починалия при мистериозни обстоятелства и изгубил родителите си измислен артист Матей Смолник. Сайтът, който те изграждат, дори включва интервюта с полицаите, намерили тялото. Шумът около идеята достига дотам, че фенове от САЩ пътуват, за да посетят гроба му, а съпричастността към творчеството му достига невероятни размери в интернет. Всички поеми, картини и песни се оказват на Борис Бенко.

http://youtu.be/IMkHYF21QF0

Със сингъла Skin и кавъра им на Hall of Mirrors на Kraftwerk с участието на английската поетеса и изпълнителка Ан Кларк Silence се превръщат в едно от свежите и обсъждани имена в електро-поп/готик средите. Но дуото така и не става част от сцената, като се оказва без амбиции да продължи в тази насока. Вместо това те продължават работата си в театъра и през следващите години композират 23 саундтрака, включващи песни на английски, словенски, немски, френски, италиански, завои към джаз, ембиънт, класика, проект с женски вокали, саундтрак към игралния Slovenka, а наред с всичко това се появява съвместен албум с Laibach (Volk, 2007) и антологията Key (2006). В България музиката на Silence е била част от постановките ‘Слугините’ и ‘Жената в миналото’ на Петър Денчев.

Никога не сме били изкушени да направим още албуми в стила на Vain. Дори мислихме за реге албум, но уви, косата ми не е особено подходяща за раста‘, размишлява иначе гологлавият вокалист. ‘Всъщност големият успех би ни отказал от музиката. Да си пристиснат да произвеждаш клонинг след клонинг на най-успешния си албум би било пагубно. За щастие успехът никога не е бил сериозна заплаха за нас.’

Новият албум излиза цели осем години след предишния студиен проект, но това по никакъв начин не притеснява създателите му. ‘Не мисля, че има чак толкова големи паузи между албумите ни. По-скоро другите групи правят твърде малки.’

Musical Accompaniment for the End of the World всъщност звучи като смесица между студийните и саундтраковите им албуми, като електрониката е на заден план, а на преден е финното акустично звучене. ‘Зад създаването на всяка една от песните стоеше различна причина, но никога не оставихме причината да попречи на създаването на песента.’

В момента Борис и Примоз пътуват между Япония и Германия за новите си театрални проекти, а в мечтаните им творчески планове попада саундтрак към ням филм по подобие на това, което направиха Air с класиката на Жорж Мелие ‘Пътуване към луната’. ‘Винаги съм бил безкрайно впечатлен от нямото кино – тогава актьорите бяха все още достатъчно възпитани, за да не говорят по време на музиката. Ако някога се впуснем в нещо подобно, бихме си избрали някои от класиките на Бъстър Кийтън.

Въпреки постоянно променящите се тенденции в музикалния бизнес и все по-големите трудности при издържаш от таланта си, за Silence това изглежда по-скоро като любопитно предизвикателство. ‘Не се занимаваме с нищо друго освен музика. Все пак обичаме да живеем на ръба.’

А може би известността наистина не би отивала на Silence. Както пише на опаковката на новия им албум – той трябва да се отваря единствено и само при спешен случай.

Повече около историята на Silence може да научите от 30-минутния документален филм, който се появи по-рано тази година. Голяма част от неиздаваните им композиции за театър и кино могат да се чуят на профила им в Soundcloud.

Светослав Тодоров (The Fein)



Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *