Интервю с Борис Властелица (Repetitor), част І

Както вече писахме, на 8-ми май, събота, ще имаме удоволствие да чуем на живо една от най-енергичните и обещаващи групи на Балканите – създадените в Белград Repetitor. Триото идва по покана на Indioteque и The Barbarones, които също ще вземат участие на сцената на софийския клуб R.B.F. Ето и какво ни разказа вокалистът Борис Властелица в интервю за Indioteque, чиято първа част публикуваме днес, а втората може да очаквате съвсем скоро.

Как започна всичко?

Милена и аз учихме в една и съща гимназия, и двамата слушахме неща като Ramones, The Stooges, The White Stripes. Забелязах, че тя има усет към ритъма и просто я попитах дали би искала да направим група, в която тя да бъде зад барабаните. Научихме се да свирим, като правихме кавъри на ранни песни на Ramones, а още в началото имахме и наши авторски. Намерихме и басист, но нещата не проработиха с него и той напусна. След това срещнахме Ана-Мария, която беше ориентирана към Nirvana, Sonic Youth, Pixies и никога не беше свирила на бас, но имаше желанието. И така се събрахме, започнахме да свирим и музиката просто се случи. Нарекохме се Repetitor и…ето ни и нас!

Как създавате песните си? Като отделни фрагменти, които доразвивате или всичко се случва отведнъж?

Песните ни са доста простички, така че, когато получим импулса за тях, те са вече нещо цялостно. След това нагласяме някои части допълнително, но това е нашият начин и затова не записваме стотици песни. Те се случват, когато всички свирим заедно в студиото, а не поотделно вкъщи. Което не е нещо лошо, но не е нашият начин.

 

В един толкова глобализиран свят, вие сте избрали да пеете на родния си език, вместо на английски. Защо сте решили да се изразявате изцяло на сръбски и няма ли това да създаде някаква езикова бариера между вас и публиката?

Никога не сме си задавали този въпрос. Никога не сме го разисквали. Просто искахме да пеем на езика, в който протичат нашите мисли. И това е родният език. Знам, че това може да се окаже бариера за публиката в чужбина, но лошият английски и източноевропейският акцент могат да създадат подобна стена също. Хората, които са ни видели на живо и не говорят сръбски, добре усещат емоциите, целият негативизъм в текстовете, отегчението, агресията, непримиряването с реалността на родното място, любовта, липсата на любов, нуждата от единство и т.н.

Много групи са вдъхновени от атмосферата на родните си градове. По какъв начин Белград ви провокира?

Да, в много отношения Белград е вдъхновяващ. Самият град е най-голямото вдъхновение на групата. Тук има много внушителна история на ъндърграунд и алтернативната култура, на рок-енд-рола, ню уейва, пънка, изкуството като цяло, особено през късните 70-те и ранните 80-те. Най-вече защото това беше най-големият град в бивша Югославия, която въпреки че беше комунистическа държава, беше все пак отворена към Запада и хората можеха да пътуват, да създават рок групи. И оттогава има много добри банди и рок сцената е жива, има и страхотни групи сега. И повечето от тях пеят на сръбски. Но това се забелязва, когато разровиш под повърхността. А на повърхността има поп-фолк музика, национализъм, футболно насилие, взривявания на чужди посолства и разбира се пропастта между богатите и бедните, която става все по-голяма и по-голяма. Предполагам, че не е по-различно в София, тъй като хората на Балканите си приличат много, а и не вярвам, че Европейският съюз е променил това особено.

Очаквайте втората част на интервюто утре!

от Светослав Тодоров



Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *