Патрик Улф за Indioteque

Отне ми време, докато се реша коя снимка да сложа като заглавна, тъй като едновременно ми се искаше да съчетая собствената си представа за Патрик Улф от музиката му с изключително заразителното и усмихнато Hi! по телефона, последвано от топло How are you?

А не се знаеше какво може да се очаква. Все пак това е човек на крайности и противоречия: в това интервю казва, че в кариерата му няма нищо предварително замислено, а в друго, че следва пътя, който е предначертал пред себе си, когато е бил на 12. Ще каже още, че не рови в миналото, но в EP изданието към новия албум ще намерите част от симфония, която той написва, когато е на 17. Гледа критично към по-предизвикателния си имидж от миналото, докато подготвя сватба с приятеля си Уилям Полък. Достигна най-амбициозните си цели в музиката малко след като се обяви, че ще се откаже от нея (съобщава го след прочитане на негативно ревю, докато е пиян). След достигането на състояние на параноя и събуждане с незнайно как татуириран на гърдите си еднорог, той вече не експериментира със здравето си, но е твърде решен предстоящото му турне да продължи до тогава, когато вече няма да може да се качи на сцена от умора. Иначе нямало смисъл. Историите на песните му са дори по-достойни за книга от живота му, тъй като не един път е лъгал за него, за да не изглежда твърде тривиален.

Може да знаем всичко за него, но да не познаваме и малка част от това, което всъщност е. Но имаме една открехната врата към истинското му Аз и това е носещият името на езически фестивал на любовта пети албум Lupercalia – на места безсрамно позитивен, в други хармонично замислен.

Така звучи по телефона и самият Патрик Улф в първото си интервю за България, за което намери време, въпреки репетициите за участието си на Glastonbury.

Lupercalia ли е албумът, който винаги си искал да създадеш? Питам, тъй като звучиш наистина много вдъхновено в него, а същевремено не малко хора сякаш очакват да се впускаш в по-тъмни проекти…

Мисля, че ако има някакви определени очаквания към мен, те идват до голяма степен от различни предубеждения, които хората имат. Когато пиша, няма предварително предначертан план пред мен. Песните винаги са вдъхновени от това, което представлява живота ми в същия този момент, те са отражение на нещата, които ми се случват, затова и всеки албум, който правя е сам за себе си. Избрал съм да работя по този начин и мисля, че той е правилният. Трудно ми е да лъжа, да правя нещата насила.

Албумът звучи много изчистено и директно. Може ли да се каже, че вече нямаш нуждата да шокираш публиката с по-провокативна и наситена музика?

О, напротив, мисля, че този албум е голям шок за не малка част от феновете! (смях) Не мисля, че хората очакваха той да звучи така, особено след последния, който беше по-меланхоличен.

Не мисля, че някога я е имало идеята да шокирам. Представям музиката си такава, каквато е и всеки може да я приеме по какъвто начин пожелае. За мен е трудно да си представя как мой албум би се приел и се старая да не се обременявам с твърде много мисли за това.

Трудно ли е да не изпаднеш в баналности, когато записваш поп-ориентиран албум на любовна тематика?

Мисля, че ключът към преодоляването на клишетата е начинът, по който подхождаш към музиката още в началото. Преди албумът да бъде завършен, той премина през редица фази. Слушах много различна музика по време на записването и отдадох доста време на четене на поезия от периода на Романтизма, което остави своя отпечатък върху песните. Това, че става въпрос за вечни теми не означава край на експериментирането.

Като човек, който поема толкова много рискове – има ли я при теб т.нар. комфортна зона, нещо, към което се връщаш и правиш по един и същ начин?

Мисля, че не попадам в някаква комфортна зона, не започвам от едно и също място, не следвам модел. Именно заради това чувствам като съвсем естествено и лесно преминаването от един стил в друг. В личен план това е може би домът, усещането да се събуждам в собственото си легло, да изляза навън. Това са нещата, към които винаги се връщам, тъй като винаги са били като спасение от целия шум, от живота на път по турнетата.

Може ли да се каже, че в ранните ти песни, текстове като “let no foot mark your ground, let no hand hold you down“ често са били като послания към самия теб?

Когато записвах тези песни все още нямах представа, че те ще бъдат издадени, но вече си представях как ще звучат, ако излязат на бял свят. Не ги пишех към себе си, тъй като все още не знаех какво ми предстои. Така че мисля, че те не бяха толкова послания към самия мен, колкото до хората, които са като мен. Които са преживяли подобни неща и се чувстват по определен начин. Искаше ми се и още искам тези думи да достигнат до възможно най-голям кръг от хора.

Преди две години направи ремикс на Manic Street Preachers (This Joke Sport Severt). Как възприемаш идеята да раздробиш нечия чужда музика и да направиш от нея нещо друго?

Това е интересен процес, тъй като едновременно разполагаш с това, което е направил другия и искаш да сложиш своя отпечатък върху същия този звук. Но без да го засенчиш или развалиш. Бих сравнил ремиксирането с това да направиш дует с някого.

Как се е променила твоята визия за това да бъдеш човек на изкуството през годините? Беше ли по-идеалистичен в началото?

О, не! Не мисля, че нещо се е променило. А хората постоянно говорят за това и правят сравнение между минало и настояще, каква е била музиката преди и сега, и защо. Аз не си задавам този въпрос, не мисля по този начин, не се интересувам от това. Отдавна не съм слушал Lycantropy и Wind In The Wires. Не се замислям за тях, тъй като би било стъпка назад, ако погледна назад. Не се отдалечавам от тях, защото не ги харесвам, а защото сега те не отразяват това, което съм. Гледам напред и описвам това, което се случва и ми въздейства сега, в този момент.

Вярвам, че съм постигнал само няколко процента от това, което ми предстои да направя. Наистина го вярвам. И съм фокусиран да постигна максималното от заложеното у мен, а това няма да стане, ако гледам назад.

И сега! Най-важният въпрос в това интервю: смяташ ли, че сватбата ти ще надмине кралската по изпит алкохол?

Хаха, на сватбата се очаква да пристигнат много от моите роднини от Ирландия! А от тях съм наследил един доста здрав черен дроб. Така че със сигурност ще я надминем!

Tова е, благодаря  много за отделеното време!

Няма защо, и аз благодаря!

Между другото, ако имаш свободна минута, бих искал само да кажа, че те слушам от The Magic Position насам или по-скоро от една твоя стара неиздадена песен, която намерих из Soulseek – Short Stories, помниш ли я?

Наистина? Да, мисля, че да…

Твоята музика беше и е саундтрак и към хубави и лоши моменти, така че това, което правиш е много ценно. Keep wolfing!

Хаха, това е прекрасно. Мерси много за тези думи! Чудесно е да чуя нещо подобно. Lovely!

Светослав Тодоров (The Fein)



One comment on “Патрик Улф за Indioteque

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *