Primavera Sound 2011

Дъм дъм търъм… трас прас… мина Примавера Саунд като дълъг музикален час.

Caribou

Вероятно най-добрият музикален фестивал в Европа в момента се проведе за единадесети път в Барселона. Най-добрият защото няма място, където да можеш да чуеш фолк, индъстриал, рок, пост-рок, поп, електроника и т.н. на едно, при това от имена като Fleet Foxes, Einstürzende Neubauten, Swans, Pulp, Explosions in the Sky,  Animal Collective, Deerhunter, Sufjan Stevens, Caribou, Battles и още много, ама наистина много, някъде около 200. Тази година на единадесет сцени в основния комплекс Parc del Forum, се наложи да се правят огромни компромиси с избора коя банда да се слуша и коя да се пропусне.  В това отношение такова изобилие си бе известен минус, в сравнение с миналата година,  когато що годе човек успяваше да чуе почти всичко, което искаше през трите шеметни дни на основната програма. Танците и тичането от сцена на сцена постави на изпитание лумбагото и ишиаса, а силната музика за някои дори изискваше тапи – дечурлигата имаха прекрасни антифони, а и сцена за тях Minimusica. Но какво пък. който се заседява прекалено много пред компютъра и други болежки може да го споходят.

Основният фестивал е съпътстван от множество предварителни и следварителни концерти и  партита в рамките на цяла седмица. Аз успях да подгрея с Comet Gain и да поплувам (swim) с Caribou преди да се пренеса в парка където:

DM Stith подгря нежно (буквално) с четири парчета Sufjan Stevens, който пък ни отнесе на едно космическо, двучасово поп пътуване подкрепено с танци и графика пропита с Royal Robertson и неговите нумерологични халюцинации за извънземни, богове и краят на дните. Музиката бе почти изцяло от новия албум The Age Of Adz. Освен историите, които Sufjan ни разказа за родителите си и влиянието на творчеството на самопровъзгласилия се за пророк Robertson, музиката ни носи из космоса в главите и на двамата. За финал имаше големи балони, луднала публика и много смях.

Animal Collective бяха на най-голямата сцена San Miguel и през цялото време изглеждаха като DJ Set, а не жива група. Дори музиката в началото звучеше неловко глухо, а публиката си беше доста. Но в един момент се отпушиха и всички се залюляхме. Както каза дружката Максим Avey Tare ги е подхванал сериозно и звучаха добре.

PJ Harvey ни поднесе приятен микс от последния си албум Let England Shake и познати за всички нас парчета като C’mon Billy, Down by the Water и др. Минималистично, семпло, красиво и звучно. Зърнахме и българска физиономия на екраните – явно Зори, която бе най-отпред грабна вниманието на режисьора.

Einsturzende Neubauten

Einstürzende Neubauten…гръмовно яко. Тръби, бидони, ламарини, едно ала земеделски плуг устройство, масивен бас, китара, клавирни… всичко това омешано в един плътен адски добър звук. Blixa Bargeld ту шепнещ, ту пищящ, ту боботещ, бъзикащ фоторепортерите или разказващ как 30 години и китарист са били нужни да направи от една музикална идея парче – чухме го много добро. Ех, индъстриъл връщащ към Калното и строежа на софийското метро през 90те. Романтични години. Което няма как да не вържа с Nick Cave и Grinderman, които напълниха и разтресоха San Miguel. Толкова хубави неща на едно място!

Не чух почти нищо, а и не зърнах Pulp. Да наистина! Въпреки че сега сигурно ме е малко яд. И също Mogwai, The Flamming Lips, Belle and Sebastian и куп други, но беше трудно.

Накратко други хубости бяха Suicide свирейки първия си албум – трудно преглъщаеми за днешните поп времена, но на тях не им пукаше. Battles в друг формат, но завладяващи, може би не като в ATP филма, но със сигурност беше много приятно. Gold Panda и Baths свириха един след друг и създадоха невероятно настроение и дупетата яко подскачаха – нашите де. Подобно с нас направи и Girl Talk миксирайки популярни мелодии с хип-хоп бийтове и речитативи, обкръжен от танцуваща през целия сет тълпа на сцената, която хвърляше конфети и ролки тоалетна хартия. Не че бяхме в нужда.

Брей не стига време за всичко, но ето лист на групите чийто изпълнения на мен лично много ми харесаха: Fleet Foxes, Seefeel, Glasser, Oneohtrix Point Never,  Ariel Pink’s Haunted Graffiti, Smoke Fairies, Kode9, Jamie XX, Gang Gang Dance, Big Boi, of Montreal, Darkstar, Deerhunter.

За финал един плакат от неделя сутрин изказващ съпричастността на хората посетили фестивала с протестиращите на Plaça de Catalunya, които бяха бити от тамошната полиция съвсем безпричинно. Jarvis Cocker пък посветил Common People на същите тези протестиращи. Браво!

Sufjan Stevens

Flaming Lips

Animal Collective

 

Текст: Иво Хлебаров

Снимки: Иво Хлебаров, Максим Мокдат (Flaming Lips, Sufjan Stevens)

Oчаквайте още инфо и снимки на indioteque.com

P.S. Тази събота, 4ти, Иво ще пуска избрани групи от Примавера в Бътчърс



Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *