Suave Gear Changers е песен от дебютното EP на OOHS!, проект на Максим Мокдад и Marg Names (от 1000 Names). Една от първите им изяви заедно беше на организираното от нас събитие Belgrade Calling в началото на година, а в края й – те са вече част от семейството на лейбъла Amek. Очаквайте The Tropic of Cancel ЕР на касета и онлайн от 15.12.17 на amekcollective.blogspot.com.
Годината ми премина твърде бързо и в слушане на стари неща, Radiohead и албуми издадени предимно през 2016та. Животът ми и начинът ми на избиране на музика започнаха да ме ограничават откъм количество, сякаш имам нужда да отделя много повече време, докато *прослушам* даден албум. Въпреки всичко няколко неща успяха да пробият мъглата, а женското присъствие е масивно този път. Както винаги, при мен няма ред и класация, а един Queens отпадна в последния момент, за да отстъпи място на дебютния Findlay, който чаках поне 4 години.
St. Vincent – MASSEDUCTION
London Grammar – Truth is a Beautiful Thing
Wolf Alice – Visions of a Life
Gorillaz – Humanz
The National – Sleep Well Beast
Beck – Colors
Lorde – Melodrama
Arcade Fire – Everything Now
Findlay – Forgotten Pleasures
Feist – Pleasure
По традиция, по това време на годината всеки един от нас споделя своята годишна класация с албуми и други музикални впечетления от изминалата година. Този път, освен класациите, всеки ще сподели и свой плейлист в спотифай с любимите си песни за годината.
Без особени колебания поставих на първо място Slowdive и техния едноимен албум. Да успееш да запазиш това характерно звучене, което те е превърнало в синоним за цяло музикално течение и същевременно с това да бъдеш иновативен и с поглед към бъдещето. Slowdive успяха да избягат от синдрома на безмислените реюниъни и се отнесоха към своето наследство с нужното уважение, без обаче да гледат единствено назад във времето. Това е албум, който би зарадвал старите фенове на групата, но и би им спечилил и нови.
За късмет, тази година успях да видя Slowdive и на живо. Поройният дъжд, светкавиците в далечината и тази огромна вълна от звук, която те залива и те кара да настръхнеш, ще останат като едни от най-силните ми концертни спомени. Хармониите, които тази група успява да създаде наистина могат да те пренесат в някакво свое много лично пространство по време на техните концерти. И в годината в която преминах в 30те, мога само да си пожелая да остарявам „gracefully“ като Slowdive.
Финландската „анти-група“ K-X-P има репутация да прави широко отварящи очите концерти и ще разберем защо на 9 юни в Mixtape 5 (B-Side). Опитите да бъдат дефинирани провокират описания като „параноидно мрачно диско“ (Pitchfork), a Clash ги наричат „феномен“…
Песен от дебютния албум на The Black Swells, който ще бъде представен на 12 май в Jules Verne:
Единадесетте песни в Quiet Life са резултат от повече от година работа и дългоочаквано продължение на първото им издание Dead Lovers Club EP (2015), което ги постави на една сцена с групи като A Place To Bury Strangers – едно от влиянията в албума наред с групи като Metz, The Jesus and The Mary Chain, The Velvet Underground. theblackswells.bandcamp.com