Отброяваме последен ден преди Rocket Psyence Night в малката зала на Mixtape 5 и насочваме фокуса този път към Nick Chongi & Chichi от Пловдив, които ще открият вечерта утре в 20:30 ч.

Проектът на китариста и вокал Николай Чонгаров започва през 2013 г., а от 2014 г. с него е и барабанистът Владислав Христов – Чичи. Под името Nick Chongi преди две години в Bandcamp се появи миниалбума от четири песни и с любопитна история Songs From the Back of a Van. Той е записан по време на пътуванията на Чонгаров като все още активен ски състезател и част от националния отбор.

Дебютно EP едва нахвърля 15 минути, но е интересно в колко посоки завива – от spoken word в Slaves през традиционния singer-songwriter рокендрол на Shallow. А каква е музиката им/му към 2015 г., предстои да разберем.

Чонгаров е също така част от организацията Common Future, която организира страхотния концерт на хърватите Vlasta Popic в Пловдив, а сега подготвят гостуването на The Coathangers от Атланта на 7 юни.

Rocket Psyence Night включва още Comasummer, Doesn’t Frogs, The Black Swells.

Специфично усещане е да се разминеш с по-възрастните посетители на близките театри, да влезеш в Чешкия център на ул. ‘Раковски’ и да чуеш музика, която познаваш от музикалните сайтове и от гостуващите няколко пъти в годината групи. Не си свикнал да я асоциираш с българска група, но това се случи, когато по-рано тази година Аларма Пънк Джаз организира разпродадения концерт на Doesn’t Frogs.

Ще видим отново Крум Петров (китара), Мартин Бакърджиев (синт и вокали) и Младен Савов (барабани) на 14 май в компанията на други приятни изключения в българската ъндърграунд сцена, което напоследък звучи като израз зад който стои нещо реално.

В рамките на първото издание на Rocket Psyence Night в Mixtape 5 (B-Side) ще свирят още Comasummer, The Black Swells, Nick Chongi & Chichi. Засега това е и най-правилният начин да усетите Doesn’t Frogs истински, тъй като “всички малко ни е срам от демата в Soundcloud”. Все още не искат да разкриват какво точно планират, но се надяват скоро песните им да се появят в по-завършени студийни версии.

‘Може би най-явната прилика между бандите, участващи в събитието е това, че сме от едно котило. Малко или много, всички сме част от един широк кръг от познати хора, занимаващи се с музика. Вече не знам кое е било по-първично: дали всички сме се намерили на базата на общото ни влечение или малко по малко сме го предали едни на други‘, разказва ни Мартин . ‘Но фактът е, че се надъхваме един друг и това ни бута напред. Именно за това се напънахме да направим това общо събитие. Вярвам, че много други кадърни хора, които все още си свирят по гаражите и мазетата могат да последват този пример. Нашата родна сцена тепърва има да се гради и ако сам не се бориш за нея, никой няма да ти я подари на тепсия.‘

Историята на Doesn’t Frogs започва преди три години, по думите на Мартин – ‘в един сякаш изваден от хорър филм апартамент на Крум в Дружба.’ Поради различните влияния на всеки един, първите опити на групата изключително много варират в посоките си. И сега те трудно биха сложили в рамка това, което правят.

‘Но преди еклектиката беше толкова осезаема, че се бъзикахме, че трябва да направим не една, а пет групи. Лутахме се между мръсен каубойски блус, дрийм шуугейз, даркджаз и кво ли още не. В зависимост от настроението ни. Но тази апокалиптична Дружба определено спомогна много. И това така до миналата година, когато дойде Серж и седна на барабаните. Парчетата взеха да звучат по-приповдигнато, въпреки мрачното им звучене.‘

Това, че групи като Doesn’t Frogs все още нямат ясна среда в България, Мартин обяснява не толкова с липсата на заинтересувани хора, колкото до липсата на практика и изява.

‘Има много, които ценят този тип музика и някои от тях си свирят подобни неща я в мазето, я в спалнята. Насочеността на нашата сцена обаче е различна и не толерира артистите стоящи извън мейнстрийма. Местата, които биха били подходящи за подобни изяви в София, се броят на пръстите на едната ми ръка. Това действа крайно неинспириращо за един артист в България, който не може да си позволи да си покрие всички разходи сам. Нито един от нас не се занимава професионално с музика. Това в България граничи със самоубийство, особено ако искаш да правиш това, което ти се иска. Та и за това усилията, които трябва да се положат са по-големи. За нашия дебютен концерт в Пловдив например, трябваше сами (и с приятелски услуги) да си организираме всичко и да си поемем всички разходи. Но това беше и единствения начин да направим лайв. Такава е все още сцената ни. И за да се случи прогрес със нея, ние всички трябва да участваме в нейния градеж.‘

Снимки: Жоро Аранжоро